Дрехите втора ръка навлязоха масово в живота на хората. Според мнозина това е начин да се обличат модерно и стилно с качествени дрехи, но на далеч по-ниски цени. Носенето на дрехи втора употреба има и екологични ползи – не се стимулира производството на нови артикули. Милиони тонове облекла се изхвърлят на сметищата в Европа всяка година. Тези, които са направени от синтетични материи имат нужда от повече от 50 години, за да се разградят. Те остават там за десетилетия и отделят вредни газове, които са сред основните парични за глобалното затопляне.
Как обаче тези дрехи достигат до крайния потребител, откъде идват, как се преработват и сортират разясни собственик на магазини втора употреба в град Пловдив пред медията ни.

„Обикновено със събирането на дрехи втора ръка се занимават големи фирми, които имат огромни складове и много работници. На нашия пазар се вкарват предимно дрехи от Англия. Там е характерно всеки сезон хората да подменят гардероба си, благодарение на големите разпродажби. Така с бюджет между 500 – 1000 лири това е напълно възможно, съответно хората искат да се освободят от дрехи, които вече няма да носят, като обикновено ги даряват. Влизането в този бизнес става като човек си открие фирма там и сключи договор с училища, детски градини… и в него упомене, че част от тази сума (10, 20, 30%...) отива за добра кауза”, обяснява Марин Маринов.

Събирането на тези дрехи става по няколко начина. Първият е чрез контейнери в детските градини и училищата. Вторият е чрез акции в различните квартали. Раздават се пликове по пощите на жителите ден преди акцията, в които те да оставят дрехите и на следващия ден фирмите ги събират. Тези методи работят, защото хората им имат доверие и знаят, че така помагат на някоя добра кауза.
Във всеки квартал има и пунктове, в които тези, които не желаят да дарят старите си дрехи, могат да ги оставят и да получат пари. Плаща се нещо от порядъка на 50 цента на килограм. Там също се събират много дрехи, но се подбират, не се взима всичко, което хората занесат (не приемат спално бельо, чаршафи и т.н.).
Последният начин е чрез контейнери като този модел навлезе и в България през последните години. Такива контейнери са разположени и в Пловдив.

След като се съберат дрехите, минават на поточна линия, където се сортират на четири категории - екстра качество, I, II и III, и всичко, което е брак се събира за рециклиране.
Най-ниското качество (второ и трето) се извозва в центрове, откъдето се прави на големи бали, пресова се от машини, товари се в контейнери по 20 тона и се изпраща за Африка, Пакистан и т.н., като цената им е 30 цента за килограм. Най-високото качество се сгъва като за магазин и се продава на висока цена.

В България се вкарва всичко, освен трето качество.

Оказва се, че според Маринов обработката на дрехите с тежки вещества е мит. Би трябвало те да бъдат пръскани със специално вещество за пълна дезинфекция, но по негови наблюдения, това се прави само в присъствието на проверяващи. Той обясни, че единственото нещо, което се прави с дрехите е да се разделят по качество.

В момента големите магазини за втора употреба (от 200 до 1000 кв. м) взимат превес над малките и голям брой от тях биват затваряни. Това е така, защото големите магазини зареждат средно по 10 тона стока на месец и при тях постоянно излиза нещо ново. Малките не могат да си позволят да работят в такива мащаби.
В последните години, особено след пандемията, и онлайн търговията на дрехи втора ръка се развива с бързи обороти. Преди години едва около 10% от нея е минавала през онлайн сайтовете, сега тези проценти са над 30.

„Търговията на артикули втора ръка се развива в интернет, но на дребно. Например, правят се групи, в които хората пускат свои стари дрехи. Повечето големи вериги не се осмеляват да преминат онлайн. Тази търговия е много специфична, няма нищо общо с продажбата на чисто нови дрехи”, допълни той.

Рециклирането:
Проблемът с рециклирането на текстилни тъкани е огромен, тъй като има свръхпроизводство на дрехи.
Как се рециклират естествените тъкани? – Естественият текстил, който е определен за рециклиране, се сортира по цвят и материал. Чрез разделяне на цветовете може да се елиминира необходимостта от повторно боядисване, което намалява необходимостта от замърсяващи химикали. След това текстилът се издърпва на влакна или се нарязва. След това преждата се почиства и преде и се предава готова за последваща употреба. Текстилът, който се изпраща в индустрията за флокиране се използва за производство на пълнеж за мебели, облицовки, покривала на автомобили и др. Правят се дори пакетчета за чай. 

Как се рециклират синтетични тъкани?- Циповете и копчетата се отстраняват и платовете се нарязват на по-малки парчета.
Нарязаните тъкани се гранулират и оформят на пелети.
След това те се разтопяват и се използват за създаване на влакна, които могат да се използват за направата на нови полиестерни тъкани.

В големите фирми има отдел, в който бракуваните стоки - памучните дрехи, хавлии и др. се прекрояват, правят се на парцали и се пакетират в чували. Те също се продават, като са много търсени в автосервизите.