„Наказателна неприкосновеност – или наказателна безотговорност?“ – с този въпрос Иван Петлешков коментира спирането на дело срещу Иван Демерджиев.
Частното наказателно дело, заведено от Петлешков срещу бившия вътрешен министър Иван Демерджиев, е било спряно, след като последният изрично се е позовал на имунитета си като кандидат-депутат в съдебната зала.
В своя позиция Петлешков заявява, че това поставя под съмнение използването на закона от Демерджиев – дали той служи за защита на истината, или се използва като инструмент за избягване на отговорност. По думите му Демерджиев дълго време е правил публични изявления и внушения в медиите, но при възможността да ги защити в съдебна зала, делото срещу него е било спряно именно заради имунитета му.
В публикацията се поставя и по-широкият въпрос за двойния стандарт в публичния живот – дали фигури, които активно отправят обвинения в медиите, не се оказват недосегаеми, когато трябва да носят отговорност за тях.
Петлешков обръща внимание и на практиката имунитетът да се използва като защита в подобни случаи, което според него води до усещане за „спряна справедливост“.
„Справедливостта може да бъде забавена, но не и отменена“, посочва още той.
В заключение Петлешков поставя въпроса дали Иван Демерджиев ще се откаже от имунитета си, за да застане пред съда и да отговаря за думите си.
Ето и целия пост на Иван Петлешков:
Наказателна неприкосновеност – или наказателна безотговорност
Частното наказателно дело, което водя срещу Иван Демерджиев, беше спряно тази седмица. Причината – той изрично в съдебното заседание се е позовал на имунитета си като кандидат-депутат и е получил т.нар. „наказателна неприкосновеност“.
Няма да влизам в детайли какво означава „наказателна неприкосновеност“ за кандидат-депутати и защо изобщо съществува. Такъв е законът.
Но фактът е ясен:
когато трябваше да отговаря за думите и действията си – делото спря.
И това не е изолиран случай.
Част от тази „псевдо-масонска“ ложа, която се представя за борци за правда, на практика се оказва съставена от борци за собственото си политическо бъдеще. Хора, които се упражняват в ефир на гърба на други – включително и на мен.
Случаят с друг кандидат-депутат от същата партия е показателен – близкият на Иван Демерджиев Петър Тодоров също вече разполага с „наказателна неприкосновеност“.
Но да се върнем към Иван Демерджиев.
В продължение на дълго време той обикаляше телевизионните студия, раздаваше оценки, правеше внушения и сипеше клевети по мой адрес. Представяше се като борец за правда, като човек с принципи, като морален коректив.
Когато обаче дойде моментът да застане като голям мъж зад думите си и да ги защити в съдебна зала – изведнъж се оказа недосегаем.
Поне за 40 дни.
А след това – може би и за 4 години.
Цялото дело срещу него, което съм завел, е спряно и така ще остане, докато той се ползва с този имунитет. Освен ако той не бъде свален по искане на главния прокурор или чрез процедура в Народното събрание.
Още преди да стартира това дело попаднах в абсурдна ситуация – адвокати отказваха да се изправят срещу Иван Демерджиев. Човек, който освен бивш министър и политик, обича да се представя и като адвокат.
Той интерпретира това като „изградено уважение“.
Аз го виждам като нещо съвсем различно – насаден страх и криворазбрана колегиалност. Или както е старата българска поговорка – „гарван гарвану око не вади“
Страх сред колегите му, че ако се изправят срещу него в открито дело по българските закони, утре може да имат неприятности заради това, че Демерджиев и неговата кантора контролират адвокатската колегия в Пловдив.
Демерджиев се изявява като адвокат и политик, но той по своята същност е лобист, поемащ поръчки от свои „клиенти“ да очерни името ми, а и не само моето.
В крайна сметка се намери достоен адвокат – човек, който не се страхува от имена, позиции и влияние. И делото започна.
Но още от самото му начало то беше превърнато във фарс.
Защитата на Демерджиев изгради теза, че цялата информация, която той е изнасял за мен, идва от медиите – по-конкретно от един сайт, който аз самият съдя за клевети и набеждаване.
Тоест – Демерджиев излиза по медиите, прави твърдения за мен, а после в съда казва, че просто повтаря това, което е прочел в… медиите.
Същият този „конкретен“ сайт пък цитира самия Демерджиев в свои публикации.
Порочен кръг на внушения и клевети, в който всеки се позовава на другия, за да избегне отговорност.
Още по-странно бе поведението на защитата му, която категорично не желаеше към делото да бъдат приобщавани неговите собствени интервюта.
Защо?
Срам ли го е от това, което е казвал?
Или се притеснява, че твърденията му няма да издържат пред съда?
Или следващата версия ще бъде, че думите му са били „манипулирани“?
И тук идва иронията.
Човек, който претендира да се бори за правда, днес се крие зад имунитет.
Човек, който говори за законност, използва закона, за да не отговаря пред него.
Искрено се надявам, че ако г-н Демерджиев стане народен представител, няма да кове закони по „информация от медиите“ и според това коя аудитория трябва да бъде впечатлена в конкретния момент.
Защото държава не се управлява с внушения.
И справедливост не се прави от телевизионно студио.
Делото срещу него е спряно.
Справедливостта – също.
Но само временно.
Справедливостта може да бъде забавена.
Може да бъде блокирана.
Може да бъде поставена на пауза от „наказателна неприкосновеност“.
Но не може да бъде отменена.
Така остава само един въпрос:
Ще има ли Иван Демерджиев смелостта да се откаже от имунитета си и да застане пред съда, за да отговаря за думите си?
Темите на Traffic News
