Епископската базилика на Филипопол през седмицатна бе домакин на международна среща и публична дискусия, организирана в рамките на форума „Еврокласика". Събитието бе е част от официалната програма на Общото събрание на Европейската асоциация на преподавателите по класически езици (Euroclassica), което тази година се провежда в България с домакинството на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и АРУКО (Асоциация за развитие на университетското класическо образование).

Акцентът на срещата в Голямата базилика бе дискусия по актуални въпроси, свързани с връзките между класическите езици, хуманитарното образование и културното наследство. В срещата се включиха представители на 20 държави, а гост на форума бе  проф. д-р Кристиан Лаес – изтъкнат белгийски учен, преподавател в Университета в Манчестър и председател на Euroclassica. Проф. Лаес е водещ специалист по класически езици, антична култура и история на всекидневието в гръко-римския свят. Той е автор на редица изследвания за отношението към хората с увреждания в Античността и застъпник на интердисциплинарния подход към класическото знание.

Пред TrafficNews професорът сподели впечатленията си от форума, а също така коментира "ползата" и "смисъла" от изучаването на класически езици в дигиталната епоха, уникалната позиция на България, в която си дават среща латинската и византийската традиции,  политкоректността в Античността и днес , както и как изучаването на древни езици помага на политическите лидери. 

  – Проф. Лаес, какви са вашите впечатления и изводи от тазгодишното издание на „Еврокласика“?

- От името на всички участници мога да кажа, че останахме изключително впечатлени от организацията. Всичко премина много добре – имаше истински открити дискусии, обмен на идеи и много силни академични презентации. Атмосферата беше изключително гостоприемна. Видяхме много неща и в София, и в Пловдив, и можем да кажем, че сме повече от доволни.
Това събитие наистина се превърна в международен форум, какъвто винаги искаме да бъде. Имахме представители от над 20 държави, а Еврокласика като организация обединява 32–33 страни. За мен беше особено приятно да видя и млади хора – ученици от гимназии и студенти от университетите, които активно участваха. Това придаде на срещата още по-силен международен характер – аудиторията беше много разнообразна, от съвсем млади до по-възрастни участници.

– Какво е бъдещето на класическите езици в Европа в контекста на дигитализацията и промяната в начина, по който младите хора учат?

- Един мой колега от Манчестър веднъж каза: „Класическите езици винаги умират, но никога не умират напълно.“ Това изречение напълно отразява моята позиция. Като президент на Еврокласика винаги защитавам оптимизма. Още от началото на XIX век, от индустриалната революция, хората спорят защо трябва да учим класическите езици, вместо да инвестираме в по-практични дисциплини – икономика, инженерство, технологии. И все пак два века по-късно те са още тук.
От време на време класическите езици трябва да бъдат преоткривани, но те не изчезват – съществуват в Европа, а и по целия свят. Наскоро издадохме книга, съставена от проф. Стив Хънт от Кеймбридж и Джон Боуъл, бивш президент на Еврокласика. Тя се казва „Преподаване на класики по света“ и включва над 70 статии за това как се изучават латинският и старогръцкият – от Канада до Австралия, на всички континенти. Това е доказателство, че бъдеще има.
Що се отнася до дигитализацията – да, тя променя всичко. Някои задачи, които преди отнемаха много време, вече могат да бъдат решавани за секунди чрез изкуствен интелект. Но така както винаги ще имаме нужда от истински лекари, така и тук винаги ще имаме нужда от хора, които владеят логоса – мисълта и словото. Да, днес е лесно да преведеш латински с Google Translate или ИИ – и защо не? Това е полезно. Но винаги ще имаме нужда от хора, които наистина владеят езика.  Ако някой ден машините ни лишат от способността да мислим и да изразяваме мисли, тогава вече няма да остане нищо.

- В България често се казва, че учениците не знаят собствения си език. Виждаме подобни тенденции и в други страни. Каква е ролята на латинския и старогръцкия в изграждането на езикова култура?

- Често се говори за „ползата“ от класическите езици – че те помагат да се усвои граматиката, да се разбере структурата на езика, че подпомагат изучаването на чужди езици. Всичко това е вярно. Но ако гледаме на тях единствено през тази призма, тогава можем да кажем същото и за математиката, и за съвременните езици.
Истинската им стойност е много по-голяма – философия, реторика, поезия, историография, критическо мислене, култура. Това е нещо, което обогатява личността и изгражда културна дълбочина. За гимназистите е голям шанс да се срещнат с тези теми – по-късно в живота рядко ще имат време да се върнат към тях. 

Да кажем, изкуство, философия, реторика, което означава науката за комуникацията, как да убеждаваме другите. Поезия, историография, която ни дава критично мислене, също и за да съдим сега т.нар. фалшиви новини. Всичко това, не можем дори да влезем в музей, без да се сблъскаме с класическата култура.

И всичко това са неща, теми, които можем да изследваме по време на гимназиалното образование, когато изучаваме класическите езици. И това е едно нещо, това обучение, то е по-трудно и по-трудно да се придобие в университета или по време на професионалния живот, защото имаме толкова много неща за вършене. Така че, аз винаги казвам на младите хора, които са в гимназията, направете това сега и изучавайте латински или гръцки.

– Често Ви цитират да казвате, че латинският и старогръцкият не носят „полза“, а „смисъл“. Как да убедим младите, че смисълът е по-важен от прагматичната полза?

- Да, аз често казвам това. Ползата е нещо временно – нещо, което днес може да е важно, а утре да изгуби стойност. Смисълът е траен. Когато четеш Платон или Вергилий, не става дума за „полза“ в ежедневния смисъл, а за прозрения, които са надживели хилядолетия. Ако младите разберат, че в живота има неща, които дават смисъл отвъд непосредствената изгода, тогава класическите езици ще имат своето място.

– Виждате ли опасност хуманитарните науки да се маргинализират за сметка на технологиите? Как може да се противодейства на това?

- Опасността винаги съществува, особено когато обществото гледа на знанието само през призмата на икономическата изгода. Но хуманитарните науки са основата на това, което ни прави хора. Те развиват критическо мислене, умението да разбираме културите и идеите. Можем да противодействаме само като настояваме, че образованието не е просто подготовка за пазара на труда, а начин да се изградят личности и граждани.

– България е на кръстопът между източната и западната традиция. Какво значение има това за европейската културна идентичност?

- България е в уникална позиция. Тук се срещат латинската западна традиция и византийската източна, а освен това имате и богатата славянска култура. В Западна Европа често византийската история се подценява – програмите свършват с Рим и се спират най-много до Константин. А всъщност Византия е неразделна част от Европа – мултикултурна, включваща и славянския елемент. Това е огромно предимство за България – да съчетава и трите измерения. 

Когато бях в България преди две години, видях, че латински и старогръцки се изучават като извънкласни инициативи, имаше наистина добри инициативи в гимназия "Ламартин" в София. Както и в Националната гимназия по древни езици, където се преподава класическото образование.

И си спомням също, че тук в Пловдив, все пак се опитаха да направят няколко експеримента. Така че, българите и асоциацията АРУКО, те също са много активни в кръга на Euroclassica. И аз също съм се занимавал малко с византинистика.

 Всъщност,  друго място, къдетосе учат класически езици е семинарията. Мисля, че за България е голямо предимство, наистина, да бъде между тези две традиции. Вчера на конференцията бе архиепископът на София. Той говори за важността в семинариите на изучаването на гръцки, латински и старобългарски език. И това е прекрасно. Защото дълго време, в  Средновековието се е изучавал само латински език. Казвали са „greicum est non legitur“, което означава „това е гръцки, не може да се чете“. Докато по същото време във Византия са изучавали Свети Августин, Тома Аквински и други автори.

И всъщност, трябва да се комбинират двете неща, защото те са неразделна част от европейската култура. Така че бих казал, че България наистина е страна, която може да се възползва от комбинацията на тези две традиции. И в първата ми презентация, когато започнахме конгреса, във вторник, казах, че когато говорим за европейската идентичност, няма само един елемент, да кажем, западен, латински, източен, гръцки, но има и цялата тази традиция, цялата тази красива славянска литература.

За съжаление, в Белгия и Англия, все още има хора, които след почти 40 години, все още говорят за „Източния блок“, „Ost bloc“, хората, които са живели под комунистическия режим. Но какво е това? Какво означава „Ost bloc“? Това е Литва, която принадлежи към западната католическа култура. Това е Унгария, която има съвсем друг език.

И това са страни като Сърбия, България, които имат съвсем друга култура отново. Така че това наистина е едно опростяване, което е срам за тези велики култури. И така, бих казал, че за да се изучава европейската идентичност, имаме нужда и от този славянски компонент.

И аз съм много горд да мога да кажа, че започнах като президент на АРУКО през 2019 г. След шест години, наистина успяхме да накараме много страни, да кажем, източни, също да се присъединят. Така че, България сега е част, дори Грузия е част от Euroclassica, Сърбия и Северна Македония също са членове.

– Дали стремежът към национална идентичност винаги е в конфликт с идеята за единна Европа, или може да бъде в хармония?

- Не мисля, че има конфликт. Няма нищо лошо човек да е горд с националната си култура, език, литература. Това не пречи да се чувства и европейски гражданин. Идентичността може да бъде едновременно национална и европейска. Всъщност, само така Европа може да бъде силна – като съчетава разнообразието.

Може би трябва да се направят промени и в образованието. На Запад се учи за Римската империя и тя спира до схизмата. Много рядко се говори за втората част на Източната Римска империя, т.е. за Византия. Почти никога не се споменава. А от този момент  вече се разделят Изток и Запад. В Университета в Манчестър, аз също преподавам за Римската империя, Римската история. И това е едно нещо, което казвам точно на моите студенти. Преди историята стигаше до Септимий Север, нещо такова. Преди това, Константин, вече е добре, ако се стигне до Константин.Но имаше такива, които спираха, да кажем, до Александър Север, това е 235 г. Но има Константин. Константин е интересен, защото той отива от Запад на Изток. И той е обичал Сердика, София, както знаете. Сега тепърва в гимназията в Белгия ще се интегрира и византийската история в курсовете по история на Средновековието. Трябва да знаем и за ислияма, това също е важно. Така че, това е цялата тази идея. Светът е мултикултурен.

Днес имахме туристическа обиколка в Пловдив и един гид - Вангел / бел. ред. Вангел Илиев/ , който наистина беше фантастичен. Говореше английски, френски, руски, арабски. Невероятен. 

Така че, аз мисля, че наистина няма нищо, нищо лошо в това да се гордееш със собствената си идентичност, култура, нация. Това може да се направи, абсолютно. Наистина вярвам, че човек се чувства добре в своя собствен език.

И така, ако ми кажете-  аз много обичам българската литература, или мога да рецитирам стихотворения на български, това е фантастично. Но аз също вярвам, че тази гордост от собствената идентичност може да бъде интегрирана и в една европейска идентичност. Така че, не мисля, че има противоречие.

Ако осъзнаем също, че всички ние сме човешки същества, има решения за проблемите, които съществуват. Mървия път, когато участвах в конференция на Euroclassica, това наистина ме впечатли. Беше през 2009 г., и беше в Северна Македония. Видяхме Битоля, Скопие, Охрид, Хераклеа-Линкестис, всичко това. По това време имаше сериозни проблеми между гърци и македонци. Но все пак видях хора, които много обичаха гръцката култура, и които също имаха начин на живот, който много приличаше на гръцкия начин на живот, защото познавам Гърция доста добре.

Аз наистина вярвам, че може да се комбинират двете неща, и че няма нищо лошо в това да се каже, аз съм горд, че съм българин. И в същото време като българи, ние принадлежим към тази европейска култура. Същото и за религията - аз съм католик или аз съм православен, но в същото време да уважавам атеистите, защо не.

 – Вие изследвате живота на хората с увреждания в Античността. Какво можем да научим от древните общества по отношение на интеграцията и толерантността? Учили сме, че спартанците са хвърляли децата с малформации от крепостната стена на града.

- Това е мит, който идва от един по-късен извор. Имало е отделни случаи на изоставяне на новородени с малформации, но не систематична практика в Спарта. Още в Античността автори като Плутарх или Аристотел описват Спарта като утопия, често преувеличавайки. В Рим, например, имаме много свидетелства за хора с увреждания, които са живели пълноценен живот. Срещаме ги в литературата, в надписи, в изображения. Древните общества не са били „политически коректни“ в съвременния смисъл, но това не означава, че са били безчовечни. Проблемът е, че по-късно – при нацистите например – тези текстове са използвани като оправдание за евгениката. Точно затова е важно да разбираме контекста, а не да пренасяме съвременни идеи към миналото или обратното. Можем да научим много за устойчивостта и адаптивността на хората в онези времена.

– Може ли да направим паралел между античната липса на „политическа коректност“ и съвременните обществени дебати за дискриминацията?

– В Античността често откриваме подигравки и дискриминационни нагласи – например поезията на Марциал. В Античността хората често са говорили директно, без заобикалки. Това не е било „обида“, а част от културата на откритата реч. Не бива да отричаме тези текстове или да ги „канселираме“. Но и не бива да ги използваме като модел за поведение днес. Контекстът е различен. Днес живеем в друго общество, с други ценности, и имаме нужда от по-голяма чувствителност. Но може би понякога също трябва да си задаваме въпроса дали не губим нещо от свободата на словото, когато прекалено ограничаваме изразяването. Именно това прави изучаването на историята толкова важно – да разберем света на миналото такъв, какъвто е бил. 

– Какво според Вас е най-голямото предизвикателство пред преподавателите по класическо образование днес?

- Да направят класическите езици живи и смислени за учениците. Не просто да преподават граматика и преводи, а да покажат връзката с философията, историята, изкуството, със съвременните дебати. Ако младите видят, че античните автори говорят за теми, които са актуални и днес – справедливост, любов, власт, свобода – тогава ще разберат, че това знание е живо.

– Наблюдавайки изявите на световните лидери днес, можете ли да предположите кои от тях имат класическо образование?

- Няма да дам примера с Борис Джонсън, защото това е добре известно вече и е добре изучено. Когато беше кмет на Лондон, той дори е рецитираше стихотворения на старогръцки за Олимпийските игри. Това го знаем всички. Но ще спомена сега Барт Де Вевер, който е министър-председател на Белгия и който, често, използва поговорки или кратки фрази на латински. Той много обича латинския. И което е много интересно, обявява се и за стоик. Наскоро излезе книга, м която са описани политическите преговори за новото правителство в Белгия, където обстановката беше сложна като в България. В нея  Де Вевер разказва: „Аз винаги оставах спокоен, защото съм като един стоик и ако някой от противниците ми ме обиждаше, в главата си казвах азбуката. А, Б, В, Г... И това ми помогна да остана спокоен. Той се възхищава на Марк Аврелий и медитациите на Марк Аврелий. 

* България тази година е домакин на Общото събрание на Euroclassica, което включва и съпътстваща научна конференция под надслов „Класическите езици между училището и университета“. Научен ръководител на проекта е доц. д-р Невена Панова (СУ), а в екипа участват проф. Лаес,д–р Иван Илиев /СУ/, д-р Вероника Келбечева (Медицински университет – Пловдив), младият учени и преподавател Димитър Драгнев (НБУ) и студентите от Катедра „Класическа филология“ на СУ Станислав Индов и Ния Лакова. Събитията се реализират с подкрепата по проекта СУ SUMMIT и Община Пловдив.