Внимание! Опасно за живота! Придвижвате се на ваша отговорност! В най-близко бъдеще общината ще трябва да постави такива табели на Бунарджика и Младежкия хълм, защото с всеки изминал ден двата парка стават все по-опасни за разходка и спорт. Тепетата са се превърнали в тренировъчна база за тийнейджъри, които практикуват екстремно спускане с планински велосипеди.

Да караш планински велосипед, разбира се, не е престъпление. Но да изскачаш с 50–60 км в час на алея за пешеходци, застрашавайки живота и здравето на останалите, със сигурност е безразсъдство. И точно това се случва в момента в Пловдив. Младежи, яхнали велосипеди за хиляди левове, буквално летят по стръмните склонове, изскачат внезапно на алеи, предназначени за разходка, и създават реална заплаха. Не става въпрос за единични случаи, а за ежедневна, организирана практика, която се разраства с всяка година, превръщайки хълмовете в неофициални трасета за адреналин и безотговорност.

И това далеч не е единственият проблем. Нощем, при пълна липса на охрана, самозвани „пътни инженери“ прокарват нови байкърски маршрути. С триони режат храсти, рушат почвата, оформят скокове и дори премахват естествени прегради. И всичко това – в паркови зони със статут на защитени територии и културни паметници. Това не е просто вандализъм, това е посегателство върху природна и културна ценност. Друг отличителен знак на трасетата са изхвърлените бутилки от минерална вода в тревата. 

А какво правят институциите? До момента — абсолютно нищо. Няма наказани, няма глоби, няма контрол. Хълмовете са превърнати в сиви зони на безотговорност, където правилата не важат, а  майки с колички, пенсионери, деца с тротинетки трябва внимателно да избират часове за разходка. Случаите на скандали между пешеходци и велосипедисти зачестяват, а някои от търсачите на адреналин се държат изключително арогантно. 

Пешеходците не могат да бъдат заложници на нечия нужда от екстремни усещания. Градската власт трябва не само да осигури охрана и контрол, но и да помисли как може да се създаде подходяща инфраструктура за спортуващите, без това да застрашава останалите.

Решението не е в забрани, а в ангажиране. Общината трябва да покани самите младежи в дискусия – чрез анкета, форум, училищни срещи или онлайн платформа – за изграждането на специализиран велопарк, където да карат свободно, безопасно и отговорно. Тийнейджърите могат да се включат в планирането на трасетата, в изграждането на рампи и зони за сигурност, дори в поддръжката и създаването на етичен кодекс за ползване.

Когато младите не са просто потребители на средата, а нейни създатели, те започват да я пазят. Вместо да рушат, ще градят. Това е възможно – доказано от примери в много европейски градове. Защо Пловдив да не бъде следващият?