В края на всяка година е обичайно да се прави равносметка на постигнатото и предизвикателствата на предстоящата 2025-а. Изключително успешна и с много реализирани проекти - така кметът на район „Централен“ Георги Стаменов определи изминалата 2024-а. В равносметката си за изминалите 12 месеца той посочва множество успехи, но и немалко бъдещи задачи.

Кои са реализираните проекти, които промениха облика на района, предизвикателствата, пред които се е изправил кметът и неговият екип, както и какви са амбициозните планове за бъдещето, разкрива Георги Стаменов пред TrafficNews.

Каква година изпращате - целите, които си бяхте поставили и какво успяхте да изпълните? Защо успяхте само толкова?

Годината мога да определя като успешна за район „Централен“.  Успяхме да довършим някои от основните проекти, които бяха стартирани още през изминалата 2023 г. От гледна точка на пътна инфраструктура – успяхме да довършим цялата зона срещу Източна порта и тя вече да има един нов облик. Реализирахме паркинга между улиците „Княз Черкаски“ и „Стойчо Мушанов“. Той чакаше своята реализация от може би от повече от 6 години.

Успяхме да довършим тупика на ул. „Доктор Селименски“ - обект, който бях обещал на живущите там. Той за съжаление не бе финансиран по програмата „Региони в растеж“, но към днешна дата вече е факт - има нови тротоари и нова асфалтова настилка. Точно както трябва да изглежда цялата инфраструктура в района. Успяхме да реализираме проекта за големия паркинг, намиращ се на терена между бул. „Шести септември“ и бул. „Източен“. Той е предвиден за над 160 - 170 автомобила. Към него е изградено озеленяване, както и отводнителна система. Има и модерно осветление.  Важно е да се отбележи, че е  направен с паважна настилка, за да може все пак да съхраним и духа на нашия град.

Успоредно с това успяхме да открием Източна порта и Одеона.  Небет тепе е пред откриване, чисто документално вече е на финалната права. Цялата инфраструктура около тези културни обекти бе реновирана.

Изградихме един паркинг, който е на ул. „Тракия“ и също чакаше от години. Този проект е сред ангажиментите, които бяхме поели към пловдивчани. Може би един от най-важните и проблематични обекти бе западното платно на бул. „Васил Априлов“  в участъка от моста на УХТ до бул. „6 септември“. Успяхме това лятото само в рамките на 40 дни да подменим водопровода, да направим нови водопроводни отклонения, да направим нова пътна подложка. След това бяха подновени бордюри, пътна основа, асфалт, мантинели. И така на петдесетия ден успяхме да го открием.

Говорим за отсечка от половин километър, трилентов булевард, на който имахме дългогодишен проблем с постоянни аварии на ВиК. Дясната  пътна лента бе неизползваема от постоянни повреди или заради пропадания. Днес булевардът в тази му част е в един прекрасен вид.

Надяваме се през следващата година да има подкрепата и финансовата възможност от страна на Община Пловдив източното платно също да бъде реконструирано. По този начин целият „Васил Априлов“ ще е с нова инфраструктура.

Покрай големите обекти на Община Пловдив - Бетония мост „Тодор Александров” и пробива под гарата, успяхме да реновираме съпътстващата им инфраструктура. Това ни бе целта, за да може да дадем това качество на живот, което всеки един пловдивчанин заслужава.

Може би „черешката на тортата“ в проектен план за нашия район, а и за цял Пловдив бе  ремонтът и цялостното обновяване на Градската градина. Първата Градска градина в България след Освобождението, която след 1 година ремонтни дейности и след близо 12 години борба за този проект, бе открита. Радвам се, че зоната заживя един нов живот. Детските площадки са пълни, пейките са пълни и дори в летните месеци имаше една огромна нужда от допълнителни места за отдих, за да имат възможност всички желаещи да седнат, да отдъхнат и покрай прекрасните фонтани да се разхладят от големите жеги.

Може би това, което за съжаление не успяхме да се направим и то поради чисто финансови причини в рамките на тази година, бяха реконструкциите по тротоарните настилки. В голямата си част са в едно недобро състояние. Все пак говорим за тротоарни настилки по на 60, 70 или 80 години, които са безкрайно амортизирани.

През 90-те  години на 20 в. голяма част от тях се използваха за места за паркиране. Ако помните, буквално беше въпрос на авторитет, човек да паркира на тротоара, което допълнително ги увреди. В момента все още имаме участъци, които са в окаяно състояние. В тази насока няколко пъти съм казвал, че следващата година ще моля Община Пловдив и Общинския съвет, целево да бъдат отделени поне 2 милиона лева за реновиране на тротоарни настилки.

С какви проблеми се сблъскахте през изминалите дванадесет месеца и как ги решихте?

За район „Централен“ те могат се приоритизират в две основни посоки. На първо място е проблемът с паркирането. Другият е свързан със зелената система. Както знаете, за зелената система отговаря основно ОП „Градини и паркове“ и в изминалата година бях особено взискателен към тях. За съжаление все още не могат да наваксат с нормалната поддръжка на все повече увеличаващите се зелени площи в нашия район. И тук може би директорът на това предприятие трябва да положи необходимите грижи и необходимите мерки за оптимизация на структурата и оптимизация на работата.

Бяхме свидетели през лятото как голяма част от напоителните системи не работеха. Пловдив в един момент пожълтя, което смятам, че е недопустимо. В крайна сметка това са дробовете на нашия град и трябва да се обърне внимание именно на зелената система. Основната инфраструктура като помпени съоръжения и магистрални водопроводи е изградена и на много места, с полагане на необходимата грижа и инвестиция, може да се похвалим с един зелен Пловдив.

Да, безспорно, това е свързано с по-голям финансов ресурс, но лично аз като родител и гражданин съм готов да имам един допълнителен налог, но да знам, че парковете и междублоковите пространства са зелени.

Проблемът с паркирането е огромен и той става все по-крещящ ежедневно. Да не забравяме, че всеки ден през КАТ-Пловдив преминават между 150 и 200 автомобила за  регистрация. От тях немалка част остават в нашия град. В същото време броят на дерегистрираните автомобили е изключително малък. Успоредно с това по преброяване от камерите на ОКТ ежедневно през Пловдив влизат и преминават над 200 000 автомобила.

Обикновено административното обслужване на гражданите е в централната градска част. На нашата територия са четири университета, 25 училища - основни и средни, 12 детски градини, 4 ясли, млечни кухни, съдилищата и прокуратурите. Областната дирекция на МВР и административното обслужване на различните държавни звена са ситуирани в центъра.Това само по себе си генерира трафик. Всички тези служители на администрации и на офиси ходят на работа с автомобилите си.

В същото време, когато е топло или много студено, родителите карат децата до учебните заведения. Всичко това води до една огромна нужда от места за паркиране. Пловдив, като един европейски град, има възможност за прилагане на различни мерки като емисионното зониране, както и създаване на алтернативни възможности за придвижване в нашия град.

На следващо място е създаването на многоетажни паркинги, които са два типа. Един от тях  е традиционният от стомано-бетонови конструкции като този в район „Западен“. Имаме проект за такъв, който ще е  на мястото на бившия ТЕЛК. Вторият тип са така наречените „смарт системи за паркиране“.

При обследване на различни точки в района, анализът показва, че на терен, на който спират 4 коли, може да се поберат в пъти повече. Имаме предвиден такъв терен, който е общински и се намира на ул. „Трапезица“.  Скоро живущите отново входираха искане за нова съвременна система за паркиране, тъй като в момента могат да се позиционират едва петнайсетина автомобила. При изграждането на „смарт система за паркиране“, може да се поберат 100 коли.

Това е автоматизирана система, а най-разпространена е тип „виенско колело“. Конструкциите може да се облекат с подходящо покритие, което да се впише архитектурно в зоната. Това е нещо, което по цял свят е широко разпространено. В западна Европа дори са интегрирани в сградите. Това е бъдещето. В момента едно семейство притежава по 2 и дори по 3 коли. Вече сме в ситуация на абсолютно задъхване, да не кажа колапс от гледна точка паркирането.

 Какви са ви идеите и проектите, свързани със зелените площи, междублоковите пространства? Имате ли програма за справяне с проблема с паркирането?

Това, което съм изискал от ОП „Градини и паркове“, и това, което ще изискам като целево финансиране за следващата година, е отделяне на средства за автоматизиране на напоителните системи. Желанието ми е да излезем от положението - служител на общинското предприятие държи маркуч и се мъчи да полее определена градинка. Това просто не е ефективно, особено когато говорим за тежките последствия от високите температури през лятото – проблем за бъдещето на 21 в.

Успоредно с това ще бъдат предложени от моя страна към Община Пловдив програма и проекти за справяне с проблема с паркирането и ако те бъдат възприети, спокойно може в един обозрим диапазон до 5 години да реализираме немалко места за спиране и то във вертикал. Имам предвид смарт паркингите. Няма как да разтеглим територията на район „Централен“. Тук имаме исторически дадености и една инфраструктура, която няма как да стане по-голяма. Ако пред блока имаме 6 паркоместа, то те не могат да станат 8. Тук вече са възможностите на този тип системи да заимстваме положителния световен опит в тези политики.

 В рамките на тази година и при реконструкцията на Градската градина успяхме да отделим средства и ОП „Градини и паркове“ закупиха нова помпа, която ще даде  възможност за напояване на Сахат тепе. Успоредно с това кандидатствахме за възстановяване на напоителните системи на Младежкия хълм, за да може както в ниската паркова зона, така и до върха, да бъдат възстановени всички тези напоителни водопроводи. Така ще гарантираме възможностите този хълм да бъде зелен и да минимизираме рисковете от пореден пожар. При топлото време сме свидетели на все по-зачестили такива инциденти.

Остана за следващата година да се релиализира сондажът, който е на бул. „Васил Априлов“, който е под пътното платно. Така ще може и там да се стартира помпата, която преди две години закупихме и да качим вода до върха на Бунарджика. 

Каква е програмата и проектобюджетът на района за следващата 2025 г.?

И тази година ще предложа един много смислен, но и голям проектобюджет. Винаги съм презентирал много големи бюджети от гледна точка на това, обектите и проектите, които трябва да бъдат реализирани в нашия район, да придобият своята публичност. За тях да се знае както от Община Пловдив, така и от Общинския съвет. Ще поискаме да ни се даде възможност за кандидатстване с тези проекти по програми за външно финансиране. Последната година държавата наистина се грижи за нашия град и се отделят немалко средства за различни инфраструктурни проекти. Решението кои обекти ще бъдат финансирани го оставяме на кмета на града и на Общинския съвет.

Това, което ще предложа, е един букет, една компилация от нужди. На първо място ще е критичната инфраструктура през една визия за развитие на района. При осигуряване на ресурс ние веднага може да започнем да работим.

Предвижда ли се реновиране на тепетата и какви са бъдещите проекти за тях?

Силно се надявам, че в рамките на следващата 2025 г. да възстановим напоителните системи на Сахат тепе. След това това ще можем да монтираме водния часовник на върха. Имаме данни, че е имало такъв. Водата, преливайки от съд в съд, е отмервала времето. Освен това ще направим и слънчевия часовник, който е бил горе. Ще се погрижим и за видеонаблюдението.

Имаме предварителни  разработки да довършим осветлението, тъй като в момента от ул. „Ангел Букорещлиев“ до центъра на хълма е направено осветлението, но от другата страна все още е старото и мигащо. Надявам се колегите от ОП „Градини и паркове“ да имат ресурса да изчистят всички сухи и паднали дървета, за да се даде възможност, при наличие на вода този хълм да бъде залесен наново с растителни видове, които са ясно описани в плановете за управление на зоната. Желанието ми е Сахат тепе да е зелен, да бъде привлекателен, да бъде спокоен, да бъде безопасен. В момента не всички от тези епитети могат ясно да се синхронизират със състоянието на хълма, особено в тъмната част на денонощието.

Основната ни задача през следващата година е да качим вода до върха на Бунарджика, а и на Младежкия хълм. Оттам насетне има ли вода - има живот. В тези зони водопроводните и канализационните мрежи вървят под паважните настилки. При тези ремонтни дейности ще трябва да се реновират част от тези настилки.  Ако има нужда от корекция на подпорните стени, ще бъде направено, защото все пак една експлоатация в рамките на 100 и повече години е оказала своето влияние. Няма вечни неща, има добре поддържани такива.

В район „Централен“ се намират едни от най-старите сгради в града, част от тях паметници на културата. Поддържат ли собствениците тези сгради, има ли издадени предписания спрямо тях и как може да се подпомогнат те за поддържането на сградния фонд?

В последните няколко години се забелязва една изключително положителна тенденция от страна на собствениците на такъв тип сгради, които започват да ги реставрират и реновират. Проблемни са сградите, които са с повече от един собственик. Те имат ангажимента не само да поддържат вътрешните части, но и външния облик. Предприемаме всички необходими мерки, съобразно правомощията, които има районната администрация. Органът, който реално има право да налага санкции по Закона за културното наследство, е инспекторатът към Министерство на културата. Ние реално може да налагаме санкции, ако една сграда е опасна. 

Силно се надявам да имаме стабилно правителство и управление на ниво парламент, за да може всички тези пропуски в закона да бъдат изчистени. Да се създадат програми за стимулиране собствениците да възстановяват тези сгради. Не са един или два градовете, които са изключително богати на културно-историческо наследство. Тези градове са притегателен център за туристи . Смятам, че има законовата възможност част от туристическия данък, който се плаща от самите туристи, да отива целево за поддръжка и възстановяване на културно-историческото наследство, без значение дали то е държавна собственост или частна. Освен това, може да се отворят програми за кандидатстване от собствениците.Това ще доведе до съхраняване на националното културно-историческо наследство.