Красимир Димовски: Животът ни може да бъде по-съвършен, ако живеем като деца

Пълнокръвна въпреки налучничавите времена, в които живеем. Такава е литературната 2021 г. През отминалата година излязоха много интересни книги на творци, които са лице на Пловдив. Една от тях е сборникът разкази на Красимир Димовски.

“Момичето, което предсказваше миналото” (ИК“Хермес“) излезе след десетилетия творческо мълчание на автора. Сборникът с 13 невръстни разказа веднага предизвика възторга на критиката и читателите и за няколко месеца се появи нейното второ издание. Известни литературоведи и писатели определиха сборника като литературната сензация на годината. 

- Краси, връщаш се на литературната сцена след десетилетия мълчание. Конкретна провокация ли имаше за това?

- Не знам защо винаги ми задават този въпрос, вероятно се синхронизира със съвремието, което чопли какъв и да е вид сензации.  Целият живот е едно завръщане. Човек започва да се завръща от мига на своето раждане. Някои, разбира се, предпочитат да спрат някъде по обратния път. Вероятно им се изчерпва енергията на любопитството.

- Затова ли твърдиш, че трябва да се вслушваме в мъдростта на детето, което се връща от света, откъдето, според Шекспир, „още никой не се е върнал да разкаже“?

- Да, раждането е завръщане. И затова детето е най-близо до онзи свят, предсвят, следсвят, друг свят, отвъден свят, наречете го както искате. То носи неговата мъдрост, неговата тайност и магичност. И инстинктивно и с лекота борави с мащабни понятия като лекарство за вечен живот, летящ човек, свободата да се смееш, докато изживяваш смъртта, да бъдеш  победеният победител в любовта и да обясниш раждането на Млечния път.

- Всичко това се случва в магичните 13 разказа от „Момичето, което предсказваше миналото“. Или сюрреалистични, както ги определя Младен Влашки.

- Не знам, мога да кажа само, че детето живее в тези магични, сюрреалистични светове, за него те са естествената среда. То ги употребява, без да може да ги назове…

- И кога малкият човек губи тези свои познания, инстинкти? Кога му се изчерпва, както казваш, „енергията на любопитството“? Кога се превръща от homo ludens в homo faber? 

- Превръщането е неизбежно. В един момент го поема училището, институциите, то приема обществените правила, шлифова се и става почтен член на човешката цивилизация. Тя е твърде несъвършена, но засега не е измислено нищо по-добро, ако перафразираме Чърчил.

- А няма ли начин да си останем деца, ако не за цял живот, то поне за по-дълго време?

- Няма как. Може би след хилядолетия човешката цивилизация ще достигне такива висоти в развитието си, че хората ще прозрат, как животът им ще бъде много по-съвършен, смислен, поетичен, ако заживеят като деца. И това прозрение няма да се постигне със свръхтехнологии. Ще стане въпреки тях! Просто човечеството ще се завърне в своята родина - родината на детството. Ето, пак говорим за завръщане.

- Завръщането… А ти често ли се завръщаш между Могила и Могилчица, мястото, където се разиграват събитията в книгата? Всъщност, то реално ли е, в Родопители е?

- Да, родното ми Яврово, но това няма никакво значение за читателя. Просто на това място, заключено между библейските планини Могила и Могилчица, както сполучливо ги определи Антония Апостолова, най-добре вирее въображението ми. Там се случват нещата и в книгата ми с новели „Ловецът на русалки“, и в романа „Дневникът на една П“, които предстои да бъдат издадени. Човек се нуждае от малка география в стремежа си да създава големи светове, според силите си. Въпросът е творческото пътуване да бъде към общочовешкото, иначе ще си останеш в планината, без значение къде се намира тя.

- Тоест, не е достатъчно просто да се връщаш към детските спомени…

- Не, всеки си има някакви спомени, към които се връща с умиление. Но това изобщо не е причина да ги разказваш и на други. В „Момичето, което предсказваше миналото“ посоката е обратна – детето разказва за света на големите. Детето предсказва миналото, а не както е общоприето – да се предсказва бъдещето. Детето стига до прозрението, че миналото не е нещо завършено, то продължава да се развива, защото ние живеем чрез него. В този смисъл Момичето стига до извода, че времето е единно.

- И че Бог е дете!

- Да, така твърди Момичето. И това може би е едно мащабно извинение за несъвършения човешки свят. След като прочете книгата, едно друго момиче с остър ум ми каза: „Знаех, че има адвокат на дявола, но не знаех, че има и адвокат на Бога”.

- Не мога да не те попитам за уникалния език в книгата. Силно образен, особено метафоричен, на места с „измислени“ думи. Нещо като „думите им излизат изпод мустаците и серазрошват“, цитирам по памет. За стила ти Деян Енев казва, че „представлава почти немислима смес между писането на Габриел Гарсия Маркес и Андрей Платонов“…

- Думите на майстора на късия разказ Деян Енев са по-скоро за писането в книгата ми с новели и в романа ми, чието издаване, както казах, предстои. Но донякъде се отнасят и за 13-те невръстни разказа. Сравнението е твърде голямо, но пък не може да не се лаская…(смее се)

- Не се ли боеше, че някои от „измислените“ думи, като Гноп, например, няма да бъдат разбрани от по-младите?

-Да, боях се, езиково самата книга е свообразен експеримент. За мое учудване обаче, голяма част от писмата, които получавам, са от фейсбук поколението. Радвам се, че тъкмо тях ги е развълнувала. Макар че нямам обяснение за този, на пръв поглед, парадокс. Може би фейсбук пресищането ги кара да се връщат и да се вълнуват от един по-мистичен, по-романтичен свят. Ето, виждаш ли, пак говорим за завръщането.

- Може би увлича и това, че книгата всъщност е роман, така са свързани разказите…

- Много читатели ми казват, че я приемат като роман. Но това всъщност няма такова значение. Мит е, че романите се четат повече от разказите, това не е определящо.

- Кога ще излизе на книжния пазар новата ти книга?

- Казва се „Ловецът на русалки“, това са четири новели за любовта и яростта. Любовта към сътворението - последният ключ, който отваря вратата между жената и мъжа. И любовта към властта - последният ключ, който отваря вратата между човеците и ада. Стремежът да подчиниш сърцето на света и стремежът да се подчиниш на едно женско сърце се преплитат в тези четири  истории с неочакван край. Книгата е издание на издателска къща “Хермес“ и ще се появи в книжарниците през пролетта.