В един свят, доминиран от звук, има хора, които създават смисъл чрез движение. Език без думи, но с мощ, която докосва душата – това е жестовият език. Срещнахме се с една вдъхновяваща жена, чийто живот и работа са посветени на общуването отвъд чуваемото. Тя е преводач на жестов език, създател на „Формата на думите“ и активен културен организатор в глухата общност. Ето история на Мария Зайкова – разказана пред GlasNews.bg с дълбочина, искреност и плам.

-Как започна Вашият път като жестов преводач? Какво Ви вдъхнови да се посветите на тази кауза?

-Моят път започна като търсене – търсене на начин да се свържа със света отвъд думите. Усетих вътрешна необходимост да открия език, който не просто се чува, а се усеща. Жестовият език е точно такъв – език на тялото, на душата, на усещането. Той е мост между светове, които на пръв поглед изглеждат разделени, но всъщност споделят едни и същи емоции и стремежи. Това ме вдъхнови – желанието да бъда посредник между два свята, да дам глас на хора, чиято история често остава неразказана.

-Какви са основните предизвикателства в работата Ви с глухи деца и младежи?

-Предизвикателствата не се изчерпват с езиковата бариера. Истинската трудност е в преодоляването на невидимите стени – предразсъдъците, липсата на разбиране, изолацията. Тези деца не просто искат да бъдат разбрани – те имат нужда да бъдат приети, видяни, почувствани. Най-важната ми задача е да им помогна да изградят самочувствие, да повярват в своята стойност и да осъзнаят, че имат право на глас, независимо дали се изразяват със звук или с жест.

-Можете ли да ни разкажете повече за организацията и нейната мисия?

-„Формата на думите“ не е просто организация – тя е сърце, което тупти в ритъма на разбирателството. Нашата мисия е да изградим мостове – между чуващи и нечуващи, между хора с различни възможности, между култури и възприятия. Ние вярваме, че думите имат форма – форма, която може да се види, усети, разбере. Всеки жест, всяко движение носи значение и разказва история. Искаме да създадем свят, в който всеки език, включително жестовият, се уважава и празнува.

-Какво Ви мотивира да създавате културни събития и фестивали за глухата общност?

-Културата е не просто изкуство – тя е възможност. Вярвам, че културните събития могат да променят съдби и да отворят нови хоризонти. Когато организираме фестивали и срещи за глухата общност, ние казваме: „Вашият глас има значение. Вашата култура е ценна.“ Тези събития са пространство за изразяване, за радост, за свързване. Те са начин глухите хора да бъдат видени в своята пълнота – не като „различни“, а като творци, разказвачи, носители на уникално изкуство.

-В какво се състои работата Ви по проектите с деца със СОП и жестов език?

-Работата по тези проекти надхвърля преподаването. Това е процес на изграждане – на увереност, на връзка, на идентичност. Жестовият език за тези деца е не само инструмент за комуникация, а начин да се открият и да се свържат със света около себе си. Това е пътуване към себеизразяване, в което всяко дете намира своето място, своята стойност. За много от тях жестовият език е първият „глас“, с който могат да кажат „Аз съм тук“.

-Какво послание се стремите да предадете чрез обученията по емоционална интелигентност?

-Посланието е просто: да се научим да чувстваме. Да разпознаваме емоциите си, да ги изразяваме без страх, да разбираме и уважаваме емоциите на другите. Емоционалната интелигентност ни учи как да бъдем хора – истински, свързани, състрадателни. Тя е основата на здравите взаимоотношения, независимо от бариерите в комуникацията. Вярвам, че когато се научим да изслушваме сърцата си, ставаме по-силни като общество.

-Как според Вас можем да изградим по-силен мост между света на глухите и този на чуващите?

-Всичко започва с желание за разбиране. Когато чуващите направят крачка – научат няколко жеста, отворят се за различния начин на изразяване – тогава започва истинското свързване. Не става дума само за обучение, а за промяна в нагласата – от съжаление към уважение, от дистанция към близост. Мостът между тези светове не е от бетон – той е от внимание, емпатия и желание да се срещнем по средата.

-Кои са най-вдъхновяващите моменти от Вашата работа досега?

-Най-силните моменти са винаги свързани с малките жестове – буквално и преносно. Усмивка от дете, което за първи път се изразява чрез жестов език. Възрастен, който с благодарност признава, че се е почувствал разбран. Тези моменти са вълшебни – защото показват, че комуникацията не зависи от звуци, а от желание за свързване. И когато това се случи – когато някой бъде „чути“ със сърцето – тогава знам, че всичко си заслужава.

 -Какво бихте казали на хората, които никога не са се срещали с жестовия език?

-Жестовият език е като скрит свят – богат, красив, дълбок. Ако никога не сте се докоснали до него, ви очаква истинско откритие. Това не е просто система от движения – това е начин на възприемане, на изразяване, на живеене. Поканата е отворена – научете един жест, срещнете се с един човек от глухата общност, и ще видите как се разширява хоризонтът ви. Жестовият език не разделя – той свързва.

-Как можем ние като общество да подкрепим каузата Ви и глухата общност в България?

-Подкрепата започва с малки, но значими действия. Да научим жестов език. Да настояваме за достъпна среда – в училищата, културните институции, медиите. Да бъдем съзнателни и включващи в начина, по който общуваме и създаваме политики. Когато обществото приеме, че всеки има място в него – независимо дали чува или не – тогава ще имаме истинска промяна. Защото истинската подкрепа не е съжаление, а уважение и съпричастност.

 Тя не просто превежда жестове – тя превежда сърца. Историята ѝ е тиха, но звучи дълбоко. И ни напомня, че човешкото общуване не винаги има нужда от думи, за да бъде чуто.