Бивша учителка от Смолян постигна историческа победа срещу собственото си училище. Решението на Върховния касационен съд не само пренаписва правилата, но и запалва искрата за предстояща лавина от съдебни дела. Делото, определяно от юристи като „революционно“, за първи път дава ясно тълкуване на понятието „същия работодател“ по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда.

Стефка Василева, дългогодишен учител по туризъм и педагог в ОУ „Проф. д-р Асен Златаров“, се изправя срещу институцията, която години наред е наричала свое работно място, научи TrafficNews.

След пенсионирането си през юли 2021 година, тя получава само две брутни заплати като обезщетение – практика, приета за стандарт. Но Василева има различно мнение – и подкрепена от адвокат, специализиран в трудово право, започва съдебна битка, която преминава през всички съдебни инстанции.

Делото започва в Районен съд – Смолян, който отхвърля искането ѝ за допълнителни четири заплати, а Окръжният съд потвърждава отказа. Аргументът: стажът ѝ не е при „същия работодател“, въпреки че е работила на една и съща длъжност в идентични институции.

Развръзката идва едва във Върховния касационен съд. С решение от 13 май тази година, магистратите отменят решенията на долните инстанции и постановяват: Василева има право на пълното обезщетение от шест работни заплати. В решението си, съдът посочва, че понятието „същия работодател“ включва и институции, финансирани от държавния бюджет – независимо дали са различни учебни заведения. Подобна правна интерпретация не само защитава правата на работника, но и създава правен прецедент.

Съдът се позовава на Постановление № 31 от 1994 г., според което шестмесечното обезщетение е дължимо дори когато стажът е придобит в различни, но идентични по функции бюджетни организации. ВКС подчертава, че обективните причини за работата в различни учреждения – като прехвърляния, закривания или административни промени – не трябва да ощетяват работника.

ВКС установи, че въззивният съд в Смолян е нарушил задълженията си по чл. 12 и чл. 235 от ГПК, като не е анализирал подробно всички доводи и доказателства, включително представените допълнения към въззивната жалба.

„Неизпълнението на това задължение... представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението.“

Съдът също така отхвърли възражението на ответната страна, че жалбата е просрочена, тъй като тя е била допусната с указания от съда и подадена в установения удължен срок.

Съдът присъжда на Василева сумата от 7 435 лева като обезщетение, 1 226.78 лева за лихва по забавяне и 3 498 лева за адвокатски разходи. Но значението на случая надхвърля чисто финансовите измерения – това е знак, че системата може да бъде коригирана отвътре, когато някой се осмели да ѝ се противопостави.

Тълкуванието, дадено от ВКС, проправя пътя за стотици – дори хиляди – подобни искове. Учители, медицински работници и други служители от бюджетния сектор, които досега са били лишавани от пълните си права, вече имат на своя страна съдебна практика.

„Щастлива съм. Това не е просто моя победа – това е победа за всички, които мълчаха“, каза Василева пред репортер. Тя призова бившите си колеги да не се отказват и да потърсят своето право в съда.

„ Делото поставя нов стандарт за тълкуване на понятието „същия работодател“ в Кодекса на труда и ще има трайни последици върху трудовите спорове в бюджетния сектор„ коментира за медията ни адвокатът на Василева – Трайко Иванов от Пловдив.  Той добави, че решението на ВКС ще бъде вписано не само в съдебните архиви, но и в историята на битките за трудови права в България.