Славата на Пловдив като културната столица на България заслужено не спира да се разнася из България и по света. Този път в повод за това се превърна фестивалът „Празници на фолклорното хорово изкуство – 2024”, чието първо издание се състоя през миналия уикенд в Пловдив и събра на една сцена състави като: Народен хор при НУМТИ "Добрин Петков" - Пловдив с диригент Явор Тасков, Дамска формация Da Capo - Ловеч при Академия "Музикален свят" с диригент Доротея Динкова, Народен хор при НУФИ "Широка лъка" с диригент Ганчо Гавазов, Квартет "Светоглас – тайнството на българската полифония" с ръководител Милен Иванов и, разбира се, Академичен народен хор с диригент Костадин Бураджиев. Изпълненията бяха посрещнати от бурните аплодисменти на многобройната публика, дошла специално в Малката базилика от Филипопол, за да се наслади на изпълненията.

Организатор на събитието е маестро Костадин Бураджиев – дългогодишен диригент на Академичен народен хор. С него разговаряхме по темата как се е родила идеята за създаването на подобен форум и каква беше последната една година за Академичен народен хор.

- Маестро, много се радвам за възможността да поговорим за Празниците на фолклорното хорово изкуство, които се проведоха много успешно в Малката базилика на Филипополис. Бихте ли разказали как се роди идеята за организирането им?

- Идеята всъщност не е „от вчера”, а вече от няколко години я обмислям. Исках да направим форум, в който големите български хорове да се съберат на една сцена и да покажат творчеството си.

Миналата година създадох Сдружение „Фолклор и съвремие” и исках то да стартира дейността си. Вярно е, че под шапката на същата организация се развива ръководения от мен Академичен народен хор, но исках да развия и още нещо. И това беше въпросният форум, който реших да попроменя от първоначалната идея и да превърна в Празници на фолклорното хорово изкуство.

Оставих събитието отворено за участие на фолклорни и школувани хорове, при условието те да се включат с програма, изградена върху ангажименти на фолклорни песни. Целта е да се изпълнява народната песен, да се съобщават имената на композиторите, а събитието да даде възможност на различните формации и техните диригенти да си направят среща и да споделят творческия си поглед върху нотите на съответните произведения. Само при такива срещи човек може да добие впечатление за това какво става в различните гадове на страната и как там, например, диригентът работи с партитурата и формацията, която ръководи.

През трите изминали дни изявата на формациите беше наистина впечатляваща и те наистина се постараха да представят най-доброто като качество на прочит на партитурите. А публиката също имаше възможност да се запознае с творчеството на тези състави.

- А каква стойност носи подобно събитие за културното развитие на Пловдив?

- Когато работих по организацията на събитието, този въпрос не ме е вълнуваше толкова. Но още във вечерта на закриването получих няколко молби от различни колективи от няколко града, които вече искаха да участват в следващото издание. Така разбрах, че това събитие вече има национален отклик и е разнесло славата на нашия Пловдив навсякъде. Все пак става дума за културно събитие, което дава възможност на съставите, освен да участват във форума, и да разгледат забележителностите в града, което допринася малко или много за икономиката му.

- А каква е историята на Академичния народен хор, който дирижирате?

- На 1 септември миналата година бях пенсиониран по закона за висшето образование и изненадващо за мен ми беше отнето ръководството на Академичен народен хор, с което работих повече от 20 години. С хора съм постигнал големи успехи през годините и съм станал познат като негов диригент. И тук държа да подчертая, че името Академичен народен хор е патентовано от мен, има създадено и лого. Думата „академичен” не означава, че хорът принадлежи на конкретна образователна институция, а показва белег за високо ниво, което продължава академичните традиции. Настоящият Студентски народен хор, който остана след моето напускане, е негов наследник, а успехите, с които се хвали, се дължат на моя личен труд.

Когато се случиха събитията около пенсионирането ми, ние трябваше да участваме в турне в Париж, но щом съобщих, че аз вече не съм диригент, от Франция отказаха участието на хора. Все пак организаторите много държаха лично на моето участие и ми предоставиха възможността да се включа, при условие че успея да събера формация. И аз успях да я направя много бързо с бивши мои студентки и приятелки. Тук искам да изкажа благодарността си към г-жа Елена Радева, която ни покани в Париж и с това ни се довери.

На 28 октомври миналата година с подкрепата на секретаря на Народно читалище „Алеко Константинов” г-жа Анахид Парсехян, която ни предостави пространство за репетиции, ние започнахме усилена работа. За много кратко време подготвихме две едночасови програми, едната от които с ортодоксална музика, а другата с фолклорна.

- А как възникна идеята за издаването на първия албум на Академичния народен хор?

- Когато се завърнахме от турнето в Париж просто предложих на момичетата от формацията да регистрираме ортодоксалната програма. И така всъщност се появи албумът.

Имахме вече концерти, по време на които представихме диска, с формацията участвахме и в Националните награди „Кристална лира”, а съвсем скоро ще участваме и в предаването „Религията днес” по БНТ 1. Формацията работи активно с репетиции три пъти в седмицата и вече сме в предзаписен период и за следващия диск, който ще бъде с фолклорна музика.