Д-р Камен Станев е кардиохирург в Отделение по кардиохирургия към УМБАЛ „Свети Георги” с над 20 години опит и интерес към минимално инвазивните сърдечни операции. Пред TrafficNews той обяснява какви са предимствата на този подход пред традиционната отворена хирургия, кои пациенти са подходящи за нея и какви са най-новите технологии в областта. Коментира също избора на клапни протези, тенденциите при пациентите, предизвикателствата пред младите лекари и страховете, които все още възпират хората да потърсят навременна помощ.

– Д-р Станев, какво представлява минимално инвазивната сърдечна хирургия и с какво се различава от традиционната отворена операция?

– При традиционната отворена сърдечна хирургия, за да се стигне до сърцето, което е в средата на гръдния кош, стандартният достъп е чрез разрязване на стерналната кост, разположена пред него. Разрезът е с големината на гръдната кост. Обикновено така се правят по-големите операции, при които се налага да се работи върху повече от една структура.

Може да си представите сърцето като сфера в гръдния кош, при която всяка част е на различна повърхност или е вътре в самото сърце. При миниинвазивните операции, ако трябва да се оперира само една клапа или две, разположени близо една до друга, достъпът може да е малък. Това означава, че гръдният кош се отваря частично – само там, където се намира съответната структура.

Ползата за пациента е по-бързото възстановяване, тъй като при стандартната операция се прекъсва целостта на пръстена на гръдния кош, а при миниинвазивната – не. Травмата е по-малка, възстановяването е по-бързо, а козметичният ефект – по-добър, което има значение, особено за по-млади хора.

Работата върху клапите е същата като при стандартните операции – просто се извършва през по-малък разрез. В нашето Отделение по кардиохирургия в УМБАЛ „Свети Георги“ прилагаме този подход при подходящи пациенти, когато безопасността го позволява. Това е по-неудобно за хирурга, но по-добро за пациента. През последните години индустрията за медицински консумативи създава клапни импланти, които са по-лесни за поставяне при ограничено оперативно поле.

– При какви заболявания може да се прилагат тези операции? Подходящи ли са за пациенти с тежки съпътстващи заболявания и напреднала възраст?

– Ограничението е единствено свързано с патологията на сърцето. Други заболявания, които не го засягат пряко, не са противопоказание за минимално инвазивния достъп. Основният проблем са много пълните пациенти – при тях малкият отвор се превръща в дълбок тунел, което затруднява достъпа. Работното поле е ограничено, времето за операция се увеличава, а рискът от усложнения е по-голям. Затова при тях този тип интервенции се избягват.

Обикновено така оперираме сърдечните клапи – те са най-подходящи за такъв тип операции. Достъпът се определя от хирурга, а преди всяка операция задължително се прави скенер на гръдния кош, за да се види дали анатомията на пациента позволява безопасна интервенция. Това е основното – да се оперира безопасно.

– Кои са основните видове клапни протези и как избирате подходящата за пациента?

– Клапите са два вида – биологични и механични. Всяка има своите предимства и недостатъци.

Механичната клапа е изцяло изкуствена и практически вечна, но създава условия за кръвосъсирване. Затова пациентите трябва да приемат лекарства до живот. С времето нуждите на организма се променят и дозата трябва да се следи чрез редовни изследвания – обикновено веднъж месечно. Това е неудобството.

Биологичните клапи се изработват от животински материали, напомнящи по структура човешките. При тях медикаменти се вземат само първите три месеца след операцията. Недостатък е, че организмът реагира срещу чуждия генетичен материал, особено при по-млади пациенти. Обикновено тези клапи имат живот между 10 и 15 години. Затова ги поставяме на по-възрастни хора, при които се очаква, че животът на клапата ще съвпадне с техния.

Има нов тип биологични клапи, обработени допълнително, за да се намали реакцията на организма, и според производителите имат живот над 20 години. Реални клинични резултати има до десетата година и засега са добри.

Изборът на клапа е индивидуален и се съобразява с желанието на пациента. Има млади хора, които не искат да приемат лекарства, въпреки че по принцип са показани за механична клапа – при тях поставяме биологична с удължен живот.

Съвременната медицина предлага и т.нар. TAVI процедури – транскатетърно имплантиране на аортна клапа. Това е неоперативен метод, при който през артерия на крака се вкарва нова клапа в увредената. Така животът ѝ се удължава с още няколко години.

Дали клапата се поставя стандартно, или минимално инвазивно, не зависи от самата клапа – и двата вида могат да се поставят по двата начина.

– Какви други нови технологии навлизат в сърдечната хирургия и успяваме ли в България да ги прилагаме успешно?

– Новите технологии са именно в областта на минимално инвазивната хирургия. В България тези методи постепенно навлизат, включително и в големи центрове като нашето отделение в УМБАЛ „Свети Георги“. В някои случаи резултатите са по-добри, а в други пациентите просто предпочитат този достъп. Недостатъкът е, че хирургът трябва да има голям опит – операции от този тип са технически по-трудни и изискват дългогодишна практика.

– Запознати ли са пациентите с тези технологии и имат ли достъп до тях?

– Пациентите, които достигат до нас и са подходящи за такъв тип операции, получават пълна информация. Отделението по кардиохирургия към УМБАЛ „Свети Георги“ е голям център и при нас постъпват предимно тежки случаи, при които сърдечната патология е комбинирана.  Ако имат няколко клапни увреждания или се налага поставяне на байпас, отворената хирургия няма алтернатива. При комплексно увредено сърце трябва да се възстанови всичко, за да има ефект от операцията.

– Подмладяват ли се пациентите ви?

– Не, напротив – все по-възрастни пациенти се подлагат на хирургия. Преди 20 години почти не оперирахме хора над 80 години. Сега това е често срещано. С повишаването на продължителността на живота все повече възрастни хора искат да имат добро качество на живот. Те са по-трудни за лечение, но полагаме всички усилия да се възстановят и да продължат живота си пълноценно.

Най-възрастният ни пациент беше на 93 години. Предстоеше му сложна операция – две клапи и байпас. Попитахме го защо иска да се оперира, а той каза: „Жена ми е болна, трябва да я гледам“ . Беше голям сладур.

Друг интересен случай беше моторист с нараняване на аортата след катастрофа. След операцията каза: „Само да оздравея и пак се качвам на мотора“.  Всякакви луди глави има.

– Какво ви пречи в работата?

– Едно от предизвикателствата в нашата работа е начинът, по който се разпределят пациентите между различните лечебни заведения. Частните центрове обикновено вземат по-леките случаи, докато по-сложните постъпват при нас.

В държавните болници има строги правила и прозрачна отчетност, което ограничава възможността за допълнителни стимули извън регламентираното.

От друга страна, кардиохирургията е изключително взискателна специалност и това се отразява на интереса на младите лекари. Често виждам стажанти, които започват с голям ентусиазъм, но натоварването и сложността на работата понякога ги обезкуражават още в първите месеци. Въпреки това, за онези, които остават, професията носи огромно удовлетворение.

– Какво бихте посъветвали младите лекари?

– Нека изберат нещо, което им е интересно, а не да гледат къде има повече пари. Ако работата ти харесва, ще намериш начин да се реализираш. Ако не ти е по сърце, колкото и бонуси да ти дават в началото, няма да станеш добър специалист. Специалности, в които може да се работи на кабинет и да се печели бързо, са пренаситени. А по-трудните и интересни, като нашата, страдат от недостиг на кадри. Това е проблем, заложен в системата на здравеопазването.

– А какъв е вашият съвет към пациентите?

– Да не се страхуват. Хората имат атавистичен страх от „рязане“, но в кардиохирургията зоните, в които работим, нямат много нервни окончания. Болката след операция е минимална и се овладява с обикновени обезболяващи.

Животът не свършва, когато дойдеш за операция – напротив, това е шанс за нов, по-добър живот. Целта на сърдечната операция е да върне качеството на живот и да го удължи.

Голяма грешка е пациентите да чакат, докато „няма накъде“. Ако проблемът се реши навреме, резултатите са отлични и трайни. Когато се изчерпа капацитетът на сърцето, дори операцията не може да помогне.

Всеки ден консултираме пациенти. Консултациите са безплатни – ако имат нужда от мнение, нека заповядат.