През юли общинските съветници от „Браво, Пловдив“ внесоха предложение Бетонния мост в Пловдив, след като бъде възстановен, да носи името на големия български революционер и да се казва „мост Тодор Александров“ или „Александров мост“. „Това ще бъде не само уважение към личността на Тодор Александров, но и ще бъде един своеобразен „мост“ на запазване паметта на всички хора, които са намерили своя нов дом в квартал „Южен“, коментира председателят на гражданското сдружение Веселин Костов. Дни преди 100-годишнината от смъртта на революционера, Пловдив почете паметта на героя. На панахидата присъстваха правнучките на Тодор Александров Мария Коева, Ирина Коева и праправнучката му Теа. 

В четвъртък , на сесия общинските съветници ще гласуват предложението за именуване на моста. Очакват се и сериозни дебати по темата. междувременно TrafficNews разговаря с неговите правнучки Мария и Ирина Коеви.  

- Каква е връзката ви с великия български революционер? 

- Тодор Александров е наш прадядо - ние сме внучки на неговата дъщеря Мария Тодорова Коева - Александрова.

 -  Във вашия дом говореше ли се за Тодор Александров? Какво ви разказваха? 

- Винаги се е говорило за Тодор Александров дори и по времето на комунизма. Разказваха ни за неговото дело и идеологията на ВМРО. Домът на нашата баба винаги беше отворен за потомците на българските бежанци от Македония и те търсеха често контакта с нея. 

Баба ни е разказвала, че Македония винаги е била основна тема в семейството. Всички - и домашни, и гости - тъгуваха по родния край, по напуснатите домове, по родните реки и планини. Баба ни също носеше тази болка и мъка. Тя съхраняваше духа у потомците на българите-бежанци от Македония, вдъхваше им надежда за бъдещето.

-  Как бихте определили ролята на вашия дядо на политическата сцена на Европа в онези години? Лудвиг Розелиус , почетен консул в Бремен пише в некролога му :“ беше олицетворение на мисълта за свобода. Без да е избиран, той беше водач на македонците“ 

 - Дядо ни е бил уважаван и почитан, бил е сред малцината лидери, които още приживе са легенда. Независимо от вътрешнооранизационните борби след неговото убийство, той остваа обединителната личност, пред която се прекланят всички истински пат­риоти и независимо от правителствата, които се сменят, той остава недосегаем за партизанс­ките боричкания и респектира и привържени­ци, и врагове. Може би това се дължи на обс­тоятелството, че идеалът тогава беше Македо­ния, не само за бежанците, дошли откъм Вардар или от Егея, а за целия народ. 

 -  Какво се говореше  за тази злощастна дата 31 август 1924? Поръчителят на убийството на дядо ви и до ден днешен не е известен, но какво казва фамилната история? 

- Датата 31 август, както и рожденната дата на Тодор Александров, винаги са се почитали в нашето семейство. Баба ни е разказвала, че всяка година на 31 август в Пирин хиляди хора са се стичали, за да се поклонят пред гроба му. През онези годи­ни трудно се е стигало до гроба. Дълги върволи­ци от мулета, на които се качваха жените и деца­та, се нижели през урви и тесни пътеки нагоре към малкия параклис "Св. Илия". Имало е панахиди в София, Варна, Кюстендил, Плов­див, Кърджали и другаде, където хората са затваряли магазините в знак на траур и са поставяли черни знамена. Но в семейството никога не се е говорило за конкретен извършител. С въпроса се занимават историците.

 --  Пазите ли нещо от наследството на Тодор Александров? 

- Пазим вещи и документи, които са му принадлежали и се предават от поколение на поколение. 

 -  Защо, според вас, дълги години ролята на дядо ви в българската история е била неглижирана от официалната власт, въпреки, че независимите историци го нареждат до Ботев, Левски и Раковски“?

- До 1944 година Тодор Александров е бил уважаван и почитан. Независимо от вътрешноорганизационните борби след неговото убийство, той е останал обединителната личност, пред която се прекланяха всички истински патриоти. За неговото семейство годините след 9 септември са били много тежки, но постепенно по-късно млади историци, поровили се из архивите разбраха, че историята е доста променена и фалшифицирана и започнаха да публикуват документи. Интересните статии, изследвания и документи започнаха да се появяват след 1980 година. 

-  И след края на комунистическия режим, много българи не знаят нищо за делото на Тодор Александров . Смятате ли , че той заема полагащото му се място в учебниците? И ако не – защо?

 - Благодарим на всички, които след 10 ноември 1989 г. допринесоха за събуждането на интереса към делото на Тодор Александров. Бла­годарим и на тези, които помогнаха да бъде възста­новен неговия паметник в Кюстендил, а след то­ва - и на гроба му в Пирин. И правителствата, ко­ито идваха на власт, показваха наистина едно доб­ро национално чувство и с много искрено отно­шение на почит към делото на дядо ни. Той е личност от общонацио­нално значение и величина неговото дело трябва да бъде част от учебния материал. нека си припомним и и други думи на цитирания от вас консул- Розелиус: "Той беше генерал. Неговото име беше високоуважавано и при военните. Тодор Александров пренебрегваше всеки ранг. В Ниш той стоеше скромно пред кралете, пред кайзера, сред целия пъстър разкош. Велик чрез своята простота. Македонският народ го провъзгласи за свой вожд. Той беше олицетворение на мисълта за свобода. Без да е избиран, той беше водач на македонците. Неговата действена сила, чистотата на убежденията му и безстрашния героизъм произтичаха от столетните противоречия на фамилията за ранг и водачество, затихнали при него. По-добър човек не се е раждал."

-  Пътувате ли до Македония? Какви са впечатленията ви? 

- Рядко пътуваме до Македония, повечето ни контакти са с македонци, които живеят или пътуват до България. 

 -  Как коментираха в семейството ви разделението между двата народа?

Баба ни мечтаеше да види нормални отношения между Македония и България. За съжаление властта там не е добронамерена към България. Никой не иска промяна на границата. Искат се само едни добри взаимо­отношения. Искаме тези хора, които са запази­ли българското си самосъзнание, да бъдат оста­вени на мира, да ги оставят, както навсякъде по света, да се чувстват българи. Аз мисля, че пра­вим достатъчно, с най-добро желание да има мир на Балканите. Ако нещата се нормализират, това ще бъде от полза и за двете държави. 

  -  Какъв трябва да е отговорът на нашата държава на антибългарската риторика на РСМ?

 - България винаги е е спазвала добрия тон, въпреки провокациите, които през последните години се увеличават. Това е пътят. Ако ние влезем в техния тон, нещата ще ескалират. Което е излишно и за двете страни. 

- Гражданско сдружение в Пловдив предлага един от емблиматичните мостове в града , да носи името на Тодор Александров. Как посрещате тази идея?

- Разбира се, че я приветстваме. Квартал "Южен", който е от едната страна на моста, е приютил много бежанци от всички части на  Македония. Улиците в този квартал носят имената на техните родни места и на героите, които са се родили там. Смятаме, че мостът може да бъде един прекрасен символ на свързаност. Символ, който не разделя и обединява, каквато е била мечтата на Тодор Александров. Надяваме се общинските съветници в града да го подкрепят. 

Пловдивчани почетоха паметта на Тодор Александров, наследниците му пристигнаха за церемониятаНа 31 август се навършват 100 години от смъртта на великия български революционер, забравен незаслужено