
Трусовете в ПП - ДБ и темата за корупцията и източването на общинските бюджети изплува на повърхността, след като кметовете на двата най-големи столични района - Георги Тодоров на “Люлин” и Ивайло Кукурин на “Младост”, обявиха, че напускат партията и стават независими.
Причината - “системен натиск от ръководството на партията за манипулиране на обществени поръчки, проценти и пренасочване на средства към партийната каса”. Заедно с тях си тръгнаха и общинските съветници Димитър Шалъфов и Драгомир Драгомиров, а по време на съвместния им брифинг бяха дадени такива факти, които всеки знае, но никой не иска да говори за тях публично.
Става въпрос за мултиплициране на един модел на източване на публичните средства чрез нагласени обществени поръчки, който се е настанил в местната власт от десетилетие, а всеки, който тръгва да го бори в предизборната си кампания, обичайно поема щафетата от неговия предшественик.
Независимо от абревиатурата, независимо от биографиите на „борците за правда” - резултатът е един и същ, а бизнесът с интерес към обществени поръчки оценява победителите с определения процент, с който са известни: „Г-н 10%”, „Г-жа 5%”, „Г-н бях точен с парите” и т.н.
Ключовата дума е „Ресто”
„Ресто” е популярна фраза в местната власт. Това е нещото, което на някого се дължи, защото е направил така, че с обществен ресурс да се изгради обществено значим обект - училище, детска градина, булеварда, социална услуга.
„Рестото” се полага на значимия местен управленец, който е имал визията и куража да обяви обществена поръчка с обществени средства за обществено значим обект. Още по-важно е не да се реализират проекти според нуждите на хората, а да се правят обекти спрямо готовността на даден списък с фирми. Това е широкоизвестно от тесен кръг от хора.
В София двамата райони кмета са се сблъскали с тази широкоизвестна фраза „Ресто” . По думите на Кукурин вместо съдействие за по-лесно провеждане на прозрачна обществена поръчка заради нисък административен капацитет, той е получил инструкции от високопоставен партиен функционер - консилиери, или спойката между бизнеса и властта.
Човекът му предложил част от „рестото”, а Кукурин е трябвало да сложи единствено гумения си печат на готов протокол, неясно от кого и къде писан, с който се дават 5 млн. лева на една фирма за ремонт на детска градина. Той отказал, а резултатът - бил е жигосан от партийният авангард на „Промяната”, като „непослушник” - дете, което отказа да си изяде порцията, която му се полага.
Неговите колеги от ПП - ДБ разказаха сходни истории. „Непослушници”, които отказали да решават лични казуси, да настаняват незаконно лица от гетото в общински жилища, назначаване на партийни кадри без никакъв капацитет.
"Цената днес вече е твърде висока и аз отказвам да я платя. Отказвам да бъда фасада и подписвач на нагласени поръчки за наши фирми, които да връщат рестото в партийната касичка”, заяви Тодоров.
Димитър Шалъфов пък написа след разпита си в Антикорупционната комисия:
„Уверявам всички загрижени за истината, че скоро тя ще излезе на яве, но мнозина от тези които днес питат за нея, в утрешния ден, може и да не успеят да я преглътнат. Защото Истината е такава, каквато е, а не такава каквато ни е угодно да бъде”.
Неизненадващо изненадани нямаше, включително и кметът на София Васил Терзиев.
Каквото и да се случи в следващите часове и дни от партийната централа на ПП - ДБ, те ще се опитат да заметат следите, ще влязат в контранастъпление, ще кажат „че момчетата са пробити”, вероятно всички знаят от кого.
Това обаче не е синдром на тази формация, а патология на цялата партийна система в България. Вариантите са два. Единият е четиримата кабинетни революционери да са „изкушени” от друга политическа централа, а втората е нещата, които казват наистина да са така, а техният праг на търпимост отдавна да е преминат.
Българинът има удивителния навик да не помни дълго, още повече що се касае да грешките, които е допускал. Вероятно четиримата млади политици ще си изкарат мандата, всяка тяхна инициатива да среща брутален отпор - не от определени личности и партии, а от цялата система.
Защото тази система такива политици не търпи и автоматично ги изхвърля, а за да се промени тя е необходимо натрупването на критична маса от хора, заемащи властови позиции. Докато това не се случи - си оставаме с „рестото”, гумените печати и изненади без изненадани.