Може ли един трагичен инцидент да преобърне живота на човек? За пожарникар Кирко Канагрохов отговорът е категорично „да“. Един пожар в училищната сграда в родния му Сопот запали в него не просто адреналин, а жажда за смисъл и героизъм. Младият мъж, който се е лутал между сигурната кариера и личните си търсения, открива своето призвание там, където рискът среща смелостта – сред пламъците и спасените животи. Така започва пътят към призванието му – път, в който всеки ден се среща с риск, дисциплина и героизъм.

Корените на един смел мъж

Кирко е роден през 1989 г. в подножието на величествената Стара планина – в малкия, но горд град Сопот. Детството му преминава сред сплотено семейство, където трудът и уважението към хората са ежедневие. Тези ценности не са просто думи – те са основата, върху която по-късно ще изгради живота си. Спомня си безгрижните дни, когато заедно с приятели играе футбол по калните улици и се учи на първите уроци за приятелството и честността.

След завършване на Техническия университет – Пловдив, младият инженер започва работа като механик в корабостроителния завод „Терем“ във Варна. Работата му е стабилна, добре платена и уважавана, но усещането, че животът му крещи за нещо по-голямо, е непреодолимо. „Въпреки успеха, усещах празнота – исках да давам повече от себе си, да се чувствам полезен по начин, който не можех да изпитам зад бюрото,“ споделя Кирко.

Придобива международен опит в София, работейки в една от водещите автомобилни компании. Срещите с различни хора и култури го обогатяват, но вътрешният му глас продължава да го тласка към нещо по-смислено.

Пламъкът, който промени всичко

Моментът, който определя съдбата му, идва внезапно. Пожар обхваща спомагателна сграда на училището, където Кирко самият е учил. Димът е гъст, огънят яростен, а паниката сред хората – осезаема. Без да мисли, Кирко се включва като доброволец. „Помня пламъците, адреналина, напрежението… Думи като ‘да построим линия’, ‘дай разклонител’, ‘търси хидрант’ тогава бяха напълно непознати за мен. Но в онзи момент разбрах нещо важно – че искам да бъда полезен, да защитавам хората. Тогава усетих, че искам да съм с тези хора, на това място.“

Този миг се оказва повратна точка в живота му. През 2019 г. кандидатства за работа в пожарната, класира се втори, преминава интензивната школа във Варна и след година започва кариерата си като огнеборец.

Сред героите, които го вдъхновяват

Когато постъпва в Първа служба в Пловдив, Кирко започва да разпознава лицата на хората, които са го вдъхновили още по време на доброволческата акция. „Те са хора с голямо сърце и душа. От тях научих най-важните уроци – за смелостта, отговорността и силата на екипа.“

Но сърцето му остава близо до родния Сопот, до семейството и планината. „Човек е най-уверен, когато може да споделя радостите и тревогите си с близките“, казва той. „Животът е миг и е добре да го споделим с хората, които са ни най-близки.“

Спортът – първият учител по дисциплина

Още от първи клас Кирко тренира футбол в местния отбор „Металик“ – Сопот. В десети клас открива бойните спортове – бокс, кикбокс, ММА. Именно дисциплината, честността и индивидуалността на спорта го привличат. „Показват ти, че има по-силни от теб. И именно това те мотивира да станеш още по-добър,“ казва той. Спортът не е просто хоби, а основа на характера му – учи го на упоритост, самоконтрол и устойчивост в трудни ситуации.

Планината – следващото предизвикателство

Стара планина е неговият дом, но и постоянно предизвикателство. Кирко прекарва часове в планината, учейки се да чете природата, да предвижда промените във времето и да се движи безопасно в сурови условия. Това го води към нова цел – планински спасител в ПСС – Сопот. Ролята изисква перфектна физическа и психическа подготовка, технически умения и безстрашие. „Хората често подценяват планината. Тръгват неподготвени, неопитни, увлечени от свободата и красотата. А природата не прощава. Затова спасителите трябва да са винаги готови – да познават не само условията, но и собствените си граници.“

Призванието да бъдеш полезен

Днес Кирко е убеден, че е намерил своето призвание. Огнеборството и планинското спасяване не са просто професии – те са мисия. „Колегите са моето второ семейство. Работим със сърце и душа и въпреки че често ни определят като супергерои, ние сме съвсем обикновени хора. Изпитваме болка, но умеем да подчиняваме страховете си и знаем как да ценим живота.“

На младите хора той отправя прост, но мъдър съвет: „Слушайте сърцето си. То винаги знае пътя. Само когато правите нещо с любов, ще разберете, че сте открили своето истинско призвание.“