„Градската градина вече има друг много по-приветлив вид, променена и ремонтирана е и съпъстващата инфраструктура. Има четири водни атракциона, видео наблюдение, интернет, настилките са от гранит. Има пейки и кошчета. Зелено е. Резултатът е видим за пловдивчани”, каза кметът на район „Централен” Георги Стаменов ден преди официалното откриване на Градската градина на 18 април.

Той припомни, че празникът ще продължи три дни – в първия посетителите ще се насладят на изпълненията на артисти от Държавна опера-Пловдив. В събота на сцената ще излязат музикантите от Биг Бенд Пловдив, а неделята ще е изпълнена с разнообразни работилници и забавления за деца.

Стаменов изрази радост от това, че за именуването на градината на името на Иван Вазов се води публична дискусия.

„Никъде в документите няма записано някога тя да се е казвала Дондукова. Предложението да носи името на Патриарха на българската литература е обосновано исторически”, каза кметът на „Централен”.

Неговите думи потвърдиха Петко Георгиев от Народна библиотека „Иван Вазов” и ръководителят на Държавен архив-Пловдив Наташа Костадинова.

„Във всички планове на града и скици, които проучихме, водят единствено до името Градска градина. Ще видите това и във фотоизложбата „Квартал 178”, която е експонирана тук”, каза д-р Петко Георгиев, който завежда отдел „Специални сбирки” в библиотеката.

Той разказа, че в научното издирване, което направили с колегите си от архива и Историческия музей, единствено в една публикация във в. „Отечествен глас” журналист е писал името Дондукова градина с уточнението, че „това го знаят едва няколко човека”.

Името Дондукова градина се появява във вестникарските материали едва след 1991-1992 г., вероятно въведено от някой историк, предположи Георгиев. Споменато е и в стихотворение на Вазов в писаната под тепетата стихосбирка „В поля и гори”, в която е описал стария бряст в „Княз Дондуковата градина”.

В изложбата е включена и първата фотография на Градската градина от 1900 г. на Н.П.

Историците разказаха и защо името Иван Вазов е подходящо за най-стария парк в България.

„Пловдив е длъжник на 4 пъти на Патриарха на българската литература. Градската управа поема ангажимент да откупи къщата, в която е живял на ул. „Бетховен” 3 и на чиято фасада е имало паметна плоча, но собственикът отказва да я продаде. По повод 25 години от творческата дейност на писателя градът решава да му подари сребърна мастилница с писало и да кръсти улицата „Иван Вазов”, но всъщност е кръстена „Васил Левски”. После дълго време се говори за паметник на поета. Има един изготвен проект, но местната власт се отказва от него, защото е много скъп. В крайна сметка за 180 000 лв. Мино Иванов изработва красив гранитен бюст-паметник, който обаче е откраднат и сега има само барелеф. Иван Вазов е дарил на Народната библиотека в Пловдив неиздадения си роман „Янтра”, както и няколко стихотворения. Всички те, въпреки усилията на директора на библиотеката, са взети от София за музея на поета. Библиотеката поръчва портрет на Иван Вазов на Златю Бояджиев. И той ни е взет и сега е в експозицията на художника в Стария град”, разказа д-р Петко Георгиев и допълни, че кръщаването на Градската градина на името на Вазов е може би жестът, с който Пловдив да се реваншира за неизпълнените обещания.

Наташа Костадинова допълни, че градината е в същите обеми, както в оригиналния си вид. Тя припомни, че принос към възстановяването на градината има кметът Божидар Здравков, който заварва „градинската до кметството” в трагично състояние, за да я възстанови така, че да пълни очите на пловдивчанина.