В рубриката ни за имената на улиците днес разказваме за генерал Виктор Дезидериевич Дандевил – име, което носят улици в Етрополе, Пловдив, Панагюрище, Асеновград и други български градове, пише glasnews.bg. Макар и сравнително непознат за широката публика, генерал Дандевил е ключова фигура в Освободителната война от 1877–1878 г., военен стратег с богата кариера и признание както в Русия, така и в България.

Виктор Дезидериевич Дандевил е роден на 5 октомври 1826 г. в Оренбург. Баща му – Дезире д'Андевил – е френски военнопленник от Френско-руската война (1812), който приема руско поданство. Майка му е потомствена руска дворянка.

Ориентира се към военното поприще. Завършва Оренбургския кадетски корпус през 1844 г. с първо офицерско звание „хорунджий“ и е назначен в конната казашка артилерия. През 1848 г. завършва Николаевската академия на Генералния щаб.

Дандевил участва в Унгарската кампания (1848–1849), както и в Туркестанския поход и експедицията по източното крайбрежие на Каспийско море. През 1862 г. е назначен за атаман на Уралската казашка войска, а от 1863 г. носи звание генерал-майор. Отново служи в Туркестанския регион.

През 1875 г. се включва активно в набирането на доброволци от балканските народи за корпуса на генерал-майор Михаил Черняев, който участва в Сръбско-турската война (1876).

По време на Освободителната война Дандевил е назначен за командир на 1-ва бригада от 3-та гвардейска пехотна дивизия. Пристига на бойното поле като част от усилването на Руската армия след началото на войната. Впоследствие става командир на цялата дивизия и е включен в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко.

Първите бойни действия под негово ръководство започват срещу Орханийската турска армия. На 10–12 (22–24) ноември 1877 г. дивизията му превзема Етрополе след ожесточени сражения при село Лопян и Етрополското поле. След това, във взаимодействие с българската доброволческа чета на Георги Суранджиев, завзема Врачешкия проход след бой на билото между 15–17 (27–29) ноември.

Назначен е за началник на лявата колона на Западния отряд при прочутото зимно преминаване на Стара планина. В състава на колоната влизат 9 батальона, 6 ескадрона, една сотня и 14 оръдия. В помощ на операцията се включват и 700 българи-доброволци, които разчистват маршрута Етрополе – връх Баба – село Буново. По време на преминаването, при връх Баба, колоната е застигната от тежка снежна буря. Студът води до измръзвания сред руските войници и българските доброволци, но медицинска помощ оказват отряд доброволци, водени от д-р Георги Цариградски.

Въпреки изключително трудните условия, частите на генерал Дандевил преминават връх Баба на 19 ноември и застрашават десния фланг на турската позиция при Арабаконак.

Дандевил е командир на Предния отряд от състава на Западния отряд на генерал-лейтенант Гурко, в численост 23 000 войници и 150 оръдия. На 4–5 (16–17) януари 1878 г. отрядът му, съвместно с войските на генерал Даниил Краснов, нанася последно поражение на армията на Сюлейман паша при Дермендере, Караагач и Белащица. След тази битка корпусът на Сюлейман се разпада като бойна сила. Отрядът на Дандевил участва в последователното освобождаване на Пловдив и Асеновград.

По време на тази кампания служи и синът му – капитан Дандевил, командир на стрелкови батальон, награден с орден „Свети Георги“ III и IV степен за проявена храброст. През 1877 г. Виктор Дандевил е повишен в чин генерал-лейтенант.

След края на военните действия генерал Дандевил е назначен за командир на 3-та гвардейска пехотна дивизия (1877–1887), а по-късно командва и 5-и, и 10-и армейски корпуси. От 1890 г. е член на Военния съвет на Руската армия, а през 1891 г. е повишен в чин генерал от пехотата.

Той е и автор на спомени за войната от 1877–1878 г., както и на теоретични и практически военни трудове.

Признателните граждани на Асеновград издигат негов паметник до параклиса „Света Неделя“. Автор на скулптурата е Коста Ламбрев Атанасов (1923–1993), родом от Асеновград. Бюст-паметници на Дандевил има и в Ботевград, и в Панагюрище. Недалеч от хижата на връх Баба е издигната паметна плоча в чест на загиналите руски войници и български доброволци от неговата колона при зимното преминаване на Стара планина.

Днес улици, носещи името „Генерал Виктор Дандевил“, има в редица български градове – жив спомен за един от забравените, но значими герои на Освобождението.