Няма пловдивчанин, който да не знае какво се случва в район „Западен“ през последните 10 години – мощно и мащабно жилищно строителство, което вече съедини кварталите Прослав и Смирненски. След район „Южен“ презастрояването на свободните терени не прости и на „Западен“, където свободните имоти почти свършиха.

Бизнесът с жилища и недвижими имоти не търпи вакуум и така инвеститорите се насочиха към последните зони на града с някаква транспортна комуникация. Те са и близо до мястото, издигнато на пиедестал от строителите – река Марица и парк „Отдих и култура“, но от северната страна.

Новият квартал „Марица – Север“, който бързо изчерпва капацитета си

Последните градоустройствени планове определиха цялата зона около река Марица и Пазарджишко шосе за жилищна зона, като преди 15 години там се оформи т.нар. квартал „Марица – Север“. Той се разпростира на близо 2000 декара, а все още голяма част от терените там са със земеделски статут.

Първата голяма инвестиция в зоната бе комплексът „Марица Гарднъс“ с 800 апартамента на израелските граждани Давид Гат и Йешаяху Ландау, които сега поглеждат и към новия квартал във Филипово. Той бе построен преди близо 20 години, а след като повече от десетилетие комплексът изглеждаше като „самотник“ край брега на реката, вече има много нови съседи.

Сателитни снимки от последните 20 години показват как точно се е развила зоната около „Алати“ и теренът от близо 400 декара, заключен между „Алати“, река Марица, бул. „България“ и терена до бившия къмпинг на 4-ти километър.

Въпросният къмпинг, който навремето е бил в активите на „Балкантурист“ и е носил названието „Горски кът“, също е превърнат в строителна площадка. Навремето там е имало бунгала сред гъста дървесна растителност и е бил една от популярните дестинации за отдих на пловдивчани.

 

Комплексът бе приватизиран от покойния собственик на хотел „Лайпциг“ – Радослав Бозуков, а след това попадна в активите на фирми на братята Александър и Иван Асенови, по-известни като „Хъсовете“. Във фирмата „Магнолия Форест“ ООД управител и съдружник е близкият до тях строителен предприемач Симеон Пищелов.

Строителството на имотите започна през миналия мандат, като със заповед на бившия зам.-кмет по екология Анести Тимчев бяха премахнати стотици дървета от парцела. Самият комплекс ще носи името „Магнолия Форест“, като дори е презентиран на сайта като впечатляващ жилищен комплекс насред гориста местност. Видно обаче самата гора вече я няма, за да се налее бетонът на новия жилищен комплекс.

Визуализация на комплекса в сайта им

Зоната през 2006 година от Гугъл мапс

 

Зоната през 2015 година от Гугъл мапс

 

Зоната през 2025 година от Гугъл мапс

Край „гардънсите“ и „форестите“ по бреговете на река Марица скоро може да видим и комплекс, който също носи името на цвете – „Флора“. Съседният имот на 4-ти километър, който е с внушителните 200 декара, също бе придобит от строителни предприемачи.

През 2019 година компанията „Си инвестмънт“ АД на строителната група „Сиенит“ закупи за внушителна сума бившата оранжерия за цветя, собственост на „Агроцвет 11“ АД. Имотът бе приватизиран, а по времето на социализма това е била една от най-големите оранжерии за цветя, която е изнасяла за целия Източен блок.

Все още няма инвестиционни намерения за парцела, но според изменения Общ устройствен план той попада в зона СМФ2, което ще позволи широкомащабно строителство.

Въпрос на време е строителството да се разгърне и в територията от над 1000 дка между река Марица, около помпената станция на ВиК и бул. „България“. Там започват да валят инвестиционни намерения за строителство на жилищни сгради и комплекси, както и собственици да даряват имоти на Община Пловдив за изграждане на пътища. Зоната според ОУП е за ниско жилищно строителство до 10 метра, което позволява кооперации на няколко етажа и еднофамилни къщи.

Бетонът няма да спре и на север от жилищния квартал „Марица Север“

Преди няколко месеца Общинският съвет даде зелена светлина за регулация на ПУП, с който се регулираха 40 дка от западната страна на новата сграда на ПУ „Паисий Хилендарски“.

Към днешна дата отреждането на имота е за оранжерии, но според изменения Общ устройствен план той попада в две зони – ЖС и СМФ1. Инвестиционното намерение е за жилищно и обществено застрояване, спорт и озеленяване.

Предвижда се имотът да бъде разделен на 5 отделни УПИ-та. Едното ще е за спорт и озеленяване и е с площ от близо 7 дка. На него се предвижда парк, спортни игрища за футбол и тенис, както и басейн.

Другите четири УПИ-та са с обща площ от над 30 дка. Видно от намерението единият от жилищните имоти ще има по-ниско строителство – до 15 метра, но по-интензивно застрояване – до 70%. Там се предвиждат 4-етажни сгради. В съседство жилищните блокове ще бъдат с 6-етажни здания, като интензитетът на застрояване е 50%, а озеленяването ще е 30%.

Общото РЗП в зоната може да достигне около 70 000 м², или над 800 апартамента.

Рисковете и проблемите в зоната

Застрояването на парцелите до основните пътни артерии е нещо, което се предпочита от инвеститорите. Стотиците апартаменти, които ще изникнат там, обаче още повече ще задръстят Пазарджишко шосе, което след разклона за ПУ и „Алати“ не е разширено. Паркирането и липсата на вътрешна инфраструктура с улична свързаност ще са може би най-тежкият проблем, когато новодомците започнат да обитават комплексите. Оттам естествено ще изникнат и несгодите с чистотата и шума, които преследват всички подобни зони без реално изградена инфраструктура и с множество жители в нови и големи комплекси.

Не на последно място – близостта до Марица и строителството край дигата на реката може да подложи на сериозен риск новите жилищни комплекси. Към днешна дата жителите в „Марица Гардънс“ пускат множество сигнали за строителство до техния комплекс, който е на метри от дигите, а институциите проверяват законността на строежите. Темата стана особено чувствителна след наводненията в Карлово и Елените.

Община Пловдив и опитът да навакса частните инвестиции

В Общинския съвет постоянно се изтъква, че частните инвестиции, преди всичко в жилищни комплекси, са в пъти над общинските възможности в инфраструктура. Крилатите фрази, че кметът да тича срещу строителните предприемачи пак няма да може да ги настигне, са съвсем естествени не само за Пловдив.

Изтънелият общински бюджет, който от година на година се свива все повече заради ръста на разходите за заплати и издръжка, без да се вдигат приходите, не може да „смогне“ да поддържа сегашната инфраструктура, пък камо ли да изгражда нова.

Затова Община Пловдив, както и другите големи градове, са все по-зависими от централната власт, която да финансира новите пътни връзки. В ситуация като сегашната – без действащо редовно правителство и приет бюджет – това на практика блокира работата на градската управа. Новото строителство обаче не чака – то си върви и все повече усилва темповете.

Крайният резултат може да бъде, че Пловдив ще се превърне в спалня, а тесните одежди на града ще се скъсат.