Общо 190 650 студенти се обучават в българските висши училища през академичната 2024/2025 г., показват актуалните данни от Националната карта на висшето образование. От тях над 130 000 са записани в бакалавърски и професионални бакалавърски програми, а повече от 60 000 продължават обучението си в магистратури. На този фон ясно се очертава и една устойчива тенденция – кои специалности продължават да бъдат най-привлекателни за младите хора.

Най-масовите професионални направления в страната са добре познати и почти непроменени през последните години. Над половината от всички студенти са концентрирани в едва осем области: „Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по ...“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“.

Това означава, че въпреки динамиката на пазара на труда, кандидат-студентите продължават да залагат на „сигурни“ и добре познати кариерни пътеки.

Най-много студенти по икономика в ПУ тази година, най-възрастният - на 66 годиниСтудентите в града под тепетата тази година са с 10% повече от миналата

Особено силен остава интересът към икономическите специалности, които традиционно привличат голям брой кандидат-студенти. В същото време ИТ направленията, като информатика и компютърни науки, също бележат стабилен ръст, подкрепен от високото търсене на кадри в технологичния сектор.

През настоящата учебна година новоприетите студенти по държавна поръчка достигат 39 519 души, най-високото ниво за последните пет години. Очакванията обаче са през следващата година този брой да бъде намален.

Причината – стремеж към по-добро запълване на местата и ограничаване на дисбалансите между различните специалности. С други думи, по-малко „празни“ места и по-добро разпределение на студентите там, където има реална нужда.

Предлагат промени в таксите за студенти, в Пловдив - "Педагогика на обучението" с най-голям скокВ Медицинския университет цената също ще се увеличи

С актуализацията на Националната карта на висшето образование държавата въвежда по-строги критерии. Основната цел е да се ограничи разрастването на системата в вече пренаситени направления, като икономика и администрация, и да се насърчи развитието в сектори с недостиг на кадри.

Фокусът пада най-вече върху здравеопазването, където нуждата от специалисти остава сериозна. Това означава, че в следващите години може да се очаква още по-силен интерес към медицинските специалности, подкрепен и от държавната политика.

Интересен акцент е и ръстът на чуждестранните студенти. През 2024/2025 г. те вече съставляват 8,67% от всички обучаващи се – дял, който дори леко надвишава средния за ЕС (8,4%).

Това показва, че България постепенно се утвърждава като привлекателна дестинация за висше образование, особено в направления като медицина и дентална медицина.

Вълчев: България е на първо място в ЕС по чуждестранни студенти по медицина

Към момента висшите училища в страната са 51, след като през 2024 г. беше закрито едно от тях. Тази тенденция също е част от политиката за оптимизация, по-малко структури, но с по-високо качество.

Макар новите технологии и динамичният пазар на труда да променят изискванията към кадрите, българските студенти продължават да избират традиционни и утвърдени специалности. В същото време държавата ясно дава сигнал: бъдещето е в баланса – по-малко пренаситени направления и повече кадри там, където икономиката има най-голяма нужда.