Носи ли Община Пловдив ангажимент за лечението на болни или ранени кучета?

Носи ли Община Пловдив ангажимент за лечението на болни или ранени кучета? Как точно трябва да реагира общината и докъде се простира нейната отговорност, питат граждани, които неведнъж са спасявали пострадали животни, поемайки цялата сума за лечението и операциите им. 

Последен такъв пример е случай с ранено бездомно куче в Кючука, спасено от жена, която се свърза с TrafficNews, за да разкаже за случая. Благодарение на намесата й, животното получава животоспасяваща помощ в частна клиника. Жената разказва, че преди две седмици е открила животното в тежко състояние на улица в Кючука, с откъсната лапа. След обаждане на тел. 112, оттам ѝ било казано, че сигналът ще бъде предаден на Община Пловдив. Според думите ѝ обаче последвала пълна тишина и така заедно с приятели закарала кучето във ветеринарна клиника. Жената споделя, че ще поеме разходите, но изразява възмущение от липсата на реакция.

Заради въпросите, които възникват около ангажиментите на институциите в такива ситуации, потърсихме директора на Общинския зооветеринарен комплекс Йордан Алексиев, за да попитаме какъв е редът за реакция при подаден сигнал за ранено животно, как се процедира при нужда от лечение на бездомно животно и има ли конкретни ангажименти за приюта при получаване на подобен сигнал.

От своя страна той категорично отрече, че не е имало реакция от страна на приюта за въпросния случай. Споделя, че при сигнали, приютът се стреми да реагира в максимално кратък срок, като изпраща дежурен екип на място, който извършва оглед, прави се преценка на състоянието на животното и при необходимост се оказва първа помощ. По негови думи, екип е бил изпратен в максимално кратък срок, но междувременно подалата сигнала жена вече била завела животното във ветеринарна клиника, което е съобщила по телефона на дежурния ветеринар.

Алексиев посочи, че основната дейност на приюта е кастрация, обезпаразитяване, ваксинация, чипиране и връщане на животното обратно по местата, от които е заловено. Зооветеринарният комплекс няма болнична база или възможности за сложни медицински интервенции като операции, рентгенови снимки, кръвопреливания и т.н. При спешни случаи се оказва първа помощ – почистване на рани, промивки, поставяне на медикаменти, но при по-тежки случаи гражданите се насърчават да потърсят ветеринарна клиника, като често самите служители на приюта оказват логистична или консултативна подкрепа.

Той е категоричен, че е нередно обществото да прехвърля цялата отговорност върху институциите, когато проблемът с нарастващия брой бездомни животни по улиците е породен именно от безотговорността на самите граждани.

„Всички животни на улицата са били нечии. Всеки изхвърлен домашен любимец е резултат от човешко бездействие – липса на кастрация, липса на чип, липса на отговорност. Когато някой изхвърли малки кучета или котки, всички търсят отговорност от нас, но никой не търси човека, който ги е изхвърлил. Законът трябва да бъде насочен към хората, които изхвърлят животните, не към приютите, които се опитват да помогнат“, категоричен е той. Посочва, че по закон общината отговаря за кастрацията и връщането на бездомните животни, но няма задължение да извършва сложни ветеринарни операции, каквито се изискват в критични случаи. Приютът разполага с ограничен ресурс, само четирима ветеринари и капацитет, който отдавна е надхвърлен.

Според него, приютът има морален и институционален ангажимент да реагира при всеки получен сигнал. Това се прави ежедневно, независимо дали животното е болно, ранено или проявява агресия. Въпреки тежкия капацитет и ограничените ресурси, служителите се стремят да отговарят на всички сигнали в рамките на възможното. Все пак припомни, че приютът не е клиника, нито е разследващ орган, и не може да поеме функциите на наказателна институция.

Основната посока, в която трябва да се работи, е контрол върху размножаването. От началото на годината в Пловдив са кастрирани около 600 животни – половината от тях котки. Въпреки че комплексът е специализиран за кучета, никога не е отказвана помощ за котки, заяви той.

„Купихме 10 капани, които даваме на доброволци, за да могат сами да хващат и водят животните при нас. При кастриране – връщат капана. Това е сътрудничество. Но повечето хора само се жалват и чакат някой друг да свърши работата“, каза Алексиев. Той изрази разочарование от честата липса на разбиране към работата на приюта. Нееднократно служителите са ставали обект на нападки, както от активисти, така и от хора, които искат животните да бъдат премахнати от кварталите им.

„Искаме да сме хуманни. Не извършваме евтаназии, въпреки че законът го позволява при агресивни кучета. Но хуманността трябва да бъде двустранна – обществото също да проявява човечност, да поеме своя дял от отговорността. Случвало се е да сме над капацитета, но въпреки това сме приели животни, дори с риск да заразим целия приют“, допълни той.

Алексиев призова хората да не разчитат изцяло на институциите, когато има пострадало животно. Сигналите са важни, но още по-важно е съдействието – да бъде осигурен транспорт, улов, временен дом или дори просто разбиране за ограниченията на системата.

„Получаваме десетки сигнали и не можем да сме навсякъде, но наистина правим каквото можем. Ние не сме разследващ орган, не можем да установим кой е изхвърлил животното. А именно той трябва да плати за лечението му и да понесе санкции“, подчерта той.

Алексиев споделя още, че докато няма контрол, образование и отговорност, приютите ще се задъхват, а улиците ще се пълнят с нови страдалци. И докато обществото търси виновни не там, където трябва, проблемът няма да бъде решен. Развитието на устойчиво решение изисква масирана информационна кампания и активно сътрудничество с МВР, което трябва не само да се самосезира при сигнали за изоставени животни, но и да извършва проверки и налага глоби на лицата, които безконтролно размножават домашни любимци и в крайна сметка пълнят улиците със захвърлени кучета и котки  обричани на болести, глад и страдание.