Паметна плоча с барелеф на чешкия журналист и общественик Владимир Сис беше открита официално на фасадата на Радио Пловдив. Събитието е част от проявите, с които медията отбелязва своята 70-годишнина. Присъстваха чешкият посланник Мирослав Томан и Теодосий Спасов, член на УС на БНР. 

Сградата на Радио Пловдив, която първоначално е била „Дом на изкуствата и печата“ е изградена със средства, събрани и дарени от Владимир Сис - голям приятел на България и защитник на българската кауза. Построена и открита в в периода 1931 - 1934 година, а от 1962 година в нея се помещава Радио Пловдив. До изграждането й се стига след Чирпанското земетресение през 1928 г., което унищожава една трета от сградния фонд на града. Чавдар Каришев, директор на Радио Пловдив каза:

"Владимир Сис е едно име, което умишлено е било затрупано от пластовете на забравата от комунистическата власт след 9 септември. Това е един изключителен приятел на България".

Теодосий Спасов, член на УС на БНР добави: "Точно тази сграда, на която поставиха тази паметна плоча е свързана с моите първи стъпки в музиката и съм горд, че Владимир Сис е спомогнал за изграждането на залата, в която записам тези малко революционни пиеси за онези години".

Чешкият посланник – негово превъзходителство Мирослав Томан: "Владимир Сис  е важна личност за Чехия, която популяризира културата на българия в Чехия. Живял е дълго време в България, ревностен защитник е на българската кауза. Затова съм щастил заедно с пловдивския елит да открием паметната плоча"

Паметната плоча с барелеф на чешкия журналист е дело на скулптора Атанас Карадечев, а поставянето й е инициирано от екипа на Радио Пловдив и се реализира с финансовата помощ на почетния консул на Чешката република в Пловдив Иван Соколов, пише БНР.

"За съжаление Владимир Сис не е сред онези портрети от стената на чехи, живели в България, които сме свикнали да почитаме-като Иречек, братя Шкорпил, Йосиф Шнитер в Пловдив", каза Владимир Пенчев, бохемист от БАН. По думите му, едва през последните десетина години след събуждането на научен интерес към неговата личност, творчество и дейност.

"През 1912 година Владимир Сис се установява в България и от дотогавашен почти явен сърбофил всъщност става един от най-изявените българофили. Участва в Балканската война, в Междусъюзническата, в Първата световна война в рамките на българската армия като военен кореспондент на чешки издания", разказа проф. Пенчев.

Той припомни и за книгата на Сис "Македония", която излиза през 1914 година най-напред на немски език в Цюрих, след това на чешки и едва наскоро е преведена на български език.

"Това е едно много значимо за времето си съчинение, което разкрива изцяло ситуацията в територията на Македония в периода от края на 19-ти и началото на 20-ти век", добави ученият.

"Неговата воля е да бъде построена къща, дом, който да приюти семействата на интелектуалци, останали без дом вследствие на страшната народна злочестина, както я нарича Ненко Каблешков, сполетяла Пловдив-това чудовищно земетресение, което взема стотици жертви", обяснява Петко Георгиев, който е главен библиотекар на Народна библиотека "Иван Вазов" Пловдив.

Общинският съвет на Пловдив разглежда неговото предложение на 3 август 1928 година.

"Но те решават да го помолят да промени волята си и тази сграда да се ползва от Дом на изкуствата и печата, който обаче няма собствена сграда и се събира в голямата читалня на тогавашната пловдивска библиотека, днес залата на Музея на Съединението. Председател на това сдружение е Николай Райнов, който по това време е и главен библиотекар в Народната библиотека", разказа Петко Георгиев.

С писмо до пловдивските съветници Владимир Сис им дава право сами да решат как да употребят парите, събрани  от вестника му и подарени на Пловдив.

 

 

 

Снимка: Радио Пловдив