С новата година идват нови сили, нови мисли, нови надежди, нови планове и въобще всичко, за което може да се ползва „ново“ изглежда „за добро“ в нашето съзнание между последните часове на отминалата година и първите минути на дошлата.
Управлението на един град обаче не е бял листа хартия, на който може да започнете на чисто от 1 януари, оставяйки несгодите в 23:59 часа на 31 декември. Пред Община Пловдив и кметът Костадин Димитров изникват все повече предизвикателства, много, от които са замитани под килима през последните години. Освен тях ежедневно излизат нови казуси, а администрацията се лута между това да реши старите проблеми и тези, които току-що са почукали на вратата. Има обаче четири фундаментални неща, които задължително кметът и неговият екип трябва да са заемат още от първия ден на 2025-а, ако не искат да сложат прът в колелото на развитието на Пловдив.
Парите и структурата на Община Пловдив
Въпреки че за бюджет е рано да се говори, почти сигурно тази година той отново ще е рекорден. Само ръстът на минималната работна заплата гарантира, че всеки следващ бюджет ще е по-голям от предишния. Макар парите да растат в абсолютни числа, „свободните“ намаляват сериозно. За 2024 година очакваното неизпълнение на бюджета е около 40 млн. лева – колкото е капиталовата програма на града. Тази година то може да е още по-голямо, ако се раздуе отново макрорамката, за да се вкарват всякакви проекти в разходната й част.
Кметът вдигна такса „Битови отпадъци“, като той неведнъж каза, че това е неизбежно за цялата страна и видяхме, че е така. Той даде заявка другите данъци и такси да не се пипат, а това значи, че градът не само няма да разполага с повече пари, а те ще са далеч по-малко, ако въобще ги има. Така в един момент Община Пловдив ще е пред угрозата или да разпродава имущество, да тегли заеми или да се надява единствено на целево държавно финансиране. Впрочем вероятността още тази година да е така е много голяма.
За това кметът трябва да започне с реална реформа в администрацията и най-вече общинските предприятия, които "висят на шията" изцяло на местния бюджет. През тази година разходите ще набъбнат с още 2 млн. лева на година, които ще се необходими за издръжката на басейн „Младост“.
Това говори, че общинската хазна е на предела на силите си дори що се касае за издръжка. Отказът за създаването на ОП „Спорт“, което щеше е да първа реална оптимизация на общинските структури, бе след политически натиск. Въпросът е кметът да не се откаже и от замисленото сливане на „Чистота“ и „Градини и паркове“.
Повече пари и самостоятелност Община Пловдив може да има едва когато се направи въпросната децентрализация, за която всеки говори в парламента, но никой реално не смее да работи по нея.
През това време местната власт може да работи повече по събирането на приходите си и орязване на раздутите разходи.
Чистота на града и зелените площи
Въпросното сливане на „Чистота“ и „Градини и паркове“ не е просто да се спестят пари, то има важна роля за цялостния облик на града. Каквото и да правиш в дома си, колкото и лъскави и скъпи неща да купуваш, ако той не е чист и подреден – няма никакво значение. По същият начин това се отнася и за Пловдив.
С вдигането на ТБО кметът даде силна заявка да се подобри съществено услугата по почистването на града, а също така да се въведе новата система НОРД. Заговори се и за „Екополиция“. Всичко това е стъпка напред, но тя най-после трябва да се направи, иначе отново всичко ще остане в сферата на добрите пожелания, а зоните около контейнерите ще приличат на депа.
Озеленяването на града и парковете са нещо, с което Пловдив изостава. ОП „Градини и паркове“ изглежда дори вече нямат капацитет да се грижат за елементарни зелени пространства, улично озеленяване и междублокови пространства, а как да говорим за поддръжката на големите паркове и тепетата тогава?
София и Бургас от години дават на външни фирми да поддържат част от големите им паркове. Ефектът там е видим, въпросът е дали някой в Община Пловдив е направил анализ дали те могат да си го позволят и дали това не е част от решението на проблема.
Освен слабия капацитет на общинското предприятие, основен проблем се превръща и липсата на поливни системи и адекватно залесяване на големите градски паркове и тепетата. Това с малки намеси не може да се случи, а трябва мащабна програма със сериозен бюджет, за да спре Пловдив пролетта да бъда джунгла, лятото – савана, а през есента и зимата мочурище.
Инфраструктурните проекти и презастрояването
Всеки кмет гледа към големите проекти, които се правят за развитието на града като значки на ревера, но встрани остават проблемите на старата инфраструктура и местата, където дори липсва такава. Бюджетите за реконструкция на стари зони и изграждането на инфраструктура в новите квартали са недостатъчни, а и няма добро планиране. Властта в Пловдив трябва да си даде ясна сметка, че не може да се прави инфраструктурен обект за 100 млн. лева като пробива на гарата, а от южната страна все още да изглежда като преди 10 ноември. Тук дори не става въпрос за чисто визуална концепция на кварталите, а за правилното функциониране на новата голяма пътна артерия.
Липсата на нови улици в бурноразиващите се квартали пък води до тоталното презастрояване на малки участъци от тях, което ги обрича като жилищни гета, макар все още сградите да са „гаранционни“.
Градският транспорт, паркирането и организацията на движението
Трите неща са свръзани, като развитието на всяко от тях не може да се разглежда без промени в другите. Автобусите в Пловдив станаха по-редовни, но това далеч не е достатъчно за градския транспорт на втория по големина град. Сериозните проблеми, които не се виждат със системата за електронно таксуване на „Тикси“, но се усещат заради бавните темпове по внедряването, бави така дългочаканата реформа в публичния транспорт. Тя не е просто да се купуват билети без кондуктор, а да си види функционалността на всяка отделна линия и как може да се оптимизира маршрутната схема, освен това Община Пловдив да се превърне в приходсъбирач, а превозвачите да получават пари на километър. Прекратяването на двата основни договора е предпоставка това да се случи по-лесно, но далече не е единствена.
Още от 1 януари Община Пловдив трябва да започне да работи по новия Генерален план за организация на движението. Той обаче трябва да се направи непросто, за да го има, а даде решения и за градския транспорт, и за регулиране на движението по пловдивските улици. Това не е горещ картоф хвърлен в ръцете на новия зам.-кмет по транспорт, а отговорност за създаването му имат кмета, редица зам.-кметове и не на последно място главният архитект.
Проблемите с паркирането стават все по-големи, а слагането на скоби тук и там, не само не ги решава, а дори задълбочава. От построяването на първия многоетажен паркинг в „Западен“ преди 5 години досега единственият район, който тръгна да прави нещо в тази насока е „Тракия“, а видно това не е достатъчно.
Въвеждането на „Зелена зона“ извън суперцентъра на града е друго решение, което обаче без Генерален план за организация на движението е безсмислено да се въвежда, защото на момента ще падне в съда. Въпреки това през ГПОД трябва да се даде и ясна концепция как да се въведе тя в най-тежките места за паркиране в града.
Тези четири теми съвсем не обхващат всичко, което трябва да се реши през новата година. Предстоящата серия с транспортна блокада, която чука на вратата, липсата на средства за довършване на редица обекти, големите проекти за саниране и подмяна на печките на твърдо гориво, завършването на стадионите и още и още.
Без ясно начертан план за тези четири реформи още от началото на годината, то кметът и целият му екип отново ще влязат във въртележката на текущите проблеми, които всеки ден връхлитат сградата на Община Пловдив, а на 1 януари 2026 отново ще говорим за същите неща, по същия начин.
Още от категорията
НАП с поредна акция в Пловдив, бутик за обувки и автосервиз се появиха в "черните" списъци