Поредната красива пловдивска къща изчезва. Започна събарянето на сграда на ул. "Иван Андонов" в подножието на Бунарджика. Къщата е на близо 100 години, стилът е късен сецесион. Характерни за него са симетрична фасада с централен вход. Централната арка с леко декоративна рамка е типична за българския сецесион, който отхвърля тежките неоренесансови форми, но запазва симетрията. Входът е изведен напред с лек еркер – мотив, използван при пловдивските градски къщи от първата третина на XX век. Къщата е с вертикални, високи прозорци, характерни за късния сецесион и ранния модернизъм, когато фасадите започват да се „олекотяват“. Фасадата е изчистена , без тежка орнаментик. На фасадата има минимална, почти геометрична украса – типично за периода след 1920 г., когато сецесионът вече е смекчен и прелива към модернизъм. 

Дворът е с метална ажурна порта,  характерна за градските домове на заможни пловдивчани от периода между двете войни. Този тип сгради са част от прехода на града от възрожденска към модерна архитектура. Те маркират бурното развитие след Освобождението; показват влиянията от Виена, Будапеща и Белград; са ключови за силуета на районите около хълмовете, особено около Джамбаз тепе и Бунарджика. В района около „Иван Андонов“ има много подобни домове, строени от местни архитекти и майстори, повлияни от европейския сецесион. 

За съжаление къщата не е била в списъка с паметници на културата , а също така не е в зона - групов паметник. И тъй като законодателството е достатъчно либерално към частните собственици, но в същото време не особено милостив към културното наследство на града, собственикът им строително разрешение, което му позволява да унищожи тази част от пловдивската архитектурна история и да построи кооперация на нейно място. Новата сграда ще бъде с 8 апартамента и 8 паркоместа. 

Къщата е представител в една от най-ценните градски епохи за Пловдив, която в последните години изчезва най-бързо. Всяка година в центъра на града се разрушават между 5 и 10 къщи, които са част от градската архитектурна история. Съвременните "Медичи" обаче не се интересуват от историческата стойност на сградите, а от цената на квадратен метър застроена площ, който вече надхвърля 4 000 евро в центъра на града. 

През последните няколко години пловдивчани станаха свидетели на разрушаването на много красиви пловдивски къщи, а реакцията на градската управа беше еднозначна: Всичко е законно! 

Не по-милостиво е и отношението към паметниците на културата, които все пак са защитени със закон. Но за съжаление липсва желание от страна на управлението да го прилага. Преди няколко месеца TrafficNews направи запитване по Закона за достъп до обществена информация до община Пловдив, за да разберем в колко сгради-паметници на културата общината и държавата имат собственост и как се грижат за опазването й. Отговорът, който получихме, е показателен за дълбокия проблем.

Вместо конкретни данни, ни написаха, че община Пловдив "не разполага с такава обобщена информация". Администрацията посочва, че за да се събере тази информация, трябва да се прегледат „значителен брой отделни преписки, имотни досиета и архивни документи“. Това е повече от бюрократично обяснение – то е признание за хаос, некомпетентност и липса на управленска визия. Как може една община да управлява и да се грижи за собствеността си, когато дори не знае каква е тя?

Другият парадокс е, че се одобряват проекти на сгради, които са далеч от контекста на градския център.  

И така ако обобщим - липсват законодателство, желание и финансиране, за да запазим историята на града, но за сметка на това желанието за бърза и сигурна печалба е на път да я заличи. 

И така  историята на града се заличава за сметка на квадратните метри. С любезното съдействие на властта. 

Още по темата в следващите материали. 

Пловдив между паметта и печалбата! Градската власт оставя автентичните сгради да се рушат, но допуска архитектурни "чудеса" в центъраКрещящи контрасти - докато част от собствениците се опитват да съхранят архитектурното наследство, други ги превръщат в терени за ново строителство

Град без памет! Общината не знае на колко сгради- паметници е съсобственикКак градската власт се грижи за собствеността , след като няма информация за нея, остава пълна загадка

Арх. Топалова: Надявам се, градът да надживее и това съвременно варварствоГоляма и ненадмината в страната сила е пловдивската културна общественост и цялото гражданско общество, смята известният урбанист

Пловдив между багера и реставрацията: време е за политика, която пази старите къщиАрхитектурното наследство на града може да бъде спасено чрез таксите за строителни разрешения и стимули. Стига да има воля!

Пловдивските "Медичи" ще трябва да възстановят съборената къща на "Густав Вайганд"След заповедтта на министъра, тя "посмъртно" ще стане отново паметник на културата