На 4 декември 2020 ваксинационният план бе представен като важен стратегически документ за избавянето на България от пандемията COVID-19. Почти 1 година ваксините бяха единственото, за което учени, доктори, икономисти, прогностици и всякакви експерти в обществените и биологичните науки говореха и единственото, на което се осланяха. 

Очаквани, но скептично приети

Дългоочаквания старт на ваксинационната кампанията обаче не донесе очакваната еуфория. Възможността ваксинацията да се схваща като "светлина в тунела" бе помрачена от десетки конспиративни теории за чипиране, изменение на ДНК и прочие страховити предупреждения. Дори се стигна до спекулиране с автентичността на снимки, показващи как известни личности се ваксинират. 

Така въпреки опитите на първите в държавата да впрегнат личния си пример в прокламация за ползите и агитация на обществото, с всеки изминал ден се топи дяла на желаещите да се ваксинират. И това проникване и консолидиране на негативните нагласи в обществото се случва на фона на все по-широкото приложение на ваксините, по-задълбочените изследвания, повечето видове одобрени ваксини и не на последно място - на все по-близко стоящата до тях ваксина. 

Старт в числа

На 27 декември 2020 беше поставена първата доза на здравният министър Костадин Ангелов. С това стартира първата фаза на горепосочения Национален ваксинационен план, която обхващаше медиците и служителите в системата на здравеопазването. 

В тази фаза първа и важна фаза, насочена към хората на първа линия в борбата с болестта, подлежащите на ваксинация бяха 243 600 души. След няма и 1 месец бързо се премина към втора фаза на 18 януари. Към тази дата общият брой на ваксинирани лица е 18 453 или около 7,6% от броя на хората, предвидени в тази фаза. 

Във втората фаза попадат около 112 080 лица - потребители и персонал на социални институции, педагогически специалисти и персонал на ферми за отглеждане на норки, които са едва 80 човека. Третата фаза стартира на 10 февруари при условието на застъпване с втора фаза. По това време имаше поставени около 60 хиляди дози ваксина. Тя пък няма никакъв точен обхват, тъй като включва в себе си "служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности". По първоначални данни в нея са включени служители на МВР, военнослужещи, журналисти, членове на секционни избирателни комисии, както и хора от т.н. критични за държавата инфраструктури. Тук обаче нито подлежащите са изчерпателно изброени, нито е ясен ориентировъчният им брой. 

Равносметката

Така до днес имаме поставени общо 85 920 дози ваксина. Това се равнява на имунизирани 24 107 души с двете необходими дози и 37 706 души с една доза или общо 61 813 въобще сблъсквали се с ваксината. Подлежащите само в първите две фази са 255 680 души.

С други думи имаме под 20% ваксинирани от първите две фази. Изследване на „Алфа Рисърч“ показа, че с всеки изминал ден, желаещите да се ваксинират сега намаляват, като вече са под 10% от обществото. Над половината от населението пък са категорично против да се имунизират или всеки втори човек отказва да се подложи на манипулацията. 

Критични звена

От няколко дни министъра на здравеопазването коментира проблемът с бавната и тромава ваксинация у нас. Страната е на последно място в Европа по ваксинация на база на 100 000 души от населението. Оказва се, че има страхотен проблем - желание да се ваксинират заявяват например 500 души, а само 30% от тях се явяват в уречения ден и час, за да бъде поставена доза. 

Така на практика и в момента се ваксинират хора и от трите първи фази с приоритетни групи от обществото. Логично днес бе предложено да се стартира синхронно със сегашните и четвърта фаза, която обхваща възрастните хора и тези с хронични заболявания. Влизащите в тази група са огромен брой хора - над 1 800 000, от които 1,5 млн над 65-години и около 15% от хората между 45-65 години, които се явяват над 300 000 лица. 

Предвид очевидно малкото желаещи, вероятно скоро ще се премине и към т.н. масова ваксинация. Всъщност преди нея има само още една "Пета фаза", която обхваща "уязвими групи от населението поради високия епидемиологичен риск от инфектиране, свързан с условията и начина им на живот". Там обхватът отново не е ясен, но едва ли и интересът да е голям. 

В перспектива

Спецификата при ваксинацията в приоритетните фази е, че не може да бъде избран вида на ваксината. В момента у нас има дози от одобрените три ваксини за употреба в ЕС - Pfizer/BioTech, Moderna и Astra Zeneca. Първите две от тях са РНК ваксини, а третата аденовирусна, т.е. по технологията на традиционните ваксини, с които се извършва у нас имунизация от близо 50 години. Едва по време на масовата ваксинация, а и след като бъдат одобрени и друг тип ваксини /антигенните/ и на други производители, вече ще бъде даден свободен избор. Впрочем и сега можете да се запишете при личния си лекар за някоя от очакваните ваксини, дори все още да нямат сертификат от Европа.

На какво се дължи слабият интерес към ваксинирането и дали той ще продължи и при свободен избор, тепърва ще става ясно, но пък със сигурност можем да заключим, че с този темп така наречения стаден имунитет, който налага около 70% от хората да имат антитела, няма да бъде достигнат.

Ако обаче бъде въведен имунизационен паспорт, който да позволява свободно пътуване и въобще отпадане на ограниченията за групата на ваксинираните, ситуацията може коренно да се промени.