Район „Централен“ е сърцето на Пловдив - мястото, в което архитектира, туризъм и бизнес на хиляди хора се преплитат в градската среда.  Той е районът с най-високи обществени очаквания, от поддържането на емблематичните хълмове и Стария град, през паркирането и инфраструктурата, до грижата за зелената система и напоителните мрежи.

2025 година постави редица предизвикателства пред местната власт, а в интервю за TrafficNews кметът на район „Централен“ Георги Стаменов направи равносметка за изминалата година. Той говори за  постигнатото и пропуснатото, за трудните решения, които е трябвало да бъдат взети, и за проблемите, които остават на дневен ред. Сред основните теми в разговора са инфраструктурните ремонти, възстановяването на хълмовете и напоителните системи, паркирането в централната градска част, както и очакванията и приоритетите за бюджет 2026 година.

Каква беше 2025-а за район „Централен“, кои проекти успяха да се реализират и какво затрудни кметството обясни кметът Георги Стаменов.

– Каква беше 2025 година за вас- целите, които си бяхте поставили, и какво успяхте да изпълните от тях? Удовлетворен ли сте, или имаше възможност за още постижения?

– Мога да я характеризирам като сравнително тежка година. Ние винаги  както аз, така и колегите от администрацията си залагаме високи цели, за да има какво да гоним. Някои от нещата, които искахме да се реализират в рамките на тази година, за съжаление не успяха да намерят финансиране и не се осъществиха, за което лично аз съжалявам. Но смея да твърдя, че всичко, което е било по силите ни, е направено с цел реализацията на тези обекти. Някои от проектите, които бяхме заложили като цели, вече са постигнати и работят.

Например успяхме за 55 дни да ремонтираме източната лента на бул. „Васил Априлов“. Там изринахме целия участък от 495 метра, направихме водопровода, подменихме канала, поставихме нови дъждоприемни шахти, нова пътна основа, три слоя асфалт, джобове за паркиране и тротоари. Колегите от ОП „Градини и паркове“ помогнаха за озеленяването и в момента имаме участък, който функционира, има паркоместа, които постоянно са пълни, и тротоари, по които е прекрасно да минеш.

 Прекарахме ги покрай съществуващите дървета и смело мога да кажа, че това беше една от „язвите“ в район „Централен“ – участъкът на бул. „Васил Априлов“ между моста на ВИХВП и бул. „6-и септември“. Там казусът с постоянните аварии на водопроводната мрежа е решен и, както виждате, в последно време не е имало затваряне на булеварда. Преди при авария ставаше „море“.

– Хълмовете са един от символите на Пловдив. Каква трябва да бъде трайната политика за тепетата?

– Може би другото важно нещо, което успяхме да направим благодарение на пловдивчани, бяха дейностите по Сахат тепе. Инициативна група дари водния часовник, който е съществувал още през I век след Христа. Успяхме да възстановим осветлението до телевизионната кула и да ремонтираме площадките. През летния период бяха изрязани и изнесени от хълма сухите дървета, а буквално допреди месец се проведе широка кампания, с която се залеси почти целият хълм. Напролет продължаваме и се надявам, че в този бюджет ще бъдат отделени средства, за да бъдат ремонтирани компрометираните алеи и каменни беседки, както и да възстановим останалата част от осветлението от върха надолу. Така този хълм ще продължи да бъде зелен и привлекателен за всеки, който е решил да види часовниковата кула или водния часовник. Все пак този хълм е в непосредствена близост до центъра и е част от туристическите маршрути в Пловдив.

Моите наблюдения показват, че страшно много туристи, особено чужденци, се качват горе, за да видят тези наши забележителности. Възстановена е и напоителната система до самия хълм. Както знаете, вода се припомпва от Градската градина, трасето минава покрай детска градина „Майчина грижа“, по уличките, и се качва горе до телевизионната кула. Там има голям водосборник, който работи. Надявам се догодина колегите от ОП „Градини и паркове“ да направят необходимото или да ни делегират правомощия и средства, за да изградим нормална тръбна разводка. Така този хълм ще има вода и няма да виждаме как изсъхва през юни месец. Има и пожари, и прах. Говорим за хълмовете, но те са белите дробове на нашия град.

Младежкият хълм (Джендема) е 370 декара, Бунарджика е 240 декара, а Сахат тепе е 70 декара. Ако те са озеленени и хидратирани, климатът покрай тях ще е коренно различен, въздухът също. Неслучайно няма година, в която при обсъждане на бюджета да не апелирам за целево отделяне на средства само и единствено за хълмовете.

Пловдив вече има единствения в България воден часовникПри изработката са използвани технологии от римско време

Заложих 500 хиляди за проект за идейна разработка на Младежкия хълм, трябжва да се предложи как и с какво би се допълнил хълмът, за да бъде по-атрактивен. Но смятам, че тези 500 хиляди може спокойно да се използват за възстановяване на старата поливна система.Трасетата за напояване на Младежкия хълм тръгват отдолу, близо до ресторанта, там са помпената станция и съоръженията. Тази година ОП „Градини и паркове“ успяха да закупят една помпа. Те трябва да бъдат две – една за ниската и една за високата паркова зона. Трябва да ги закачат, да подадат вода и да видят къде ще избие първата авария. След това, авария по авария и да се ремонтират или, ако не подлежат на ремонт, части от по 5, 10 или 15 метра да бъдат подменени, за да има този хълм вода. Когато има вода, тя ще може да се използва ежедневно за напояване, а и за противопожарни нужди. През август няма да говорим за „кафяв град“, а за „зелен град“.

– Обсъжда ли се въпросът за водоснабдяването на хълмовете, които са паркове? Растителността там изсъхва, което може да доведе до пожари в горещите дни.

– Има много суха растителност, която трябва да бъде премахната – това се отнася за всички хълмове. Тази година, в рамките на един месец, съвместно с бизнес организация успяхме да премахнем сухата растителност на 30 от общо 70 декара на Сахат тепе. Когато едно дърво падне и започне да гние, то създава условия да се разболеят и здравите дървета. След премахването на сухата растителност се насажда нова, която се нуждае от напояване, за да оцелее. Докато говорим и мечтаем, е хубаво да се отделят целево средства, за да се случват нещата сега. Хубаво е да има концепция за Младежкия хълм, но мисля, че е по-важно към днешна дата да се направи необходимото той да бъде привлекателен в този момент. Когато човек има основа, винаги може да надгражда.

Надявам се, че бюджетът за 2026 година наистина ще бъде насочен към хълмовете, към реката и към хората. Защото те имат нужда от паркиране, от тротоари, от зони за разходка и почивка. Имат нужда от чистота. Същото е положението и на Трихълмието в Стария град. Всеки пловдивчанин, който излезе на разходка, вижда, че гордостта на Пловдив има нужди. Мисля, че общинските съветници също са на това мнение, а за да бъдат решени тези проблеми, се иска труд. Нужен е ремонт на тротоарите, на калдъръмите и на подпорните стени. Трябва да се обследват възможностите за озеленяване на Трихълмието, за да може то да продължи да бъде гордост.

– Какви са очакванията Ви за бюджета на район „Централен“ през новата година, ще създаде ли трудности евентуалното му забавяне?

– Разбира се, когато се работи в по-несигурна среда, винаги има затруднения. От друга страна, през годините сме свикнали да работим в ситуации, в които бюджетът на града се приема през май или юни. Законодателят е дал възможност да се работи, за да не изпаднат общините и държавните звена в състояние, в което не могат да плащат за ток в детските градини, за храна в млечните кухни или за отопление в училищата. Това е ясно регламентирано и няма да се допусне.

Към бюджет 2026 година гледам с надежда. Като човек, който е от Пловдив, живее тук и си обича града, за поредна година ще отправя искания към кмета и Общинския съвет за повече инвестиции в най-необходимите неща- тротоари, зелена система и напояване. Като родител смятам, че е по-важно около всеки дом да бъде зелено и чисто, отколкото дали ще мина по един булевард с 5 минути по-бързо. Трафикът е важен, но нека изходим първо от здравето. Затова при обсъждането на бюджета това ще бъдат основните ми искания- безопасна среда и зелена среда. Иначе мога да мечтая много – например за нов мост над река Марица.

– През 2026 година какви проекти искате да започнете или да изпълните? Ще се помисли ли за зелените площи, междублоковите пространства и как ще се справите с проблема с паркирането?

– Основно ще искам средства за напоителни системи и тротоари. Там, където има малки възможности за обособяване на паркиране, то ще бъде осигурено, но не за сметка на зелените площи. Има зони, в които зелената система вече липсва и те от десетилетия се ползват за паркиране. Логично е там да се направи трайна настилка с осветление и отводняване, за да виждат хората къде оставят автомобилите си. В района останаха няколко такива проекта и мисля, че до края на мандата ще бъдат реализирани. Пример за такъв обект е улица „Менделеев“. Там има остатъци от градинка, но част от нея се е превърнала в зона за паркиране. Може спокойно да се павира, да се обособи и да се постави нисък бордюр, за да не навлизат автомобилите в зелените площи. Така ще е ясно кое е зеленина и кое е паркомясто.

По същия начин е и на улица „Генерал Кирчев“ – години наред хората са в калта. Тази година успяхме поне да я изринем и да насипем паркинга с чакъл. Предвидено е, ако бъде финансирано през 2026 г., този паркинг да се нареди с паваж и да придобие нормален вид – за това има и подписка от 200 жители. Моделът е същият като на паркинга зад KFC на бул. „6-и септември“ и бул. „Източен“. Там беше депо за строителни отпадъци, а в момента паркингът е почти пълен. Използвахме наш, пловдивски паваж от ремонтирани улици, за да не се губи автентичността на града. Ще поискаме средства и за изграждането на беседката в Градската градина, която не беше направена по време на ремонта поради финансови причини. Тази част от пловдивската история трябва да бъде възстановена. На пода на тази беседка архитект Шнитер е нарисувал първия градоустройствен план на Пловдив и не трябва да забравяме това.

– Къде е най-болното място на район „Централен“? Къде трябва да се вложат средства, за да има по-добър живот в квартала?

– Едно от най-болните места са напоителните системи. Част от район „Централен“ е със старо строителство и прекрасни междублокови пространства, които имат нужда от поливане, за да са зелени. Другият голям проблем в идеалния център е паркирането. Съществуват съвременни възможности с автоматизирани системи, които позволяват на мястото на 3 автомобила да паркират 10. За многоетажни паркинги, освен един терен, по който тече сериозен обществен дебат, други варианти няма – просто липсват площи от по 4 декара. Третата възможност, която обследваме, е подземно паркиране, особено в дворовете на училищата. Тук отварям скоба – ще бъдат приложени всички мерки за пожаробезопасност, екология и вентилация, за да се гарантира, че няма да има инциденти и че изгорелите газове ще се отвеждат високо над сградите.

– Защо този многоетажен паркинг, за който тече сериозен дебат, е важен за район „Централен“?

– Плюсът е, че ще се осигури паркиране в тази част на центъра. Нека не забравяме, че преди 10 години, когато „Капана“ стана пешеходна зона, общината в лицето на тогавашния кмет г-н Тотев пое ясен ангажимент към живущите в Стария град и „Капана“, че в близост ще се изгради паркинг за тях и за посетителите. Общината върви в тази посока и се надявам това да се случи. Ясно е, че такова съоръжение визуално ще отнеме от пространството покрай жилищните сгради. Дори критиците на проекта обаче идват в зоната с личните си автомобили. Когато има алтернатива, тогава може да има и рестрикции. Реално погледнато, този паркинг е на 5 минути пеша през подлеза до Чифте баня. Така Общината ще може да изиска автомобилите да не са по улиците – оставяш колата и си в „Капана“.

Гостите на хотелите в Стария град също идват основно с коли. Идеята е да си оставят багажа, а автомобилът да се изтегли в паркинга. Така пространствата ще бъдат  спокойни. Когато човек се разхожда, не трябва да е нащрек дали ще мине кола. Без такава алтернатива е трудно да говорим за изцяло пешеходен „Капан“ или Стария град. В Европа е така – в туристическите зони автомобили няма.

– Нека поговорим за мащабния проект с Хуманитарната гимназия? Как се разви той през 2025 г. и какво да очакваме през 2026 г.?

– През 2025 г., заедно със заместник-кмета по образованието г-н Темелков, организирахме среща с родителите. Искахме да знаем дали ремонтът да започне по-рано (като децата преминат към друга форма на обучение през май-юни), или след края на учебната година. Родителите предпочетоха децата да завършат спокойно. Съобразихме се с тях и стартирахме ремонта и реставрацията на цялата вътрешна част по-късно. Оказа се, че през последните 150 години е имало многобройни намеси в сградата, голяма част от които са били пагубни. Понеже винаги се е бързало, открихме по три пода и три тавана един върху друг. В един момент се оказа, че стените се лющят, а конструкциите са изгнили. Беше страшно. Реално тези наслоени подове и тавани са крепели конструкцията да не се срути.

Направихме всичко необходимо – уведомихме НИНКН, намерихме производител на материалите и поръчахме греди. Бяхме наясно, че това ще забави проекта и ще има обществен негатив, но аз съм готов да го поема. Нека ме критикуват за забавянето, но не мога да рискувам живота на децата. Недопустимо е да затворим очите си, както са правили други преди нас.

В момента се работи по обличането на гипсокартона на последния етаж. На долните етажи се обличат дървените елементи, за да се гарантира пожарната безопасност. Пристигат тръбите за ОВК инсталацията и парното. Продължаваме с монтажа на таваните, следват шпакловки, боядисване, полагане на дюшеме и монтаж на вратите. На обекта работят около 40 души, като ще се включат още хора, за да направим всичко здраво, качествено и да съхраним автентичността на паметника на културата.

– С какви чувства изпращате 2025 година?

– Изпращаме я с притеснение и умора, но се надявам, че през 2026 г. ще имаме удоволствието с усмивка и удовлетворение да открием реставрираната гимназия. Да знаем, че сме оставили нещо за нашето бъдеще, което ни е оставено от миналото.