Днес отбелязваме 136 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Днешният ден е общонационален празник, официален почивен ден и празник на град Пловдив. Ще Ви представим обаче една друга гледна точка, а именно пренебрегването на празника. Чак през 1998г. денят 6 септември става официален празник, който да се чества в цяла България.

Въпреки огромната значимост на събитието, което е едно от най-важните събития в българската история и основна част от борбата ни за независимост от Османската империя, Съединението някак преминава като регионален празник от 1886г. нататък поради много причини. 

По традиция, която продължава и до ден днешен в град Съединение тогавашно село Голямо Конаре се провеждат най-големите празненства по случай Съединението. В Пловдив тържества липсва, а по-големи чествания има на кръгли годишнини, но те не са толкова мащабни, колкото са в момента. 

"Самият празник не само, че е бил регионален, но повече е бил на град Съединение, отколкото пловдивски. Покрай кръгли годишнини са се правили по-големи тържества. Дори и преди комунизма отбелязването на празника в Пловдив не е било толков значимо, като изключим кръглите годишнини. Празникът е реабилитиран и започва да се празнува като общонационален с идването на СДС на власт. Всяка нова власт търси някаква историческа легитимност. Това до някъде е и реабилитация, но и издигане на една нова традиция. Празнувало се е като национално значимо събитие много рядко и празникът не е бил официален", заяви историкът Видин Сукарев пред TrafficNews.

В периода от 1886г. до 1944г. България е раздирана от войни, преврати, сменят се и един княз и двама царе. Някак си обаче в този период поради една или друга причина 6 септември така и не се отбелязва като общонационален празник. 

Паметник на Съединението в Пловдив няма и това продължава дълги години. Правени са няколко конкурси започнали от 20-те години на ХХ век, но различни спорове заради София, Четвъртък пазара, липсата на пари, проблеми със скулптура, политическата обстановка в страната не позволяват издигането на паметник. 

На мястото на сегашния паметник се появява монумент, който обаче е макет в естествени размери, но той той е разрушен през 60-те години. Празненаствата не са толкова значими и остават на фаза регионални. Денят се отбелязва основно в Съединение, а в Пловдив събитията са по-малко. 

С идването на комунизма има две основни пречки денят да бъде отбелязан. Тогавашната власт не забранява празника, но няма много добро отношение към такива празници, а другата е отрицателното отношение на Русия, тогава вече СССР. Руската федерация не признава Съединението през 1885г. 

Въпреки опитите на големия пловдивски общественик Недко Каблешков паметник да има и да бъде подобаващо отбелязано Съединението това така и не се случва докато той е жив. 

Така сто години след Съединението най-накрая е решено паметник да има. Причината е, че ЦК на БКП решава, че трябва да отбележи подобаващо задаващата се стогодишнината. Организацията е направена от по-рано, а БКП по това време прави грандиозни празненства по случай юбилей на Априлското въстание - 1976 (100 години), Руско-турската освободителна война 1978 (100 години), 1300 години България - 1981г. и други. Съединението не е подминато. Естествено причините за тържествата са свързани най-вече с партията, а не толкова със самото събитие. Организирани са мащабни проекти, в печата започва рубрика посветена на 100-годишнината на Съединението, подготвя се изложба, в музея се открива отдел на Съединението, но най-важната част е направата на паметника, за което Четвъртък пазара е преместен на сегашното му място (преди пазарът е бил точно пред несъществуващия тогава паметник). Трябва да направим важното уточнение по това време продължава празникът да не е общонационален и забележете дори не е официален празник на град Пловдив. 

Стогодишнината на Съединението получава сериозен отзвук в цяла България. Откриването е предавано на живо по телевизията, а лично Тодор Живков идва за откриването на паметника, като първоначално не успява да дръпне завесата, но след това успява и паметникът официално е открит. Присъства и внучката на Захари Стоянов - Захаринка. 

Всяко чудо за три дни, или в случая за една година. Само година по-късно през 1986г. дори в пловдивската преса няма и дума за честване на празника. Така 1985г. може да получава сериозен общонационален отзвук, но след това празникът отново потъва в забвение и все едно го няма. В периода 1986-1992г. празненствата отново остават само регионални. 

След промените и политическата криза в страната чак през януари 1993г. Общинския съвет най-накрая решава 6 септември да бъде обявен за официален празник на град Пловдив. 

Чак на 18 февруари 1998г. Съединението най-накрая е обявено за официален празник в България. 

Така дълги години Денят на Съединението някак преминава между другото, без значимостта, без да се замислим, че това е изключително значима дата в българската история и поради много и различни причина чак през 1998г. 6 септември получава своето място в живота на българина и на град Пловдив.