Преди година една от най-красивите пловдивски къщи на ул. "Густав Вайганд" беше съборена. Общественото възмущение беше силно, но без резултат. За съжаление, това не е изолиран случай.  След нея паднаха още няколко красиви  стари къщи, строени в началото на XX век. В последните години Пловдив загуби десетки архитектурни бижута – от къщата в подножието на Сахат тепе до Тютюневите складове. Докато гражданите протестират и се борят за запазването на всеки детайл, местната власт остава пасивна, а понякога дори пречи.

Дългогодишното бездействие на общинската администрация, която не успява да защити културното наследство, е един от основните фактори за рушенето на архитектурния облик на града. За съжаление, това е проблем, който вече се превръща в политика.

Двоен стандарт и институционална апатия

Тъй като преди да видим треската в окото на другия, е добре да извадим гредата от своето, от TrafficNews решихме да проверим как общината стопанисва своята собственост. Все пак говорим за говорим за голям брой сгради в центъра на Пловдив, на които общината е собственик или съсобственик.  Затова преди месец  изпратихме запитване до Община Пловдив по Закона за достъп до обществена информация, за да разберем в колко сгради-паметници на културата общината и държавата имат собственост. Отговорът, който получихме, е показателен за дълбокия проблем.

Вместо конкретни данни, ни написаха, че община Пловдив "не разполага с такава обобщена информация". Администрацията посочва, че за да се събере тази информация, трябва да се прегледат „значителен брой отделни преписки, имотни досиета и архивни документи“. Това е повече от бюрократично обяснение – то е признание за хаос, некомпетентност и липса на управленска визия. Как може една община да управлява и да се грижи за собствеността си, когато дори не знае каква е тя?

Още по-нелепо е твърдението, че информация за бъдещи мерки „не представлява обществена информация“, защото не е „обективирана в официален документ“. Това не е нищо друго освен опит да се избегне всякаква отговорност и да се прикрие липсата на ясна стратегия. И точно тук е мястото да напомним, че ако една местна администрация наистина полага усилия да спаси недвижимите културни ценности, дори и в имоти със смесена собственост може да го направи. Да възстанови, както пише в Закона за културното наследство, и след това по съдебен път да си възстанови разходите.

Неизпълнението на закона е на фона на крещящ двоен стандарт. Община и държава налагат глоби и изправят пред сложни процедури частни собственици,  които желаят да реставрират имотите си, но в същото време изоставят на разрухата своите собствени сгради. Един от най-показателните примери е Къщата с кулата на ул. "Антим I" – архитектурно бижу от началото на XX век, обявено за паметник на културата, но оставено на произвола на съдбата, въпреки че по-голямата част от нея е собственост на общината. Частен инвеститор е бил готов да купи дела на частния собственик, но общината е отказала да продаде своята част, като същевременно не е предприела никакви действия за нейната реставрация. 

Буди недоумение и фактът, че още преди една година зам.-кметът Пламен Панов обяви, че екипът му подготвя специална програма за реставрация и консервация на фасадите на сгради недвижима културна ценност и тя ще бъде отворена  през 2025 г. С новата програма трябваше да се подпомагат частните собственици на сгради - паметници, които искат да ги опазят и живеят в тях, с реални финансови средства. До края на годината остават само 3 месеца, но програмата все още не е заработила. В бюджета просто не е предвидено финансиране за нея. 

С изключително бавни темпове върви и категоризирането на новите паметници на културата. В Пловдив са картотекирани над 300 сгради, но години наред процедурата за тяхното включване в националния регистър на Министерството на културата буксува. Част от собствениците, които са наясно, че имотът им ще влезе в режим на опазване, бързат да ги съборят или продадат на инвеститори, които също ги събарят. Единственото, което към момента спасява голяма част от архитектурните шедьоври е смесената собственост или наличието на множество наследници, които не могат да се разберат по между си или водят някакви съдебни дела. 

Загуба на идентичност в името на печалбата

Вместо да направи старите си квартали в туристически зони, Пловдив ги оставя да се превърнат в строителни площадки. Липсата на адекватна управленска програма води до това, че на мястото на всяка съборена къща изникват или жалки имитации, или модерни постройки, чужди на средата, нарушаващи хармонията. Подобно е и сградата, която се появи на мястото на романтичната стара къща в подножието на Сахат тепе.

Опазването на културното наследство не е романтика, а икономическа и идентичностна кауза. Старите къщи са капитал – културен, туристически и финансов. Въпросът е дали ще позволим този капитал да се стопи в името на краткосрочната печалба.

И докато институциите ни се оправдават с бюрократични обяснения, Пловдив губи своята памет.

 

Бел. ред.  За да "улесни" Община Пловдив, TrafficNews изпрати запитване по ЗДОИ за няколко конкретни емблематични сгради в Пловдив, които са в покъртителен вид.  

Очаквайте продължение!

 

Пловдив между паметта и печалбата! Градската власт оставя автентичните сгради да се рушат, но допуска архитектурни "чудеса" в центъраКрещящи контрасти - докато част от собствениците се опитват да съхранят архитектурното наследство, други ги превръщат в терени за ново строителство

Пловдив между багера и реставрацията: време е за политика, която пази старите къщиАрхитектурното наследство на града може да бъде спасено чрез таксите за строителни разрешения и стимули. Стига да има воля!

Арх. Топалова: Надявам се, градът да надживее и това съвременно варварствоГоляма и ненадмината в страната сила е пловдивската културна общественост и цялото гражданско общество, смята известният урбанист