Най-предпочитаните имена за новородени в България през 2025 г. са София и Александър. Това показват данните на Националния статистически институт, които очертават ясни тенденции както в избора на имена за новородени, така и в устойчивостта на традиционния български именник. При момичетата след София се нареждат Мария, Виктория, Рая и Никол, а при момчетата – Георги и Калоян след лидера Александър.
Наред с модата при новите имена, статистиката показва и силата на традицията – Мария, Елена и Иванка остават трите най-разпространени женски имена в страната, а при мъжете това са Георги, Иван и Димитър. Не е случайно и че най-много именици през 2025 г. са празнували на Цветница – над 336 000 души.
Какво стои зад тези числа, как се променя българската именна система и кои социални и културни процеси влияят върху избора на лични имена днес?
В края на 2025 г. излезе от печат монографията „Българските лични имена днес“ – резултат от десетгодишно мащабно изследване на съвременната българска антропонимия, проследяващо именните тенденции в периода 2008–2018 г. Авторският колектив обединява водещи специалисти в областта на ономастиката – проф. д.ф.н. Анна Чолева-Димитрова, гл. ас. д-р Надежда Данчева, доц. д-р Мая Влахова-Ангелова и ст. пр. д-р Гергана Петкова. Изследването е в рамките на научноизследователски проект „Личните имена в България в началото на 21. Век“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, чиято официална продължителност е три години (2020-2023 г.).
Изследването надхвърля рамките на чистата статистика и предлага задълбочен анализ на социалните, културните и езиковите процеси, които оформят съвременния български именник. Чрез данни от осем големи български града и сравнителен анализ по пол, регион и времеви период, книгата очертава как глобализацията, модата, историческата памет и психосоциалните нагласи влияят върху избора на лични имена днес.
За промените в именната система през XXI век и за това как имената отразяват обществото, в което живеем, разговаряме със ст. преподавател д-р Гергана Петкова – един от авторите на монографията.
- Какво ви провокира да се посветите на десетгодишен мониторинг на българските лични имена? Има ли лична история зад интереса ви?
- Причината да бъда част от екипа, реализирал идеята за проследяване на развоя на българската личноименна система , бе покана, отправена от колегите от секция „Ономастика“ към Института за български език, БАН. Използвам възможността да им благодаря за предоставената възможност, както и за инвестираното доверие в мен. И да, има личен мотив. Ономастиката като научно направление може да бъде определена като нишово и бутиково лингвистично занимание. Моят първи досег до нея беше преди повече от 15 години, но и до днес посвещавам почти изцяло научните си търсения в тази сфера.
- Какво научаваме за българите, когато разглеждаме имената им — какво „разкриват“ имената за обществото?
- Имената разкриват за една нация много повече отколкото първоначално можем да предположим. Те проследяват чуждите културни влияния и тяхното отражение върху традициите ни, езика ни, идентичността ни. Барометър са за това доколко сме податливи към „чуждото“ и доколко сме склонни да съхраним „своето“.
- Коя е най-изненадващата промяна, която открихте в именната система през това десетилетие?
- Лично за мен най-неприятната изненада бе регистрирането на огромен брой заменяния на възприетите като традиционни от българите чужди имена с техни варианти, които ми звучат твърде небългарски и твърде изкуствено. Визирам подмяната на Диана например с нейния по-модерен вариант Даяна с безброй вариации на изписване. Или така харесваното женско лично име Мария с Марая.
- Кои традиционни имена „изчезват“, и кои нови – български или чужди – заемат тяхното място?
- Интересна е констатираната тенденция за възраждане на множество старинни форми на добре познати и широко разпространени в недалечното минало имена. Днес Йоан, Теодор, Никола и Йоана (с вариант на изписване и като Йоанна) са по-предпочитани от Иван, Тодор, Николай и Иванка.
Пред Христо вече категорично се предпочитат от новото поколение родители интернационалните оними Христиан/ Християн или Кристиан/ Кристиян.
- Какви са разликите между регионите: има ли градове с по-консервативно или по-космополитно именуване?
- Да, има отлики в списъците на най-предпочитани имена в различните градове на страната. Както може да се предположи в по-малките населени места традициите при именуването са по-консервативни.
Всички изследователи констатират следната последователност при развоя на личноименния състав на населението в България без значение в какъв времеви отрязък е реализирано наблюдението – модните тенденции възникват първо в столицата и в последствие постепенно в различна степен се привнасят и в по-малките населени места. Това е съвсем логично, защото София е многочислен и изключително хетерогенен като жители град. Досегът до чужди култури е много по-пряк и значително по-многообразен (при съпоставка с Русе или Варна, например, които също могат да се възприемат като сравнително по-космополитни населени места поради тяхното географско разположение и поради икономически причини).
- Как се променя отношението към християнските календарни имена? Остават ли водещи или отстъпват на модата?
- Както ще отбележа малко по-долу, тенденциите на глобализация, които са световни, няма как да не засегнат и състава на българските лични имена. Но родителите все още предпочитат да кръщават децата си с имена, свързани с християнството – били те канонични или още календарни имена, т. е. имена на светци, светици и мъченици като Стефан, Димитър, Георги, Ана/Анна и др., или оними, съдържащи в етимологията си препратки към него като Вяра например.
- Как глобализацията и масовата култура (филми, сериали, музика) влияят върху избора на родители днес?
- Любопитно е, че процесите на глобализация имат сходно влияние върху езиковите траснформации, както и върху именните системи на отделните националности без оглед на локация върху световната карта. От Япония през Австралия и Бразилия та чак до България се констатират едни и същи модни тенденции – предпочитание към т. нар. интернационални имена, навлизане на т. нар. унисекс имена, англикизация при изписването на името и т. н.
Масовата култура също оказва своето влияние върху антропонимния състав. Проф. Анна Чолева-Димитрова определя подобен тип имена като „идолни“ поради подбудите, заложени за техния избор – детето да бъде кръстено на известна личност, която е кумир за един от двамата или за двойката родители. През последните години е популярно името Кристияно , заради Кристияно Роналдо, Даяна, заради лейди Ди, Джулия , заради Джулия Робъртс.
В недалечното минало подобен по тип подбуди са били заложени при избора на идеологическите имена, които са били признание за вярност към определен политически режим (например, Бригадир, Нинел (от Ленин) и под.).
Началото на подобни тенденции е поставено преди около две столетия, когато се е смятало за престижно да избереш име за своя наследник, под вдъхновението на митологичен или литературен персонаж или историческа личност. Считало се е за признак на елитарност и престиж.
Но подобен род имена винаги са се считали по-скоро за случайни, за оказионизми.
- Какво е мястото на „международно звучащи“ имена, които лесно се произнасят в чужбина?
- Родителите все по-често открито заявяват, че тенденциозно спират избора си върху подобни интернационални имена. Подбудите са съвсем прагматични и ще бъдат упоменати и в отговора на следващия въпрос. Родителите не желаят децата им да срещат затруднение при бъдещи пътувания или при евентуална емиграция била тя с цел образование или поради желание за реализиране в професионален план извън родината. Ясна цел – спомагане за бърза интеграция в чужда културна и езикова среда и опит за превенция от дискриминация.
- Как събитията от ежедневието — икономически, политически, социални — се „отпечатват“ в имената на новородените?
- Тези събития оставят може би един от най-силните отпечатъци. На тези основи са се крепели традициите на новородените да се дава името на някой от бабите и дядовците. Чрез акта на именуване се е предявявало един вид желанието детето да онаследи по-възрастните членове на семейството.
Днес, както отбелязах по-горе, икономическите подбуди са от различен характер – удобно име, чрез което носителят му да постигне бързо интегриране при евентуална миграция. Тази тенденция е удобно замаскирана под изявеното желание на няколко поколения българи да бъдат космополитни граждани на света.
Поради политически подбуди се появяват упоменатите по-горе идеологически имена.
Неслучайно древните римляни са казали Nomen est omen („Името е знак“). Изборът му от страна на родителите често е мерило за нивото на тяхното образование, социален статус и дори принадлежност към етническа или религиозна общност.
- Защо имената, които завършват на -ка (Иванка, Радка, Йорданка) излизат от употреба?
- Тенденцията към отпадане на имената с този умалителен суфикс, в който в миналото са били влагани толкова положителни конотации, се засилва. Вероятно тези лични имена вече се възприемат като непрестижни. Няма друго логично обяснение от страна на изследователите на подобни ономастични феномени.
- Защо родителите търсят все по-оригинални или нетрадиционни имена?
- Всеки родител възприема своето дете като нещо уникално, като по-различно от другите деца. И това възприятие често намира своето отражение при избора на име. Родителите искат детето им да бъде запомнено, лесно да се разпознава и отличава сред тълпата. За съжаление, това често води и до комични резултати.
- Срещате ли случаи, в които родители създават „свои“ нови имена?
- Да, има подобни случаи. Обикновено подобни прояви на творчество водят до куриозни резултати. Възможно е подобно име да доведе до уронване на личността в бъдеще. Поради тази причина подобни решения от страна на родителите не са позволение в законодателствата на редица държави като в Германия например.
- Кои три мъжки и три женски имена доминират в национален мащаб? И има ли ясно изразени градски разлики?
- Националния статистически институт (НСИ) всяка година оповестява данните за най-популярните имена. За изминалата 2025 г. това са женските лични имена София, Мария и Виктория и мъжките лични имена Александър, Георги и Калоян.
Обикновено най-предпочитаните имена в национален мащаб заемат челните позиции и в отделните населени места.
- Има ли значими контрасти в различните части на страната?
- Разликите вече не са така значими както в миналото, когато е била жива традицията да се унаследяват имената на бабите и дядовците. Благодарение на тази традиция дълго време са били запазени лични имена, които са отразявали особености на говора или други местни традиции при именуването.
Днес вследствие на масовата дигитализация модните тенденции са едни и същи.
- Унисекс имена – като Тони, Алек, Сами набират популярност? Това български феномен ли е или европейска тенденция?
- Феноменът унисекс имена става все по-често срещан във всички антропонимни системи. Причините могат да бъдат обобщени до следните две. Конкретно в българската личноименна система появата им е породена от директното навлизане на съкратени варианти на интернационални имена поради силното влияние на английския език, в който тези форми са изключително популярни и широкоупотребими.
В други изследвания се изтъква като причина, че посредством тях се прави опит за избягване на полово дискриминиране. Все още има държави, предимно в Азия, където за една и съща позиция в дадена корпорация или учреждение трудът на жените е заплащан в пъти по-ниско от този на мъжете.
- Ако трябва да направите прогноза: какви ще са най-популярните имена около 2030 г.?
- С оглед на всички засилващи се модни тенденции бих се пошегувала, че вероятно ще бъдат Алекс и Вики.
- Как бихте посъветвали младите родители да подбират името на детето си: по мода, по традиция или по личен смисъл?
- Когато на мен ми предстоеше да направя подобен избор, аз заложих на личния смисъл. И нито за миг не съм съжалявала за него въпреки безбройните житейски случвания през изминалото време. Така че бих посъветвала бъдещите родители да не бъдат роби на бързата мода, да не забравят произхода, корените си и посредством свободата си мъдро да заявяват своята идентичност.
Още от категорията
Виж всички
Пловдив си ти: деца месят хляб в Дондуковата градина, големите слушат Стефан Вълдобрев на площада
Готови ли сме за Disease X?