Преименуването на първата градска градина в България на "Иван Вазов" е предложение, което ще поставя на широко обсъждане и на вниманието на Общинския съвет в Пловдив, заяви кметът на район "Централен" Георги Стаменов. "Ние сме от поколенията, които остават длъжници към паметта на големите ни имена. В годините назад градината и пространството около нея са наситени със събития, свързани с историята на Източна Румелия и с написването на едни от най-емблематичните творби от Патриарха на българската литература Иван Вазов. Подкрепям идеята на съгражданите, историците и обществениците, които повдигнаха една от големите теми на нашето съвремие-съхраняването на идентичността ни като нация, тема, която някак уж си знаем, но остава в страни от вниманието, което й дължим" казва Стаменов. 

Градската градина на Пловдив е първата в България с представителни и обществени функции и един от основните паркове в града. Градината е създадена след Освобождението през 1878 г. и благоустроена от прочутия Люсиен Шевалас през 1880-те години. Главен вдъхновител и разпоредител за оформянето ѝ е ген. Дондуков - Корсаков, затова известно време тя фигурира в градските документи като Дондуковата градина. В момента обаче тя не се нарича така, а предложението тя да носи името на големият български поет и писател се обсъжда както сред пловдивчани , така и в администрацията. 

В градината се намират паметниците на капитан Бураго и Иван Вазов. 

Авторът на "Под игото" прекарва 6 години в Пловдив. През октомври 1880 г. Иван Вазов пристига в Пловдив и наема квартира навръх Джамбаз тепе. Близо половин век по-късно, в съседство с този първи пловдивски дом на народния поет е построена известната къща с куличките. През 1881 г. Иван Вазов изгражда свой дом на днешната улица „Бетховен” №3, в който живее до есента на 1886 г. Тук създава част от произведенията, които по-късно ще го дарят с всенародно признание и почит, пише изследователят Владимир Балчев.  В непосредствена близост е и сградата, в която се помещава издателството на списание "Наука". Сега там се намира администрацията на район "Централен".

След  завръщането от принудително изгнание, Вазов се установява в столицата, но Пловдив остава завинаги в сърцето му.

През 1920 г. юбилейното честване за 50-годишнината от рождението на народния поет се превръща във всенароден празник. Пловдивчани отправят покана към твореца да посети града на своята младост. Възторгът по време на посрещането просълзява поета. Перонът на железопътната гара е изпълнен докрай от множеството. Още преди да слезе от влака, Иван Вазов е взет на ръце и отнесен до колесница, в която са впрегнати снежнобели коне. Колесницата тържествено поема по улица „Станционна” сред шпалир от многобройни посрещачи. Когато шествието спира при Военния клуб, съобщават на поета, че от този момент улица „Станционна” вече носи неговото име, припомня Балчев. 

В момента в градината тече капитален ремонт, който трябва да приключи през пролетта. Изцяло обновена - с нови фонтани, алеи, пейки, осветление и десетки новозасадени дървета, градината трябва да бъде отворена за граждани през пролетта. Инфраструктурата около парка също е изцяло нова.  

Дали при отварянето си, градината ще има ново име, ще реши *Народът. 

*Народът на Вазов" - постановка на Александър Секулов

Българският народ граничи от всички страни с Вазов. Той е дал наименование на всичко в българския свят. Затова от век на век планините ни ще са все тъй високи и сини, покойниците ни ще преминават в други полк, любезното ни отечество ще е хубаво, песните му все ще се четат, езикът на дедите ни ще е свещен, майките ни два пъти ще бъдат наши майки. Неговите думите са котвата ни в свят, който се опиянява от премахването на бог, родина и род; свят, пълен с летливи души, без вяра в историческото ни битие. Чрез словото на Вазов разбираме себе си: каквито не се познаваме, каквито ни е трудно да се приемем, каквито не вярваме, че сме. Затова въпросът „Де е България“ не е въпрос на география, а на съществуване. 

Водните атракции в Дондуковата градина готови, две площадки очакват децата