Земетресението, което преди ден разбуди Пловдив и целия район, бе относително силно, предвид сеизмологичните особености на региона през предходните години. По последни данни то е било с магнитуд между 4,5 и 4,8 по скалата на Рихтер. След това имаше най-малко 30 афтършока в региона, като тази нощ беше най-силният от 3,8 по Рихтер.

Какво би причинило едно по-силно земетресение под тепетата?

Един земен трус от около 5,5 по Рихтер би могъл да ликвидира половината от опасните сгради в Пловдив, прогнозира арх. Илко Николов, председател на пловдивското дружество на Съюза на архитектите в България. 

В интервю преди повече от година Николов обясни, че регистърът на общината за опасните сгради не е актуален, а тази система трябва да се подновява ежедневно.

Той е категоричен, че превенцията е единственият начин институциите да гарантират сигурност и някакъв контрол над процесите, свързани с укрепването на сградите. Според него е факт, че институцията НИНКН (Национален институт за недвижимото културно наследство) е изключително бавна. Архитектите ежедневно се сблъскват с тази бюрокрация и няма колега, който да каже, че тази институция действа ефективно, посочи тогава Николов.

Какво се промени оттогава?

В началото на годината бе обявено, че до края на 2025 г. сеизмичният риск в страната трябва да бъде картографиран. Това е свързано с изграждането на динамична, постоянно обновяваща се система със специализирана геопространствена информация.

То ще съдейства за определяне на неблагоприятните последици, които могат да бъдат претърпени в резултат на бъдещи земетресения. Оценката е част от превантивните действия за намаляване на загубите при бедствия. Резултатите от анализа, оценката и картографирането на сеизмичния риск ще бъдат включени в нормативни документи, издавани от министъра на регионалното развитие и благоустройството или съвместно с министъра на вътрешните работи. Те ще бъдат ползвани от всички участници в инвестиционния процес. Методиката е разработена от Националния институт по геофизика, геодезия и картография при БАН по възлагане на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Според направената оценка необходимите средства за изпълнение на заложените в нея дейности са 10 млн. лв