Историята на човечеството е история и на инфекциозните болести, но всяка пандемия оставя след себе си не само жертви, а и уроци. Именно през тази призма – от древните епидемии до съвременните глобални заплахи, уважаваният инфекционист доц. д-р Христиана Бацелова представи визията си за бъдещата готовност на обществото в условията на нови пандемии.

Вдъхновяваща лекция на тема „Пандемии и бъдеща готовност: Уроците от COVID-19 и предизвикателствата пред обществото“ изнесе доц. Бацелова по повод процедурата за заемане на академичната длъжност „доцент“. В залата присъстваха представители на академичната общност, медицински специалисти, студенти, граждани, както и семейството ѝ, включително двете ѝ дъщери Моника и Стефани.

„Реших да ви разкажа за пандемията на език, който да бъде интересен не само за медиците – за готовността, за уроците, на които COVID-19 ни научи, и за новите предизвикателства, които тепърва предстоят“, посочи доц. Бацелова.

Тя обясни, че всяко инфекциозно заболяване има конкретен причинител, който се разпространява чрез т.нар. епидемичен процес – една непрекъсната верига от закономерни, свързани помежду си инфекциозни състояния – при болен или заразоносител, която се развива в човешкото общество и в животинската популация.

„Епидемията това е по-интензивно разпространение на дадено инфекциозно заболяване, чиито случаи значително надвишават заболяемостта на дадена територия, докато при пандемията заболяването се разпространява в множество държави и континенти и на дадената територия на страната заболяемостта може да бъде необичайно висока“, обясни инфекционистът.

Пандемии, променили хода на историята

Първата добре документирана пандемия в историята на човечеството е т.нар. Юстинианова чума, започнала през 541 година. Тя е кръстена на византийския император Юстиниан, който също се разболява, но оцелява.

„Счита се, че произходът ѝ е в долната част на Египет. Причинителят се е разпространявал чрез бълхата на черния плъх – едно изключително агресивно насекомо“, разказа доц. Бацелова. Тя обясни, че в стомаха на бълхата се образува т.нар. чумен блок, който не позволява на кръвта да бъде усвоена. „Бълхата постоянно изпитва глад, става все по-агресивна и търси нов гостоприемник – така разпространението става изключително лесно.“

По думите ѝ, по време на Юстиниановата чума по около 10 000 души на ден са умирали, което води до тежък икономически, политически и военен срив на империята. „Счита се, че тази пандемия поставя края на Античността и на античния модел на управление“, посочи тя.

През 1347 г. в Сицилия акостират 12 кораба от Черно море, които донасят „Черната смърт“. „Първоначално чумата засяга лимфната система, но впоследствие се развива белодробна форма, която е изключително заразна и смъртоносна“, обясни доц. Бацелова. Смята се, че тогава загиват между 50 и 60% от населението на Европа.

Това е опустошително, но води и до първите организирани карантинни мерки – корабите са били задържани извън пристанищата за определен период, който се е следял строго от властите.

Едра шарка – най-големият убиец в историята

Едрата шарка, известна още като вариола, е най-големия убиец в историята на човешкия род.

„Ако съберем всички войни и жертвите на всички тоталитарни режими, няма да достигнем броя на човешките животи, отнети от вариолата“, подчерта тя. Заболяването е било с изключително висока смъртност и се е предавало по въздушно-капков път.

„Това е първото и засега единствено напълно изкоренено инфекциозно заболяване благодарение на ваксината – едно от най-големите постижения в историята на епидемиологията“, каза доц. Бацелова.

Испанският грип и уроците от миналото

Испанският грип започва през 1918 г., по време на Първата световна война. „Няма нищо испанско в него – просто Испания е била неутрална и медиите ѝ са отразявали реалната тежест на заболяването“, уточни тя.

Смята се, че около 500 милиона души са били заразени, а около 50 милиона са починали, като заболяването е протичало тежко и при млади, здрави хора.

Азиатският грип (1957–1958 г.) пък остава в историята като първата пандемия с разработена ваксина в рамките на една година – произведени са 80 милиона дози.

ХИВ, коронавирусите и жълтата треска

ХИВ/СПИН остава хронична пандемия, при която до момента са регистрирани над 40 милиона смъртни случая. Доц. Бацелова отбеляза, че днес вече разполагаме с ефективна поддържаща терапия, която превърна заболяването от смъртна присъда в хронично състояние.

Първият SARS (2002–2004 г.) е овладян бързо благодарение на тежкото протичане, което ограничава свободното придвижване на заразените.

Жълтата треска в Ню Орлиънс през XVIII–XIX век пък остава в историята с т.нар. расова и социално-икономическа дискриминация. „Представете си един новосъздаващ се град с много възможности, горещо време, много вода, влага, мочурища и прекрасно място за нови възможности за работа и за живот, но и за разпространение на един вирус поради приятните условия за живот на тигровия комар. В периода от 1796 до 1905 г. той всяко лято води до такива тежки епидемии, че се обезлюдяват улици, цели семейства загиват. Характерно е с това, че засяга най-вече новодошлите мигранти, бедните и работниците. Богатите през летните месеци са напускали Ню Орлиънс  и в града са оставали по-бедните работници“, разказа специалистът.

Да бъдеш аклиматизиран, тоест оцелял след преболедуване, е било социален статус. Той е давал предимство прикандидатстване и наемане на работа, както и при сключване на граждански брак. Дори на документите за самоличност е пишело кой е аклиматизиран и кой не.

„Жълтата треска е оформила до голяма степен културата и традициите в Ню Орлиънс, включително музикалните процеси при погребенията. Траурът се е превърнал в цяла индустрия – в продължение на три години след смърт в семейството жените са носили специфични рокли,с определен тип шевици, пишели са на определен тип хартия, децата са играели с кукли в траурни дрехи. Поради мочурливия терен в града, починалите е трябвало да бъдат погребвани в гробници, а не в масови гробове, за да не излизат телата на повърхността при наводнения. И всеки квартал в Ню Орлиънс има много големи гробищни паркове“, обясни доц. Бацелова. През 1905 г. тези епидемии спират рязко, след като се установява, че комарите пренасят заболяването и започва тяхното унищожаване.

 

COVID-19 и различните модели на справяне

По отношение на COVID-19, най-интензивният период на разпространение е между 2019 и 2023 г. Счита се, че в световен мащаб са заразени над 760 милиона души, а потвърдените смъртни случаи са над 6 милиона,. „Учените обаче посочват, че смъртността е много по-висока – само за периода на 2020 - 2021 г. се изчислява на между 18,2 милиона и 23 милиона души, тъй като много хора не са успели да посетят лекар навреме“, посочи инфекционистът.

Мерките в Китай се определят като най-строгите в света, включващи безпрецедентен локдаун в Ухан и други градове, забрани за напускане на домовете и градовете, задължителни маски и термометриране, както и използване на електронни гривни за проследяване на контактите и устройства на вратите в карантинните хотели.

Тайван се посочва като пример за най-висока ефективност при справяне с пандемията. Държавата е имала вицепрезидент епидемиолог и изготвен национален план още след 2003 г. Успехът им се дължи на безплатно и бързо тестване при първите случаи, влизане в сгради само след термометриране и задължителни маски, изключително високи глоби при неспазване на правилата, дигитална здравна система, която позволява на лекарите веднага да проверят историята на пътуванията и контактите на лицето.

„Австралия първоначално залагаше на т.нар. стратегия „нулев ковид“, която за съжаление не даде резултат. В тези райони много рано бяха ограничени пристигащите от Китай и други държави, а на хората беше забранено да напускат домовете си, освен ако не работят в сферата на критично важните дейности. Контактните лица бяха проследявани чрез QR кодове и мобилни приложения, включително при посещения на заведения и барове“, обясни доц. Бацелова.

И допълни, че Франция също въведе строги мерки, като президентът Макрон действаше бързо и адекватно. Първоначално се използваха ръчни декларации за напускане на дома, които по-късно бяха заменени от QR кодове на смартфоните, като важеше ограничение за движение в радиус от 1 км от дома и до един час.

За разлика от тях, Швеция послужи за пример за неправилно поведение, разчитайки само на препоръки без локдаун и задължителна изолация. В крайна сметка смъртността в Швеция се оказа между четири и десет пъти по-висока от тази в съседните Норвегия и Финландия. Анализът показа, че не са били положени достатъчно грижи за лицата над 65 години и рисковите групи. В САЩ в различните щати мерките варираха. Например в щата Аризона се прилагаше иновативен подход чрез изследване на отпадните води за наличие на вируса, за да се открият безсимптомни носители в студентските общежития.

Специалистът припочни, че в България първоначалните строги мерки дадоха добър резултат с ниска заболеваемост и малко смъртни случаи. Впоследствие обаче се намесиха политически и икономически интереси, както и масова дезинформация, което доведе до много заразени и много смъртни случаи.

„Основните уроци от COVID-19 показаха, че подготовката в сферата на здравеопазването не е добра – липсваха лични предпазни средства и леглова база не само в България, но в целия свят, с изключение на Тайван. Важно е да се инвестира в общественото здраве, нещо което в България все още се подценява, и профилактиката на хроничните заболявания, тъй като те правят хората по-уязвими за пандемични вируси.

Икономическият урок подчерта нуждата от сигурност на доставките. Оказа се рисковано светът да разчита почти изцяло на производство на предпазни средства от Китай. Всяка държава трябва да поддържа собствени запаси или производство на лични предпазни средства. Дигитализацията (чрез системи за проследяване и електронна информация) и международното сътрудничество се оказаха решаващи. Благодарение на членството си в Европейския съюз, България получи ваксини едновременно с останалите държави членки, изпреварвайки дори страни като Австралия и Нова Зеландия“, заяви тя.

И посочи, че е необходимо към стратегията за справяне с пандемиите да се добави и фактът, че е редно да има осигурени ваксини не само за богатите държави, но и за тези с по-малка финансова възможност. Науката допринесе за създаването на ваксини срещу COVID-19, включително информационна РНК ваксина, която може да се прилага на всички лица от шестмесечна възраст, почти без противопоказания, дори при лица с имуносупресия.

„В България обаче се оказахме типична жертва на дезинформацията. Въпреки че започнахме добре, страната остана с най-малко ваксинирано население и с най-много починали в целия Европейски съюз. Това подчертава проблема с образованието на тема превенция, което трябва да започва още от детската градина. Наблюдава се голяма разлика в нагласите – докато англоговорящите студенти от Европа имат познания и не се страхуват от ваксините, сред българските студенти все още съществува страх“, категорична е доц. Бацелова.

Поглед към бъдещето: Disease X

„Въпросът не е дали, а кога ще се появи следващият патоген“, предупреди доц. Бацелова. СЗО го нарича Disease X.

Специалистът разказа, че в момента се следи отблизо високопатогенният грипен вирус AH5N1, който се разпространява сред птиците, но вече показва патогенност и при домашни котки в Полша. Установено е, че при консумация на котешка храна с пилешко месо котките генерират аерозол, чрез който вирусът прониква в белия дроб и причинява фатална инфекция. Големият въпрос е дали този вирус ще се адаптира за разпространение от човек на човек. „Неприятен е фактът, че щом се е адаптирал от един биологичен вид към друг, това означава, че е добре адаптивен“, отбеляза медикът.

Освен грипните вируси, за потенциални причинители на следваща пандемия се считат коронавирусите (вече има три адаптирали се към човека за няколко десетилетия), както и Ортопокс вирусите (към които спадат вариолата и разпространяващият се в момента Мпокс).

За справяне с тези рискове през 2017 г. е създадена Коалицията за иновативна епидемична подготовка. Тя финансира разработването на ваксини и работи в тясно партньорство със СЗО. „Ключова стратегия е тяхната т.нар. „100-дневна мисия“, която бе представена на форум на много високо ниво на Британското кралско общество, на което имах щастието да участвам. Тя предвижда при появата на нов патоген, разработката, клиничното изпитване, производството и пускането в масово приложение на ваксина да се случи в рамките на не повече от 100 дни. Целта е да се избегнат грешките от COVID-19, когато в периода до започване на масовата ваксинация са регистрирани огромен брой смъртни случаи“, каза доц. Бацелова.

В момента се разработват типови ваксини срещу различни семейства вируси, които се наблюдават като потенциални причинители на пандемия. Целта е при изолиране на патогена тези ваксини да бъдат адаптирани изключително бързо, като се използват специални биомаркери за надежден имунен отговор. Стратегията включва глобална мрежа от лаборатории и учени за ранно откриване на огнища и готова инфраструктура за клинични изпитвания, така че ваксината да е готова за приложение в рамките на 100 дни. Тази скорост и координация се сравняват с рекордната смяна на гуми във Формула 1 (1,8 секунди), където всеки специалист знае точно какво да прави.

100-дневната мисия разчита на тренирани медицински и немедицински екипи, фармацевти и иновативната информационна РНК технология. Разполагат с цялата логистика по производството, транспортирането и съхранението им. Целта е при следващ риск от вирус ваксината да е готова веднага, за да се избегнат масовите смъртни случаи, които при COVID-19 се случиха в периода между 100-тния и 365-ия ден, когато бе разработена ваксината.

България и липсата на епидемиолози

България също има Национален план за готовност при пандемии, чиито основни цели са: ограничаване на заболеваемостта и намаляване на смъртността, осигуряване на оптимално лечение и функциониране на критичните сектори, предоставяне на достоверна информация (нещо, което беше нарушено при COVID-19 поради намесата на политически лица и дезинформация).

Планът предвижда микробиологичен и епидемиологичен надзор, координация между ведомствата, организация на болничното обслужване и нефармакологични мерки като изолация и карантина. Важен аспект е осигуряването на ресурси – ваксини, лични предпазни средства и биоциди.

Въпреки това, пред България стоят пет критични въпроса, върху които трябва да се разсъждава, смята специалистът. Имаме ли достатъчно лаборатории за изследвания? Знаят ли всички институции какви са техните точни отговорности? Провеждани ли са обучения и симулации, или планът е само „50 страници на хартия“? Разполагат ли болниците с обучен персонал и легла (предвид хроничния недостиг на медицински сестри)? Имаме ли достатъчно специалисти по епидемиология на инфекциозните болести?

„Отговорът на петия въпрос за страната ни е категорично „не“. В България липсват достатъчно епидемиолози и сестри със специалност „болнична хигиена“, поради което вътреболничните инфекции са изключително сериозен проблем и „болна тема“, казва доц. Бацелова.

„Много се надявам студентите и по-младите колеги да започнат да виждат в нашата специалност едно поле за развитие, защото ние имаме нужда от епидемиолози, които работят на терен, които контактуват с пациентите и с колегите и решават реално проблемите на терен“, допълни тя.

И посвети лекцията на дъщерите си Моника и Стефани, защото бъдещето предстои. „Нека да се готвим за война, за да се радваме на мир“, каза тя и завърши оптимистично: „Колкото и тежки да са били инфекциозните заболявания досега, нито една пандемия не е успяла да победи човека.“