2025 г. е поредната годината, в която Пловдив намери воля да защити архитектурното си наследство. Напротив – тя затвърди тревожната тенденция старите къщи в центъра да изчезват една по една, без реална съпротива от институциите, от които очакваме да ги пазят.

През годината отново станахме свидетели на познатия сценарий – сгради от началото на XX век, носещи духа на ар деко, сецесиона, модерна и необарока, бяха оставяни да се рушат до степен на „аварийност“, след което пътят към събарянето им се отваряше почти автоматично. На тяхно място се появяваха нови сгради, често без никаква връзка с историческата среда, които превръщат центъра на Пловдив в безлична архитектурна мозайка, често граничеща с кича.

Общественото недоволство не липсва, но липсва най-важното: институционален резултат. Проформа се извършват проверки, пишат се писма, правят се програми, а разрушенията продължават. Държавата и общината отдавна са се превърнали в пасивни наблюдатели на процес, който необратимо променя облика на града.

Особено показателна остава ролята на общината, която е собственик или съсобственик на рушащи се сгради – паметници на културата. Вместо да даде пример, тя оставя имотите си на произвола на времето, без стратегия за поддръжка или възстановяване. Достатъчно е да погледнем Къщата с кулата на "Антим" I, която всеки момент ще се срути, за да видим какво е отношението на общината, която притежава 2/3 от сградата.  Това подкопава всякакъв морален и законов аргумент, когато се изисква от частните собственици да инвестират средства и да преминават през тежките процедури на Националния институт за недвижимо културно наследство.

Град без памет! Общината не знае на колко сгради- паметници е съсобственикКак градската власт се грижи за собствеността , след като няма информация за нея, остава пълна загадка

В същото време добрите примери не липсват – „бели лястовици“ се появяват по калдъръмените улици, доказващи, че реставрацията е възможна, когато има воля, експертиза и уважение към средата. Именно те показват колко различен би могъл да бъде Пловдив, ако опазването на наследството се възприема не като пречка, а като ресурс.

Пловдив между паметта и печалбата! Градската власт оставя автентичните сгради да се рушат, но допуска архитектурни "чудеса" в центъраКрещящи контрасти - докато част от собствениците се опитват да съхранят архитектурното наследство, други ги превръщат в терени за ново строителство

Изминалата година отново повдигна въпроса дали градът осъзнава какво губи. Защото старите къщи не са просто романтични фасади – те са културен, туристически и икономически капитал. Унищожаването им не е неизбежност, а резултат от бездействие, двоен стандарт и липса на визия. 

Пловдив е град на пластовете и на паметта. Ако продължим да я заличаваме в името на краткосрочната печалба, рискуваме да се превърнем в град без лице и без история. А тази загуба няма да може да бъде компенсирана нито с нови сгради, нито с празни обещания. 

 

Историята на Пловдив vs. цената на квадрат! Печели един, губи целият градСъбарят 100- годишна къща в подножието на Бунарджика

Арх. Топалова: Надявам се, градът да надживее и това съвременно варварствоГоляма и ненадмината в страната сила е пловдивската културна общественост и цялото гражданско общество, смята известният урбанист

 Бел. авт. През изминалата година TrafficNews активно следеше процесите, свързани с опазването на архитектурното наследство на Пловдив – от събарянията и спорните инвестиционни намерения до малкото, но важни добри примери за реставрация. Медията приема тази тема като обществена кауза и ще продължи да я държи във фокуса на вниманието, като настоява държавните и местните институции да поемат реална отговорност и да защитят историческия облик на града.