„Длъжни ли са екипите от Спешна помощ да пренасят пациентите от дома им до линейката?”. Да получиш отговор на този въпрос от Министерството на здравеопазването отнема 126 дни, или поне в случая на Славчо Николов, който се свърза с TrafficNews, за да разкаже с какво се е сблъскал. Оказва се, че случаят на Славчо не е единичен, а масово хората у нас, чиито близки са в тежко състояние, се сблъскват с този проблем - няма кой да пренесе пациентите от дома им до линейката. Неслучайно много хора намират бизнесниша в извършването на тази дейност на частно.

Николов разказа, че преди месеци е изпаднал в ситуация, в която не е знаел как да процедира. Майка му е била болна и трудноподвижна и се наложило да постъпи по спешност в болница. Близки повикали Бърза помощ, но когато лекарският екип пристигнал на място, започнали „истинските мъки”. Медиците заявили, че нямат задължение да пренасят хора от дома им до линейката и ще изчакат пред блока, докато близките намерят вариант лицето да бъде свалено до линейката. 

Николов живее в чужбина и е нямал възможност да пренесе майка си, която живее в сграда на четвъртия етаж до линейката и започнал да търси варианти чрез съседи, близки и познати. Личният лекар на майка му го е посъветвал, че при съмнение за фрактура е добре пренасянето да се извърши от медицински лица. След отказа на екипите, които са били на място се е свързал с “Горещата телефонна линия” на МЗ, откъдето му обяснили, че в България “близки и познати” на болното лице са задължени да го транспортират от дома му до линейката. Малко по-късно майка му умира. Ситуацията далеч не е изолирана, много хора попадат в ситуацията на Николов. 

Това провокира мъжа да отправи запитване към МЗ, съдържащо следните въпроси:

1. Какъв е протоколът по организирането на пренасяне на болен човек до линейката – кой е оторизиран да извършва пренасянето?
2. Как стига болният от дома си до линейката, за която екипът на Спешна помощ му е казал, че ще го чака на улицата пред блока, в който живее, имайки предвид, че този човек не може да стане сам от леглото, нито може да се държи изправен на краката си?

На 26 април тази година, Николов изпраща запитването до МЗ. Минават две месеца, в които той не получава отговор. На третия месец Славчо Николов вече е в България и при посещение в МЗ му е било потвърдено, че отговор не е изготвен. Тогава той заявява, че няма да си тръгне от министерството, докато не получи отговори на въпросите му. Половин час по-късно е получил отговор, но не и по поставените от него въпроси.

С него се е срещнал Даниел Петров, служител на дирекция “Лечебни дейности” към МЗ, същата дирекция, която е изготвила писмото. Той признал, че не знае отговора на въпросите му и заявил, че както майка му не е била в състояние да стигне до линейката, така и в Спешната помощ не работят хора, които могат да носят човек.

Преди да напусне сградата на МЗ, Николов предложил на Даниел Петров тази позиция да бъде изпратена в писмена форма до него, и подписана от министъра. Седмица по-късно той получава писмо от МЗ съдържащо информация на какви изисквания трябва да отговаря оборудването на линейката, и че “Екипът от Центъра за спешна медицинска помощ е бил длъжен да използва всички налични възможности за транспорт на пациента до болница”.

Ясно е, че веднъж качен в линейката, болният човек се транспортира до лечебното заведение от екипа на Спешна помощ, но продължава да няма ясен отговор на въпроса кой и как извършва пренасянето на пациента от дома му до линейката. Месец по-късно получава още едно писмо от МЗ, в което пише, че пациентът трябва да бъде пренесен “до линейката” от екипа на Спешна помощ, но не се казва откъде точно до линейката. Отговорите трябва да са пълни, точни и ясни, за да не създават възможност за свободни интерпретации, а дотук тези на МЗ не са такива, посочва Николов.

Едва на 30 август, в четвъртото по ред писмо на МЗ се казва, че екипът от Центъра за спешна медицинска помощ е бил длъжен да използва всички налични възможности за транспорт на пациента до болница, а в случай на възникнал проблем, включително и с транспортирането на пациента от дома му до линейката, е длъжен да потърси помощ от ЦСМП чрез районната координационна централа. За пръв път написани се появяват думите “от дома му до линейката”, 126 дни след поставянето на въпроса.
Според Николов МЗ в продължение на няколко месеца е прикривало истинските правила за транспортиране на пациенти в тежко състояние, както и истинските задължения на екипите от Спешна помощ. И не само ги прикривало, а дори се е опитвало да го убеди, че всъщност правилата са коренно различни от тези, които по-късно същото министерство изпратило.

TrafficNews също отправи запитване към Министерството на здравеопазването с цел да получи отговор на следните въпроси:

1. Какъв е протоколът по организирането на пренасяне на болен човек до линейката – кой е оторизиран да извършва пренасянето?
2. В кои случаи екипът може да откаже пренасянето на пациент до линейката?
3. Какво се случва с хората, които нямат близки и не могат да потърсят помощ от никого?

При нас отговорът дойде значително по-бързо отколкото при г-н Николов - само за ден, за което благодарим на пресцентъра на МЗ. 

Отговор от Министерството на здравеопазването, който гласи:

„Дейностите, извършвани от екипите на ЦСМП, са регламентирани в медицинския стандарт по спешна медицина. Те включват оказване на квалифицирана спешна медицинска помощ на пациенти в спешно състояние в дома, на мястото на инцидента, в случаи на масови бедствия, аварии и кризи, по време на транспорта им до приемно лечебно заведение за болнична помощ или по време на престой във филиал за спешна медицинска помощ. Екипите транспортират пациенти до болница само при установено спешно състояние на пациент, налагащо хоспитализация. Преместването на пациент в спешно състояние от мястото на инцидента (включително от дома) до линейката се извършва от екипа, оказващ спешна медицинска помощ. Ако сигналът касае отказ от оказване на спешна медицинска помощ, следва да се предоставят конкретни данни, въз основа на които МЗ ще извърши проверка”.

Възможно ли е наистина в една европейска държава, медицински служители да не познават протокола за транспортиране на тежкоболни и неподвижни хора? Още по-разочароващо в случая е, че подобно нещо се случва всеки ден с някой, някъде. Може би е време за обучение. Само преди дни работещите в центровете за спешна помощ излязоха на национален протест с искания за по-високи заплати. Исканията им естествено са основателни, но е добре да са наясно и със задълженията си.