
В днешното издание от поредицата, посветена на имената на улиците, ще се спрем на една от най-често срещаните в българските градове – улица „Марин Дринов“. Зад това име стои значима фигура от българското Възраждане – учен, просветител и общественик с огромен принос към развитието на българската наука и образование, пише GlasNews.bg.
Кой е Марин Дринов?
Марин Стоянов Дринов е роден на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище. Още от ранна възраст проявява интерес към книгите и образованието. През 1865 г. заминава да учи в Харков, Русия, а след това и във Виена. Там се насочва към историята, славистиката и архивистиката – области, в които по-късно ще остави дълбока следа.
Принос към българската наука
Марин Дринов е съосновател на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките) – институция, която до днес е в основата на научния живот в страната. Автор е на редица трудове, свързани с българската история, сред които изследвания за Аспарухова България, Първото и Второто българско царство и българската народност.
Той е един от първите учени, които се опитват да систематизират и популяризират българската историческа истина извън страната, по онова време все още под османска власт.
Просветна дейност и ролята му след Освобождението
След Освобождението, през 1878 г., Марин Дринов става временно управляващ Министерството на народното просвещение в първото българско правителство. По негово настояване се полагат основите на образователната система в Княжество България.
Той е и един от най-силните застъпници на гражданския принцип в управлението, противник на крайния национализъм, и радетел за умерена и просветена държавност.
Дринов има ключова роля в избора на София за столица на България, като неговото мнение се оказва решаващо в спора между Търново и София.
Завръщане в науката и последните години
След приключване на активната си политическа дейност, Дринов се завръща в Харков, където продължава преподавателската и научната си работа. Умира през 1906 г., но следата, която оставя в историята, науката и българската култура, е трайна и уважавана и до днес.
Днес, когато преминаваме по улица, носеща името на Марин Дринов, рядко се замисляме, че зад нея стои човек, който е поставил основите на българската образователна система и е защитавал националната ни идентичност далеч преди да имаме собствена държава.
Следващия път, когато видите табелка с името му – спомнете си, че това не е просто улица, а жива следа от едно будно време, в което духът и перото са били по-силни от оръжието.
Името му носят улици в Пловдив, София, Варна, Стара Загора, Добрич, Хасково и Разград.