Двайсеттте болници, които лекуват пациенти с коровирус в Пловдив и областта излязоха с обща декларация. В нея те призовават да се подхожда с повече разбиране към медиците и лечебните заведние, които са претоварени и са на ръба на силите си. 

Ето и цялата декларация, която публикуваме без редакторска намеса

От самото начало на обявеното извънредно положение в България – 13 март 2020 г., до момента всички болници в Пловдив и областта участват активно в приема и диагностицирането на пациенти с КОВИД-19.

В Пловдив е създадена организация чрез т. нар. нива на необходимост от разкриване на легла за лечение на пациенти с коронавирус. Това е извършвано на последователни етапи с решения на Областния кризисен щаб в Пловдив съобразно заболеваемостта в България. При първия етап е определен броят на необходимите за разкриване допълнителни терапевтични и интензивни легла в болниците. При втория етап се определят конкретни лечебни заведения за работа с пациенти с КОВИД-19 спрямо данните за епидемиологичната обстановка в страната.  Последното от нивата на необходимост е създаването на отделна специализирана болница за КОВИД-19.

Ръководствата на лечебните заведения в град Пловдив гарантират, че е следван принципът за запазване и неконтаминиране на основните болнични звена с КОВИД-19 с оглед осъществяване на адекватна медицинска помощ и на останалите пациенти, които имат небоходимост от лечение на своите заболявания.

Липсата на персонал е причина понякога за несвоевременно оказване на медицинска помощ на пациентите. Ръководствата на всички пловдивски болници категорично заявяват, че на всеки хоспитализиран се оказва медицинска помощ и медицински грижи.

Обвиненията към Областния кризисен щаб, неговите членове и председател също не помагат, а напротив – застрашават в тежката ситуация направеното до момента.

Апелираме към медиите да се спре с негативизма! Всяка отрицателно насочена към медицинското съсловие публикация и репортаж води до демотивация и напускане на специалисти, които и без това са малко.

Нека всеки се замисли, че на пациентите се налага да чакат, защото един лекар и една сестра трябва да се грижат за 20-30, а понякога и 40 тежко болни.

Нека всеки се замисли, че когато лекарите предупреждаваха за настъпването именно на такъв момент и умоляваха да се носят лични предпазни средства, заведенията и баровете бяха пълни, темата КОВИД-19 бе неглижирана, а пораженията от коронавируса бяха дори отричани като реално съществуващи. За съжаление сред немалка част от обществото подобни разбирания продължават да се разпространяват.

Нека всеки се замисли, че „в мизерните условия в болницата“ пациентите прекарват 3-4 седмици, а лекарите 30-40 години. Това не е присъда, това е нашето призвание. Но заслужаваме поне уважение или, най-малкото – възможност безпрепятствено да упражняваме своята професия и да изпълняваме Хипократовия си дълг.

Нека всеки се замисли дали „уважението“, което получава медицинският персонал от голяма част от обществеността и от медиите, е каквото трябва да бъде.

Ако въпреки това някой мисли, че може да се справи по-добре от служителите на първа линия в лечебните заведения – нека пробва! Нито една от болниците в Пловдив не би върнала или отказала помощ от доброволци