Големи насекоми притесняват пловдивчани. В последните дни редица граждани съобщават, че са засекли буболечки от вида Lethocerus patruelis на различни локации в града – около река Марица, в Кършияка, Мараша, на хълм Бунарджика и други. Появата на насекомото притеснява гражданите, тъй като ухапването му причинява силна болка и в редки случаи може да предаде на човешкия организъм Тетанус.

Доц. Огнян Тодоров, директор на Природонаучния музей в Пловдив, обясни пред TrafficNews, че появата на водоплавката - представител на семейство полутвърдокрили насекоми, не бива да тревожи гражданите.

„Допреди 30 години почти не се срещаха по нашите ширини. Тогава имаше единични видове, които се наблюдаваха в Югозападна България по поречието на река Струма. Все по-често обаче те навлизат на територията на страната, включително в Пловдив, като вероятно това се дължи на затоплянето“, допълва той.

Водоплавката е най-едрият европейски представител на вида си, като женската може да достигне до размер 7-8 сантиметра, а мъжката – 6-7 см. Те са водолюбиви обитатели, поради това най-често в Пловдив могат да бъдат забелязани около р. Марица. Способността им да летят, предимно привечер, ги отвежда и на други локации. Именно тя им позволява да мигрират от една водна повърхност до друга, в случай на неблагоприятни условия.

„Водоплавката е хищен вид, който се храни с водни гръбначни и безгръбначни животни – ларви на земноводни, дребни рибки. Устният им апарат е снабден с хобот с дължина от 7-8 милиметра, а предните им крайници са приспособени като хватателни органи, които завършват с остри шипове, посредством които задържат плячката си. В края на корема има две тръбести спирали, които служат за абсорбиране на кислород от повърхността, докато животното е потопено с цялото си тяло и чака плячка. Най-голямата им активност е в периода на края на лятото и началото на есента. Тогава и предвижването им е по-активно. През пролетта и лятото се размножават в плитки басейни“, пояснява доц. Тодоров. 

За размножаването си видът предпочита по-бавно течащи води, каквито могат да открият в района на Пловдив – канали, рибарници и други.

„При близка среща с тях, например ако ги хванете с ръка, те ще опитат да се защитят. Нанасят доста болезнено ухапване с хобот, който се намира в горната страна на главата и е с дължина от 6-7 мм. Той прониква в кожата и предизвиква болка, но не и силна алергична реакция. Казвам го от опит дори, защото ме е хапала водоплавка. За няколко минути отминава неприятното усещане“, споделя още доц. Тодоров.

Той допълва обаче, че в някои видове може да са преносители на Тетанус (остра инфекциозна болест с причинител Clostridium tetani), поради което медици съветват да се бие ваксина. „Вероятността е много ниска, но все пак съществува“, казва той.

Поведението на водоплавката е интересно за наблюдение, казват от Природонаучния музей в Пловдив, където са отглеждали и излагали представители на вида.