Ремонтът на кино „Космос” да започне още тази година, това иска Здравко Димитров.
„Искаме по-бързо да се случат нещата. Шестте месеца, които искат проектантите, са твърде дълъг срок. Достатъчно ги чакахме да се разберат за авторските права”, обяви кметът и се аргументира, че все пак става въпрос за преустройство, а не за ново строителство.
Заданието е изготвено от арх. Димитър Балджиев (победител в конкурса за идейния проект) и арх. Тодор Абаджиев (държател на авторските права).
Кино „Комсомол” е построено по проект на арх. Любомир Шинков. Отваря врати на 5 септември 1964 г. с ритуал първата си прожекция на филма „Тринадесет години”. След 1989 г. киното е преименувано на „Космос”. Работи до 1999 г., след което киносалонът е затворен. Фоайетата се ползват с различни цели – като дискотека, игрална зала. В крайна сметка сградата пуска кепенци и остава в ръцете на времето и природата.
През 2011 г. Община Пловдив позволява изменение в действащия устройствен план. Идеята е земята да бъде продадена, за да бъде съборено киното и издигнат многоетажен паркинг. Предложението обаче срещна съпротива в Общинския съвет. Още по-остра бе реакцията на пловдивската общественост. Инициативният комитет „Да спасим кино „Космос” привлече публичното внимание към проблема. С поредица от протести и участие на сесия на Общинския съвет в крайна сметка Общината се отказа от намеренията си за паркинг на мястото на киното.
Последваха архитектурни конкурси, в които се избираха по няколко интересни проекта за възстановяване на сградата.
През годините благодарение усилията на инициативния комитет и група граждани в сградата бяха извършени ремонти и бяха премахнати вдигани през годините вътрешни стени. Зрителната зала обаче остана затворена. Все пак в кино „Космос” се провеждаха различни публични събития, част от тях бяха и в емблематичната 2019-а, когато градът ни бе домакин на инициативата Европейска столица на културата.
През 2019 г. бе проведен конкурс за идеен проект за основен ремонт на киното. Спечели го проектантско бюро „Тектоника-Б” ООД в лицето на арх. Димитър Балджиев и колегите му арх. Елена Павлова и арх. Инес Чавдарова.
След продължителни разговори с притежателя на авторските права арх. Тодор Абаджиев в крайна сметка се стигна и до момента, в който бе обявено и плановото задание за ремонта на сградата.