Ако досега не бяхме чували за така наречените „локали“, то поне всички сме ги виждали. „Това са основно ученици от 9 до 12 клас, които са се възприели за нещо повече от другите. Разпознаваеми са. Обличат се с анцузи, глезените им се виждат, носят маратонки от онези грозните, стърчащи отзад, късо подстригани с тясно впити къси елеци. Всичко е черно.“

Описанието и наименованието на тази група младежи придоби по-широка популярност чрез пост в социалните мрежи, в който се се описват действията на младежите и за агресията, която проявяват. В поста родителят Милен Димов споделя, че техният син също е бил жертва на локали. 

Това е обезпокоително - българските училища и квартали са изправени пред нарастващата агресия сред тийнейджъри. Тези групировки, които се обединяват, наричани "локали", са съставени предимно от ученици между 14 и 18 години, и те не са просто проблемни компании, а придобиват чертите на улични банди.

Психолози посочват пред TrafficNews сложен комплекс от фактори като корен на проблема. Един от съществените аспекти е дълготрайното въздействие на пандемията от COVID-19, която остави сериозни последици върху психичното здраве на младите хора. Различни изследвания показват, че нивата на депресия и тревожност сред децата са се удвоили. Клиничният психолог Карина Бялкова отбелязва, че въпреки че все още няма достатъчно изследвания, които да подкрепят солидна теория, "няма как да няма ефект" след като подрастващи "прекараха различен етап от развитието си вкъщи". Тя допълва, че ефектът от COVID и изолацията, когато всички са били затворени заедно, всъщност са довели до "страшно много междуличностни конфликти между родители", които са били засвидетелствани от децата.

Друг ключов фактор е социално-икономическото неравенство. В епохата на скъпи маркови дрехи и технологии, разликите между "богати" и "бедни" стават все по-очевидни, което създава завист и агресия. Някои деца се присъединяват към "локалите" от страх, търсейки защита от тормоз.

Семейната среда също играе съществена роля. Според Бялкова поведението на децата до голяма степен се определя от семейната среда. Наблюдаваната агресия е допустима в много среди. „Това се случва, защото го няма диалога вътре в семейството, защото вътре в семейството има агресия“, каза тя за TrafficNews. Тя посочва големия проблем с домашното насилие като ефект, който се наблюдава от години.

Психологът Лазар Атмаджов пък вижда скуката като честа причина за агресия, както и превръщането ѝ в "обичаен начин за решаване на проблеми". Той обяснява, че децата, на които им е скучно, често "провокират проблемите, тоест търсят да се заяждат с някого, търсят провокация, търсят някаква сензация, тоест имат нужда от това да се валидират. Един вид през агресията казват „Аз изявявам себе си и се показвам като лидери като някой, който трябва да бъде уважаван“.

Според него дори лошата адаптация към лоша социална среда е вид адаптация, където "да си лошото момче или лошият човек допринася да се откроиш и станеш пример за подражание, защото ти демонстрираш някаква сила, на която хората се възхищават и може би искат да приличат на теб по този начин".

Тревожна ескалация на насилието сред децата: Експерт алармира за липса на адекватни меркиПодрастващите имат нужда някой да ги зачита, смята Лазар Атмаджов

Агресията на локалите най-често е насочена към по-слабия, тъй като това намалява риска от конкуренция и провал. Атмаджов обяснява, че "доминирането над по-слабите ми гарантира, че аз ще успея да се справя. Тоест аз ще имам в моята глава представата, че аз проявявам надмощие, а другият го принизявам просто на човешко същество, без особени качества". Той също така посочва вродения животински инстинкт за доминация. В днешно време младежите искат "тази доминантната роля, която обаче не е по мяра на всеки", и често проявяват агресия, за да бъдат чути и да подхранят авторитета си.

Желанието да бъдат приети и да си приличат води до еднотипно поведение сред агресивните групи. Атмаджов смята, че често това се дължи на "липса или ниска самооценка. Когато аз съм облечен и имитирам поведението на групата, аз ставам конформист". Той цитира българската поговорка "Ако някой ти каже да се хвърлиш от моста, ще се хвърлиш ли?", за да илюстрира как конформистите не обмислят рисковете, тъй като принадлежността към групата е по-важна. Дори потенциалните жертви понякога се присъединяват към такива групи, за да избегнат унижението.

"По-добре да си лошо приет, отколкото изобщо да не си приет", смята той. Хората по-лесно се свързват на базата на подобието и често реагират по-силно на негативното. Атмаджов обяснява, че е "еволюционно е заложено опасността да привлича повече внимание, отколкото нещо хубаво. Това е с цел предпазване и оцеляване". Също така, в днешно време е модерно да си "алфа", дори и без съответните качества, като хората се стремят да трупат "портфолио с постъпки, които да му потвърждават, че е алфа".

Атмаджов споменава и FOMO (Fear of Missing Out) синдрома, където младите искат да бъдат винаги и навсякъде, и чрез агресия могат да привлекат внимание, независимо дали е позитивно или негативно.

Училищната среда често се оказва безсилна пред този проблем поради липсата на достатъчно психолози, неясни правила и опити за "замитане" на конфликтите. Жертвите често предпочитат да не съобщават за тормоз, защото не вярват в помощ от институциите.

Технологиите и медиите също играят важна роля, като насилието в социалните мрежи често се пренася в реалния живот, а популярната култура романтизира "тежкия" начин на живот.

Решението на проблема изисква обединени усилия. Училищата трябва да бъдат по-активни в борбата с агресията чрез наказания и програми за развитие на емоционалната интелигентност. Лазар Атмаджов предлага училищата да използват националната статистика за извършени деяния и наложени санкции, тъй като "децата са по-склонни да вярват на нещо, което е доказано, отколкото на нещо, което е казано". Той също така подчертава важността на насърчаването на "емоционална интелигентност, проява на емпатия, проява на асертивност, проява на сътрудничество" и използването на визуални методи и преживявания, като например срещи с хора, които са били наказвани от закона. Той допълва, че "те могат да имат ефект едва когато са комбинирани, тоест не може да се наложат санкции и да очакваме, че те ще доведат до страх, а този страх да доведе до разум. Обикновено е необходимо да има и подкрепяща среда".

Родителите трябва да бъдат по-внимателни към промените в поведението на децата си и да не подценяват техните оплаквания. Карина Бялкова смята, че единственият начин за справяне с проблема вкъщи е "работа с родителите", но подчертава, че "родителстването е една много широка тема" и много родители нямат достатъчно информация, особено за психическото развитие на децата. Тя заключава, че всичко опира до "емоционалната интелигентност на родителите тогава, когато у дома децата вместо насилие виждат преговаряне, уважение, разбиране, изразяване, свобода на изразяване, защото това почти не фигурира в много семейни отношения, тогава те копират и тези ценности".

На въпрос дали родителите трябва да бъдат наказвани за лошо възпитание, Лазар Атмаджов отговаря, че това е хипотетично, тъй като родителят може да е положил всички усилия. Той отбелязва, че "тийнейджърството е една преходна възраст, в която тийнейджърът е на прага на моралния риск, защото той го разбира – „Аз знам, че това поведение ще доведе до риск и до последствия“. От друга страна обаче са водени и от любопитството – „Да, де, ама все пак искам и да пробвам". Той подчертава, че не винаги семейството е водещият фактор, тъй като, извън дома, децата използват други механизми за адаптация.

"Локалите" не са просто няколко неуравновесени тийнейджъри, а "огледало на недостатъците в нашата образователна система, социалната политика и семейните модели на възпитание". И ако не се обърне сериозно внимание на това явление сега, последствията може да се окажат необратими.