
„Независими за Пловдив” – новото политическо отроче, което вече събуди смут в местния парламент, но и в политическите централите под тепетата. Тримата досега идеологически непримирими – либерал, националист и почти комунист – изведнъж се оказаха обединени от… Пловдив, макар и не политически.
Николай Гюров от „Продължаваме промяната”, Димитър Арнаудов от „Има такъв народ” и Илия Гатев от БСП решиха да създадат нещо, което Общинският съвет не е виждал от времето на Славчо Атанасов – партийни номади без конкретна посока, но с ясна амбиция. Тогава такава структура държеше мнозинството зад кмета. Сега пък – опозиция. Или поне така гласи първоначалната версия.
Основният въпрос е: тримата „независими” търсят ли наистина свобода на действията си… или по-удобни зависимости?
Първият, макар и най-слабо вероятен отговор е, че тримата след дълга умора от партийните си повелители и политически напътствия, са се решили да скъсат оковите и да станат наистина независими. Първият повлачи крак, след него и другите двама, а после – както си му е редът – седнаха, поговориха и решиха: ще правят обща група, защото заедно са по-силни, а би трябвало и по-независими.
„Добрите решения за Пловдив нямат цвят и посока“, отсече тогава Гюров.
Изказванията, че тримата са различни, но ще работят в синхрон, звучат като римейк на баснята „Орел, рак и щука“. И в случая колата пак не мърда – освен ако някой отстрани не я подбутне... или не дръпне юздите.
При първото си появяване като група, двама от тримата напуснаха сесията още по средата, оставяйки Арнаудов да играе опозиция – или поне в първото действие на пиесата.
Очакванията били, че групата ще бъде критична, ще отказва да гласува спорни решения и дори ще предлага свои. Звучи почти вдъхновяващо – ако вече не знаехме, че някои такива „критични“ групи доста ловко боравят с кворума, докато рутинно „спасяват“ управлението. Примерите с „Възраждане“ и БСП са повече от показателни.
С други думи – уж независими решения, а всъщност добре изчислени зависимости. И ако всеки от тримата „преговаря“ отделно, стойността на тази група в пазарлъка с кмета и другите формации нараства неимоверно. Няма лошо – стига независимостта да не идва с ценова листа.
Третата опция, която не изключва втората е, зависимости към определени икономически и корпоративни кръгове са родили групата на „Независими от Пловдив”. В общественото пространство се прокрадват тези, че определени бизнес играчи вече са „осиновили” групата, а освен влияние в местния парламент, чрез нея да се оказва и деликатен натиск към кмета и различни процеси.
Да се съберат трима коренно различни политици като убеждения с една кауза - Пловдив, не е нещо грешно. Начинът, по който обаче се прави, оставя много съмнения дали в действителност каузата е Пловдив, или личното им благополучие, а то да е за сметка на развитието на града.
Другият въпрос е дали към тримата мускетари още на следващата сесия няма да се присъедини и новороден д'Артанян? Предстои да видим, но залозите за това стават все по-големи.
Още от категорията

Дежавю: Вдигат 5 огромни жилищни сгради на Пещерско шосе, коларски път го водят за улица

