Градската железница на Пловдив стана повод за прехвърчане на искри между кмета Здравко Димитров, областния управител Йордан Иванов и министъра на транспорта Николай Събев. Докато тримата си подхвърлят топката кой, как я изгражда и дали ще е успешна, от министерството се готвят да направят нещо, което няма нищо общо с идеята за градска железница, залегнала и в новия, и в стария Общ устройствен план.
Т.нар. градска железница на Пловдив, попаднала в Плана за възстановяване и устойчивост се изчерпва със закупуването на влакови композиции, с които ще зачестят линиите по основните направления: Пловдив – Карлово; Пловдив – Асеновград; Пазарджик – Пловдив – Димитровград и Пловдив – Белозем. Единствената линия, които ще наподобява градска железница е последната, като тя ще прави кръгове в пловдивските гари и тези в Скутаре и Белозем.
Нито дума няма в проекта за градска железница в Плана за възстановяване относно изграждането на инфраструктурата – естакадата, удвояването на линиите, нови жп връзки и други, залегнали в транспортната схема на ОУП.
Какви са разликите в идейните разработки и какъв ефект ще има?
Проектът в Плана за възстановяване и устойчивост
„Извършване на реформа в обслужването на пътници с железопътен транспорт в крайградските и междурегионални направления, чрез закупуване на нов подвижен състав” е един от 10-те проекта, залегнали в транспортната свързаност на Плана.
В него пише, че автомобилното движение в Пловдив предизвиква все по-сериозни предизвикателства за придвижването до града. Градският транспорт е организиран само в рамките на общината, като същевременно много голям дял от пътуванията са от и до града.
Най-натовареното направление в района на Пловдив е връзката с Асеновград, както и това до между Пазарджик и Димитровград. Макар и по-слабо спрямо другите две, направлението до Карлово също генерира съществен трафик, особено по отношение на ежедневните трудови пътувания към Тракия икономическа зона.
Идеята е да се закупят общо 42 мотриси за София, Пловдив и Русе с капаците между 200 и 300 места, които да се вкарат в сегашните жп маршрути, които се изпълняват, с леки корекции на разписанията и маршрутите.
За жп възел Пловдив се предвиждат 10 едноетажни мотриси, както и още 6 за връзката между Димитровград – Пазарджик през Пловдив.
От 10-те мотриси – 7 ще бъдат за Карлово – Пловдив – Асеновград, а другите 3 Пловдив - Белозем - Пловдив.
Едно от нововъведенията ще бъде, че ще има директна връзка между Карлово и Асеновград през Пловдив. В момента пътниците трябва да се прекачват от Централна гара, ако искат директна връзка.
Другото нововъведение от сегашните жп маршрути е, т.нар, вътрешна линия – Централна гара – гара Тракия – Скутаре - Белозем – Филипово – Централна гара.
В Плана е записано, че направлението Карлово – Пловдив ще се изпълнява през 60 минути от 06:00 до 19:00 часа, а Асеновград – Пловдив през 30 минути в този диапазон. Вътрешната линия Пловдив – Белозем – Пловдив ще бъде през 60 минути от 06:00 – 10:00 и 15:00 – 19:00 часа.
На всеки час ще се движат и мотрисите между Пазарджик и Димитровград. В момента по тези направления има влакове почти на всеки час сутрин, а следобед са през два часа.
Разликите ще бъдат и в спирките, като ще се обособят нови в Пловдив, както и в близките населени места, които ще обслужват влаковете. Тепърва обаче те ще се уточняват.
Проблемът на този план е, че никъде не се споменава нищо за инфраструктурните обекти, нужни, за да няма обратния ефект градската железница – да се натовари още повече трафикът.
Това неизбежно ще се случи, ако се пуснат влакове през 10 минути по линията Централна гара – Филипово без естакада. На практика това означава, че прелезите ще бъдат почти постоянно пуснати на бул. „Копривщица”, а район „Западен” ще е откъснат от останалата част на града. Друга предпоставка също липса – удвояване на места на жп линията, за да няма конфликти между товарния и пътническия превоз по направленията.
Проектът на „Булпан” за градска железница
Бъдещият S-Bahn според ОУП би ползвал около 47 км жп пътища. Инфраструктурата е собственост на НКЖИ, но товарният трафик трябва да бъде спрян и трасета да се включат в автоматизираното управление на жп трафика. Влаковете могат да станат съставна част от мрежата на градския транспорт на Пловдив и да следват неговите правила - светофари и спирки, както е нормално за един град.
Този проект трябва да свързва всички райони на Пловдив, както и 11 близки населени места, като се използва сегашната жп мрежа и изграждане на нови връзки. Това е залегнало в проекта на новия Общ устройствен план, който е разработен от „Булплан”.
Предвижда се тя да се движи със средна скорост от 25 км/ч, като към нея има и специални автобуси линии, които да я обслужват. Освен това системата трябва да включва и местата за прекачване, за местоположението на масовите паркинги и гаражи, свързани със системата Park&Ride (паркирай и пътувай).
В анализа на проектантите е заложено, че трябва да се изградят няколко нови коловоза, които да се ползват от градската железница, за да не се дублират с останалия жп трафик. Така според тях трябва да се изградят нови коловози между Централна гара и Филипово, Филипово – Скутаре, Тракия – Скутаре, както и директна жп връзка между жп гара Тракия и гара Филипово.
Отделно проектът за S-Bahn включва и вдигането на естакада и премахването на жп прелезите по бул. „Копривщица”, което би отпушило сериозно трафика. Само този проект е за на 100 млн. евро.
Идейният проект е разработен с изграждане на долно строене за двойна линия и горно строене за еднопътна линия. В района на стадион Пловдив е предвидено изграждане на нова жп спирка.
Ще бъдат изградени нови съоръжения - мостове, надлези (пътни и пешеходни):
-Изграждане на железопътна естакада - ново съоръжение за елиминиране на пътните пресичания по булевардите "Пещерско шосе", "Свобода" и "Шести септември"
- Изграждане на двупътен жп мост над река "Марица"
- Изграждане на 2 пешеходни подлеза
Ежедневните курсове на „S - Bahn” железницата, които могат да се използват са дадени по 6 линии според ОУП.
№ 24 – Радиново – ж.п. гара Филипово – Централна гара – Сточна гара – ж.п. гара Тракия – Скутаре – Войводиново – Филипово
№ 25 – Кадиево – Злати трап – Централна гара – Сточна гара – Крумово – Ягодово – Катуница
№ 26 – Централна гара – Христо Смирненски – район „Южен” – Южна промишлена зона – Сточна гара – Централна гара
№ 27 – Труд – ж.п. гара Филипово
№ 28 – Скутаре – Войводиново – ж.п. гара Филипово
№ 29 – летище „Крумово” – ЮИЗ – Сточна гара – Централна гара
Градска ли е градската железница, която смята да пусне правителството?
Както се вижда разликата в градската железница на Министерството на транспорта е коренно различна от проекта, който разработва Община Пловдив.
На практика чрез Плана за възстановяване ще бъдат осигурени още влакове по сегашната жп мрежа и ще се изградят няколко нови спирки. Както стана дума без проекта за естакада е много вероятно движението да се влоши, отколкото да се подобри чрез повече пътници.
НКЖИ е също институцията, която ще движи евентуалното вдигане на жп релсите, но по оперативна програма „Транспорт”. Тук вече има и колизия между Плана на министър Събев и проектът за жп възел Пловдив(втория етап).
В стратегическия документ е залегнало, че до 2024 година трябва да тръгне т.нар. градска железница с новите разписания и мотриси. Почти невъзможно е пък дотогава дори да се стартират каквито и да е поръчки за вдигането на жп линиите. Така шансът градската железница да спре по направлението Карлово – Филипово – Централен гара, щом тръгне е доста голям.
Огромният проблем е липсата на интегриран подход в управлението на проекта за градска железница, както и отсъствието на всякаква координация между градските власти и държавата.
Друг е въпросът дали не се бърза само и само да се закупят едни влакови композиции. Отговорът обаче е по-скоро политически и няма връзка с експертния разговор за проекта, който е витален за целия пловдивски регион. За съжаление, при провал с него – бъдещето на градската железница ще бъде зачеркнато завинаги, защото никой няма да посмее да повдигне темата за трети път.
Още от категорията
Прокуратурата не е съгласна с гаранцията на петролния бос Живодар, пусна протест