Тази година се навършват 40 години от откриването на паметника на Съединението. Той е открит на 19 септември 1985г. с грандиозно тържество. Дата не е избрана случайно, а причината е да има повече време между 6 и 9 септември. Припомняме, че по комунизма Денят на победата 9 септември се чества с големи празненства, а ако на 6 септември се отбележи 100-годишнината на Съединението има вариант да бъде 9 септември да остане на заден план. Така 10 дни след 9 септември е решено да бъде открит паметникът. 

Идеята за монумента е още на първата годишнина от Съединението, но след няколко провалени конкурса, много драми и дори страх да не бъде махнат Четвъртък пазара почти 100 години паметник няма, а няколко години е поставен единствено макет с естесвени размери, който през 60-те години е взривен. 

През 1983г. се решава най-накрая да има паметник, а причината са мащабните чествания на годишнини на големи дати от българската история, като това е предложение на Людмила Живкова. Върхът на всичко е честавнето на 1300 години България, но Живкова не вижда голяма част от чествания, след като умира при загадъчни обстоятелства през 1981г. 

Паметникът е направен за няма и 3 месеца, след като първите детайли на паметника, които са отлети в Генерал Тошево си извозени и пристигат в Пловдив на 20 юли 1985 г. Архитект на монумента е арх. Лозан Лозанов - баща на медийният експерт Георги Лозанов, а склуптор е Величко Минеков - баща на бившия министър на културата Велислав Минеков.

На 25 юли бригада от специализираното предприятие „Металниконструкции“ в София започва монтажа на паметника.

На 22 август във в. “Отечествен глас” са публикувани и снимки отстроежа на паметник, който вече е към своето завършване.

На 28 август завършва монтажа на централната фигура.

На 6 септември паметникът е готов.

Ден преди откриването е решено пешеходният мост да бъдепреименуван на мост „Съединение”, така се получава паметникът на Съединението на площад „Съединение” и до пешеходен мост „Съединение”. Любопитно е, че и до днес това е името на пешеходния мост в Пловдив, но това някак остава забравено и никой не го употребява.

Големият ден идва на 19 септември 1985 г. от 18:00ч. на площад„Съединение”, когато най-накрая е въздигнат паметникът. Слово произнасят главният секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков и Николай Тодоров – заместник-председател на Българската академия на науките. Специален гост е дъщерята на Захарий Стоянов - Захаринка.

Освен паметникът на “Съединението”, са открити обновеният площад„Съединение”, обновеният Исторически музей, в който вече има постоянна експозиция на Съединението и новият булевард „Шести септември”.

Преди започването на церемонията е имало сериозно притеснение дали Тодор Живков ще хареса паметника. Когато идва и го вижда той харесвамного и казва на скулптора Минеков – Величко ти надмина себе си. Самото откриване се предава на живо по Българската национална телевизия, но започва с гаф, след като Живков не успява от първия път да махне пелерината на паметника, но от втория успява. Това сякаш дори е знак за всичките тези премеждия и цели 100 години чакане да има паметник на Съединението в Пловдив, който най-накрая става факт.

Според данните в пресата присъстват над 1000 души, а празненствата завършват с фолклорен концерт на Античния театър.

Показателен е и фактът, че въпреки откриването на паметника в следващата година 1986г. в местния пловдивски печат няма и дума за честване на Съединението и пак празникът е забравен за тогавашната власт.

След падането на комунизма идва и реабилитацията на празника. 6 септември става празник на град Пловдив през 1993г., а през 1998г. получава пълната си легитимация и вече е обявен и за официален български празник.