Честваме паметта на Симеон Самоковски, обесен в София

Той е един от деветимата софийски светци и е покровител на град Самоков. Той става Самоковски митрополит на 28 август 1734 г. По време на Руско-Австро-турската война митрополитът става начинател и предводител на един заговор срещу османската власт, известен като Въстание на архиереите в Софийско и Самоковско.

Център на заверата е Mанастирa „Св. Спас“ над софийското село Долни Лозен, дълбоко в Лозенската планина. Турците узнават за съзъклятието и в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, командващ турските войски на австрийския фронт, като превантивна репресивна мярка са избити към 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села. Към 20 юли митрополитският дом е разбит и ограбен, владиката е вързан от турците в Дупница, окован и хвърлен в тъмница, където тежко е измъчван 23 дни. Към 18 август самоковският митрополит, с изстръгната брада и коса, целият в кръв и рани, във вериги, с железни топузи на краката е докаран в София.

След показана твърдост е съден като главен организатор и водач на заверата срещу султана и по заповед на Али паша е обесен в София на 21 август 1737 г. зад църквата "Света София", където след години е вдигната и бесилката на Васил Левски. Има много истории за чудото, станало при обесването му – първо бесилката се счупила, после въжето се скъсало, но го бесили трети път и той издъхнал. Висял три дни на въжето, докато то отново се скъсало. Срахувайки се от преклонението и упованието в още един български герой и софийски светец-мъченик, Али паша забранил Симеон да бъде погребан в София и тялото му без много шум бива пренесено в Самоков.

Синтезиран е хероинът

През 1897 година германският химик Феликс Хофман синтезира диаморфина, известен още като хероин. 10 дни по-рано Хофман прави най-известното си откритие  – получава ацетилалицилова киселина във форма, която е възможна за медицинска употреба. Той не е първият учен, който синтезира и двете вещества, но първи ги получава в лекарствена форма.

Мона Лиза е открадната от Лувъра

Кражбата била лесна като игра. Крадецът Венинченцо Перуджа се стрил в шкаф, облечен в бяла работна престилка. На следващата сутрин, след като чистачите приключили, просто излязъл и откачил картината и я пъхнал под престилката си. Перуджа бил работник в Лувъра и лесно организирал кражбата. 

Тя била страшно унижение за изместния музей. Въвели се драконовски мерки за сигурност, директорът бил уволнен, а кражбата била във всички вестници. 

Две години по-късно се опитал да я продаде за 500 000 лири. Галеристът Алфредо Гери извикал свой колега и двамата внимателно разгледали картината при Перуджа в хотелската му стая. В идели на гърба на тънкия хартиен лист инвентарния номер от Лувъра.

Казали на крадеца да чака парите и извикали полицията. Перуджа бил заловен и осъден на седем месеца затвор. Когато излязъл, го приветствала тълпа италиански националисти. Превърнал се бил в един малък национален герой.

Изстрелян е космическият кораб „Джемини 5“ 

Това е деветнадесетият космически полет в историята, като е поставен и рекорд за продължителност за онова време - над 190 часа и 55 минути. Мисията стартира през 1965 година, а Гордън Купър става първият астронавт в света с два орбитални космически полета. Целта е да бъде изстрелян субсателит. Опитът обаче се оказва неуспешен, поради техническа неизправност. Двамата астронавти на борда - Купър и Чарлс Конрад правят голямо количество снимки на Земята. 

Установена е и радиовръзка с подводница, която е била на дълбочина от 64 м под повърхността на Тихия океан.

Взривен е мавзолеят на Георги Димитров

Тялото на българския комунистически лидер остава положено в мавзолей в центъра на София в продължение на 41 години. Мавзолеят е построен за 6 дни, през които тялото на Димитров е превозено от Съветския съюз до Столицата.

През 1990 година правителството на Андрей Луканов взема решение за изваждане на тленните останки от мавзолея и тяхното погребение. Решението е изпълнено още същата нощ и тялото на Георги Димитров е погребано в Централните софийски гробища. Мавзолеят е разрушен 9 години по-късно. 

През 1999-та година е направен опит зданието да се взриви. То обаче не рухва и се налага да бъде досъборено с механични средства.