Ан Льогран и Реймон Жамбон са живели и работили дълги години в Нормандия, но след като са се пенсионирали решили да сменят дъждовния климат на Северна Франция със слънцето на Тракийската низина. Като туристи вече били обиколили голяма част от Европа, но останали впечатлени от гостоприемството на и красотата на Пловдив. Затова след като приключили с деловите си ангажименти, натоварили любимите си вещи в един микробус и потеглили към България. Прекарали няколко месеца при познати в Гоце Делчев, докато междувременно упорито си търсили къща в района на Пловдив, в която да се установят с кучето и двете им котки. Не след дълго открили своето място в село Строево  - на 13 км от града и се установили там. Така намерили пресечната точка между живота сред природата и възможностите на големия град. Част от багажа им са двата мотора, с които пътешествениците са обиколили Европа, така  че придвижването до Пловдив за тях се оказало детска игра.

„Пловдив е вълшебен град. Идваме тук почти всеки ден и всеки път откриваме нови и нови интересни места. Имаме си любим ресторант, обожаваме разходките в Стария град, губим се по улиците около Сахат тепе“ разказва Ан. Французите са възхитени, че в града се преплитат следите на няколко епохи, но това по никакакъв начин не нарушава хармонията му. „Хората тук са много повече зен от французите. В селото, в което живеем , ни приеха много добре. Още първата вечер съседите ни посетиха, донесоха ни зеленчуци, попитаха ни от какво имаме нужда. В Гоце Делчев срещнахме същото отношение. Когато си разтоварвахме багажа , при нас дойде една 90-годишна жена с патерица, която също искаше да ни носи чантите“ допълва Реймон.

Във Франция Ан е била медицинска сестра, а съпругът й е управлявал зелената система на град Л“Ориен. Затова и интересът му към парковете на Пловдив изобщо не е случаен. „Имате огромно богатство – реката, тепетата, парковете. Но не мога да разбера защо са в такова състояние. В този вид тези места са не само нелицеприятни, но и опасни за Пловдив. Реката е затлачена и може да предизвика наводнения при по-обилни дъждове. По тепетата има много изсъхнали дървета, липсват поливни системи и може да стане пожар. И дори не знам дали пожарникарите ще успея да стигнат, за да го загасят. Има и добри примери - голямата градина с пеещите фонтани и другата в центъра, която също е много поддържана“,  коментира Реймон. Той смята , че Марица спешно трябва да се почисти от големите дървета. „Ако това бъде направено, дебитът на реката ще се увеличи и течението ще отнесе по-малките храсти. Трябва да се премахнат дърветата под мостовете , защото са опасни. В никакъв случай не трябва да се вади пясък от дъното на реката, защото това ще наруши цялата екосистема“ категоричен е специалистът. Според него трябва да се търси баланса между евентуалната социализация на реката и биоравновесието. Екологът счита, че е много важно да почистят и тепетата от изсъхналата дървесина. „Често се качваме с Ан до Часовниковата кула. Разгледал съм целия район. Един екип от 6 души в рамките на 2 седмици могат да го почистят“ смята специалистът. Казва, че е готов да съдейства със съвети и експертиза на местната власт, а също двамата франзуци са готови да се включат в някоя от доброволческите акции за почистване на хълма.

„Решили сме да останем тук, защото ни харесват града и хората. Франция се разкъсва между либералите и крайно десните. Казах на децата си, че ако крайната десница спечели, аз ще напусна Франция. Те вече са на прага на властта“ , казва Ан. Двойката има 2 деца и 5 внуци. Надяват се скоро да им гостуват в България. Казват, че освен семейството, им липсват единствено френските сирена. Но и тук храната била изключително вкусна. Единственото , което ги дразни и отношението на българите към околната среда. „Не разбирам защото някои хора не уважават държавата си и хвърлят боклуците си край път. Други пък без изобщо да се замислят  мятат фасовете си от прозорците на колата, рискувайки да подпалят всичко наоколо. Истината е, че тези незаконни сметища трябва да се почистват редовно и там да се поставят кофи за боклук.“ коментира Раймон.

Като всички французи и те се вълнуват от Олимпиадата в Париж, но не споделят страстите, които се вихрят от откриването на игрите до сега. "Хората не се шокират от войната и от това , че всеки ден загиват невинни деца, а се възмущават, че някой се е облякъл като смърф. Това е нелепо" , коментират Ан и Раймон.