Модерна лаборатория за системно изследване на растителното здраве – от семето до крайния продукт, който се предлага на пазара, ще бъде изградена в Аграрния университет в Пловдив. Лабораторията ще разполага с най-съвременната апаратура, а учените, които ще работят в нея, ще бъдат обучени в чужбина. Тя е част от проекта Plant Health („Растително здраве”), финансиран от Националната пътна карта за научна инфраструктура на МОН, който Аграрният университет разработва в партньорство с Тракийския университет в Стара Загора и Института по гората към БАН. Новината съобщиха ректорът проф. Христина Янчева и зам.-ректорът по научната и проектна дейност на АУ проф. Владислав Попов.

Тази седмица университетът е бил домакин на мащабен уебинар на тема „Изследвания и иновации в агро-хранителните системи съгласно дневния ред на Европейското научноизследователско пространство 2021-2027 и възможности за университетите”, част от официалната програма на ЕК. Семинарът е предизвикал интерес и отзвук в целия свят. Регистрирали са се над 500 участници, над 200 представители на ООН, ФАО, Европейската комисия, Инициативата ЕС – Африка и т.н. Срещнали са се учени и политици от страните-членки на ЕС, от Балканския регион, Китай, Индия, Пакистан, Южна Африка, Етиопия и др, а част от презентацията на Аграрния университет е включвала и представяне на най-новия им проект.

Финансирането за него ще е 17 млн. лв., а средствата ще бъдат осигурени от новата Оперативна програма „Наука и иновации”. Хоризонтът на програмата е до 2027 г. За тази година вече са отпуснати 50 000 лева за т.нар. предпроектна дейност.  

„Оборудването ще е най-модерното за анализи в областта на остатъчни количества от пестициди, тежки метали и други замърсители, физиологията на самите растения, микробиологията”, обясни проф. Попов.

В лабораторията ще се извършва уникално изследване на почвения микробиом, което ще определя какво се случва при взаимодействието на кореновата система на растенията с всички живи организми в почвата.

„Аграрният университет е силен в това направление, а и интересът на фермерите е към растителната защита. И този интерес ще остане устойчив в следващите години”, категоричен е зам.-ректорът.

Като представител на България в Постоянния комитет за аграрни науки към Европейската комисия и член на работната група, която разработва стратегиите за биоикономика, той направи препратка и към стратегията на „Зелената сделка” на ЕК. Тя цели до 2030 г намаляване на опасните химични пестициди с 50%, намаляване на употребените химични минерални торове с 25% и увеличаване дела на площите по биологично земеделие в целия Европейски съюз до 25%. Новата лаборатория на Аграрния университет ще бъде от полза на страната ни именно в постиганите на тези цели.

Паралелно с това, Аграрният университет работи с още три висши училища и по Националната научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“. Тя има основна задача да стимулира целенасочените научни изследвания и политики в областта на селското стопанство, храните и биоикономиката, които ще спомогнат за справяне с трите основни предизвикателства, пред които са изправени тези сектори днес - осигуряване на жизнеспособно производство на храни в отговор на нарастващото им търсене в световен мащаб, осигуряване на устойчиво управление на природните ресурси и действия в областта на климата и балансирано развитие на биоикономиката селските райони и техните общности. 

В Пловдив ще се обособи и регионален хъб (няколко живи лаборатории) за агро-хранителните системи, защото регионът е естественото място за подобна инициатива. 

Презентацията, наречена "Живи лаборатории: България като регионален хъб за взаимодействие между наука, индустрия и образование", е на проф. Попов.

Тази година се очаква да стартират и още две програми с участието на Аграрния университет. Те са в сферата на интелигентното растениевъдство и животновъдство. Отново са свързани с оптимизация употребата на пестициди и увеличаване на добивите чрез използването на дронове и изкуствен интелект в земеделието.