Впечатляваща изложба на богослужебна утвар и одежди "Из църковното минало на Пловдивската света митрополия" ще бъде открита на 17 юни, понеделник, от 18 часа в храма "Св. Димитрий Солунски" в Стария град. Тя ще даде началото на тримесечния мултижанров фестивал "Лято в Стария град", организиран от Агенция „Антракт”. Събитието се финансира от Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2024 г.

Експозицията с безценните артефакти ще остане отворена в продължение на месец и е с вход свободен. Посетителите ще могат да видят експонати, които никога не са показвани. Сред тях са Напрестолен Кръст с поставка с гравиран надпис "†Пловдивски митрополит Максим",  принадлежал на Негово високопреосвещенство Пловдивския митрополит Максим (1906-1938 г.), Архиерейска корона (митра) от края на XVIII до началото на XIX в., Потир (чаша) с гравирана датировка от 1659 г. и ктиторски надпис на дарителите му. Датировката съвпада със служението на Негово високопреосвещенство Филипополския митрополит Гавриил (1636-1673 г.). Друг интересен експонат е Архиерейски жезъл с гравирана датировка 1784 г., принадлежал на Негово високопреосвещенство Филипополския митрополит Кирил, който е управлявал епархията в периода 1780-1808 г.

Публиката ще има възможността не само да види впечатляващите артефакти, но и да научи каква е функцията и символиката им в богослужението.

Изложбата "Из църковното минало на Пловдивската света митрополия" се реализира с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, който в понеделник ще отслужи тържествен молебен в храма "Св. димитър Солунски" в Стария град.

Броени дни преди откриването, TrafficNews разговаря с отец Емил Паралингов от църквата "Света Параскева"  - завеждащ иконохранилището и музейната сбирка на Пловдивската митрополия. 

 

- Отец Паралингов, за първи път пловдивската митрополия ще покаже много ценни артефакти от своя трезор. Защо сега?

- Всъщност въпроса ви е точен, но има и малък нюанс. Не за първи път показваме наши артефакти извън нашето хранилище. При желание на институциите сътрудничим и предоставяме  икони, църковна утвар и ръкописи. Правили сме го за отделни изложби и в Етнографския и в Археологическия музей и извън България. Но като казвам, че въпросът е точен, имам предвид това, че тези неща , които ще бъдат експонирани в храма „Свети Димитър Солунски” наистина се показват за първи път.  А защо сега – защото сега получихме покана от организаторите на фестивала „Лято в Стария град”. Смятаме , че инициативата е много полезна, още повече, че се провежда в период, в който в Стария град има и много туристи. 

- Да открехнем малко вратата към предстоящата изложба? Кои са най- интересните артефакти?

- За мен всеки от експонатите е изключителен. Ще покажем 11 неща, включително икони, църковна утвар, богослужебни облекла на  пловдивски митрополити, служили преди векове тук.  Сам по себе си всеки експонат е ценен далеч не само като материална стойност, а като част от историята на нашата църква и нашия град. Те имат непреходна стойност. За мен много важни са иконите, които ще бъдат показани в притвора на храма. Те са изключителни като  иконопис, която вече не се среща в другите храмове на град Пловдив. Не се среща и в епархийските манастири. Една от тях е на  великомъченик Георги Победоносец – Кападокиец. Иконата идва от родното място на светеца – Кападокия и е много стара. Другата е на Света Богородица Вратарница. За мен двете икони са водещите в нашата експозиция. Те са датирани от 16 и 17 век, но може и да са по-стари.

- Знае ли се от кого са рисувани?

-  По традиция в иконописта авторът е бог. Затова и иконописецът е божията десница. Затова ако се вгледате в някои икони, например на Захари Зограф, надписът е бил чрез ръката на еди кой си, тоест бог рисува чрез ръката на Захари Зограф. Иконите сигурно са рисувани от монаси. 

Иконописните школи по онова време са били в манастирите.  И то не само в големите манастрири. Към тях е имало и по-малки манастири – метоси, където монаси също са рисували.  Там са се развивали  и книжовни школи. Храмът „Свети Димитър Солунски”, където ще бъде представена изложбата е с много стара история. Той не е първият храм на това място. Преди него е имало по-стара църква и манастир. Тази изложба също показва един непрекъсваем църковен живот в нашата епархия и нашия град.

 - Освен иконите, в експозицията има и вещи на известни пловдивски духовници. Разкажете нещо повече за тях?

- Да, ще покажем и църковна утвар, свързана с важни личности в духовния живот на града. Посетителиге ще видят архиерейски одежди, жезъл и корона.  По настояване на митрополит Николай , ще покажем и плащеница от времето на митрополит Паисий / не Паисий Хилендарски/.  Той идва от Централна Гърция в края на 18- ти, началото на 19 век. Не знаем дали я е донесъл със себе си или е поръчана за него тук, но тя е много ценна. Изработена е в Константинопол и като нея има само още 2.

 - Негово високопреосвещенство явно също има интерес към изложбата...

 - Както знаете, тя се провежда с неговото благословение , а той е подбрал голяма част от нещата, които ще бъдат показани. С организацията се занимава специален екип, който самият митрополит  назначи за тази инициатива. Първоначално екипът се ръководеше от Знеполския епископ Арсений, който бе викарий на митрополита, но след избирането му за Сливенски митрополит,  задачата бе възложена на архимандрит Максим, който е епархийски духовен надзорник. Негово високопреосвещенство ще води и тържествения молебен, с който ще бъде открита изложбата на 17 юни в понеделник.

 - Храмът не е традиционното място за изложба, но може би е добър начин младите хора, а и не само те да научат повече за историята на пловдивската епархия.

 - Лично аз много се зарадвах на тази инициатива и на тази покана, която беше отправена към нас. В Стария град има доста събития, но църквите, които са там   участва рядко в тях.  А в същото време туристите, които го посещават – и чужбенците, и българите проявяват огромен интерес към нашите духовни средища. За тях те са изключително преживяване. Тук виждам прекрасни образци на иконописните ни школи. Това е впечатлява хората. Тоест това е ценното в тази инициатива, че в  хода на всичко останало,  ще се обърне внимание на църквите. А влизайки в една църква, освен че може да се обърне към Бога, човек се образова.  Още повече, че в средата на 20-ти век храмът „Свети Димитър Солунски” е бил превърнат в депо на митрополията.  А и депото не е най- доброто място за ценните експонати. Хората трябва да имат възможност да ги виждат. Най – добре е  депото да ги съхранява и да ги поддържа, но естествената им  среда е в храма.

 - Ако приемем, че тази изложба е мост, той накъде води?

- Ами води към духовното, води към вярата, към надеждата. В този смисъл, мястото е подбрано много подходящо от митрополит Николай да бъде именно църквата. Това , което хората ще видят е приемствеността, тъй като в църквата  животът никога не прекъсва. И няма да прекъсва второто пришествие, както се казва, нали? Радваме се, че бяхме потърсени, защото има какво да покажем и разкажем. Не се натрапваме, но винаги сме отворени, когато някой дойде с добри намерения.

 - Трябва ли консервативна институция като църквата да търси нови изразни средства, за да достига до повече хора?

- Всъщност да. Няма как да не използваме новите технологии – интернет, социалните мрежи, you tube и др. Телевизията в  крайна сметка е едно от най големите средства за разпространение на словото божие . Нашата митрополия от няколко години има  православна телевизия. Това е едно от големите дела на нашия митрополит. Много храмове имат собствени фейсбук страници, канали и др. В моя храм „Света  Параскева” имаме и страница във фейсбук,  има и сайт.  Словото божие няма  давност,  старото винаги е ново, винаги е актуално.