Българската образователна система има нужда от цялостна реформа. Това мнение споделят 4 от 10 участници в анкетата на TrafficNews, в която питаме „Претоварени ли са децата с учебен материал?“.
Повод за провеждането на запитването стана трагичната смърт на петокласник от ОУ „Душо Хаджидеков“ в Пловдив, който сложи край на живота си след слаба оценка по математика. Детето изпитвало трудности по този предмет, полагало усилия, но не успявал да покрие високите изисквания на преподавателката си. След фаталното решение на момчето, родители известиха, че учениците се стараели неимоверно да задоволят критериите ѝ, но това рядко се случвало.
До този момент никой не е известявал за проблема с претовареността на учениците в начален етап.
Оказва се обаче едва 10% от 3171 души, участвали в анкетата, смятат, че децата не са натоварени с уроци в училище. Останалите споделят различно мнение по въпроса.
18 на 100 казват, че не само големия обем от уроци в училище тежи на децата, но и всички извънкласни образователни дейности, които те посещават. Било то заради собствения си интерес, амбициите на родителите им или просто, за да удовлетворят критериите на действащата образователна система и преподавателите в нея.
На този фон, 14 на 100 от запитаните в анкетата ни отговарят, че заради натоварената програма в училище, децата просто нямат време да си отдъхнат. Като под това трябва да се разбира ефективната почивка, необходима за здравето на един подрастващ. В нея попадат игри, развлекателни дейност, общуване, както и физическа почивка и достатъчно сън.
16% пък смятат, че материалът, спуснат от МОН, съдържа излишни неща и следва да бъде съкратен. За подобна реформа се говори отдавна, а позициите са полярни. Европейски изследвания са показали, че в България действа една от най-обемистите и широкообхватни образователни програми. Но въпреки това (или именно по този причина)- средностатистическия ученик продължава да отчита незадоволителни резултати по базови предмети като български и математика, както и към хуманитарни и природни науки. Това бе доказано от Програма за международно оценяване на учениците PISA, която в частност за предмета математика потвърди, че функционалната грамотност на децата прогресивно спада.
Само преди пък друго изследване показа, че българските четвъртокласници се справят по-добре с четенето с разбиране, отколкото за извличане и използване на прочетената информация. Почти половината от българските четвъртокласници достигат високото равнище на способностите по четене, а 16 % имат способности над напредналото равнище. За сравнение средно за страните напредналото равнище на способностите се достига от едва 7 на 100 от учениците. България е дала сходни резултати със страни като - Швеция, Австралия, Чехия, Дания, Норвегия и Италия.
Какво е мнението на специалисти по повод прекалената взискателност към децата, която - логично, не винаги може да бъде задоволена, вижте тук:
Още от категорията
Общинският съвет спря продажбата на безценица на част от топ имот в центъра на Пловдив