Проектът за експонация на античните пещи на ул. "Гладстон" е входиран преди пет месеца в Националния институт за недвижимо културно наследство и очаква зелена светлина. Археологическите структури бяха консервирани преди повече от година и запазени със специално защитно покритие от археолозите доц. д-р Иво Топалилов и Елена Божинова. Идейният проект, входиран в НИНКН, предвижда елегантно защитно покритие.

"Веднага, след като получим зелена светлина от Института, ще обявим процедура по събиране на оферти. Избраната фирма с най-добра оферта ще изготви и технически проект. За нас ще бъде изключително важно материалите да са от горещопоцинкована ламарина, за да не ръждясва", каза кметът на район "Централен" Георги Стаменов.

Той се надява проектът да бъде реализиран в рамките на активния сезон, когато температурите позволяват активна работа по археологическия обект.

Ранновизантийският керамичен комплекс, известен и като антични керамични пещи, представлява останки от сграда на керамичен център на ул. "Гладстон" 32. По време на създаването си - през късната античност, той се е намирал извън града. В Древен Рим съществувал закон, който не позволявал керамични работилници в сърцето на града, заради замърсяването на въздуха. През този период Пловдив е център в производството на грънчарство и керамика.

Габаритните размери на първата пещ са 3,30 на 3,05 метра. Тя има четириъгълен план. Долната ѝ камера е вкопана в земята и изградена от тухли. Цяла система от стени и аркади организират опорната система на съоръжението. Пещта има решетка и горна камера, която е частично вкопана в земята. Втората пещ също е четириъгълна с размери 2,84 на 2,55 м. Състои се от същите и еднакво разположени части като първата пещ, с тази разлика, че каналът при тази пещ е разположен в северната й част.

Археологът Росица Морева определя периода на създаване на керамичния център между 6. и 11. век, баирайки се на проучването на по-стар некропол от 5-6. в. Първите ѝ проучвания са през 80-те години на 20. в. При последващи проучвателски дейности Мая Мартинова-Кютова посочва, че периодът на последното използване на некропола е към 4. век, а създаването на керамичния комплекс - 5-6. в.

Ранновизантийският керамичен комплекс е недвижима културна ценност от национално значение. Обявена за паметник на културата в Държавен вестник бр. 6 от 1995 г.