
В Пловдив се разгаря ожесточен спор за бъдещето на общински терен от 3 дка зад Баня Старинна. Докато кметската администрация подкрепя идеята за изграждане на многоетажен паркинг, опозицията и граждански организации категорично възразяват, предлагайки алтернативно развитие на имота. Дебатът повдига важни въпроси за градското планиране, опазването на културното наследство и качеството на живот в града под тепетата.
Сблъсък на визии
Кметът Костадин Димитров възобновява идеята за многоетажен паркинг за около 300 автомобила на мястото на бившия ТЕЛК, на ул. "4 януари". Според поддръжниците на проекта, това ще улесни пешеходния достъп до центъра, като намали хаотичното паркиране по улиците. Бившият кмет Иван Тотев, в чийто мандат стартира идеята, защитава проекта с няколко ключови аргумента. Твърди, че паркингът ще намали трафика по ул. "4 януари", като осигури организирани места за паркиране и даде възможност за превръщането на улицата в пешеходна зона. Той посочва, че в момента улицата е силно задръстена с коли, паркирани на няколко реда.
Подчертава се, че паркингът може да бъде проектиран като озеленена сграда, която да се вписва в градската среда. Администрацията оспорва и твърдението, че теренът е предназначен за детска градина, като се изтъква, че изграждането на такава в близост до натоварен булевард би било неразумно. Посочва се, че училищата и детските градини сами по себе си са генератори на трафик. Проектът се представя като "буферен" паркинг за Стария град и Центъра, който ще осигури бързи пешеходни връзки и ще позволи въвеждането на по-строги политики за освобождаване на централната градска част от автомобили. Изтъква се ползата му за туризма, тъй като платежоспособните туристи пристигат в Пловдив с автомобили, но при настаняване в центъра трудно намират места за паркиране.
Алтернативното предложение на опозицията от ПП ДБ е за изграждане на нов корпус за Хуманитарната гимназия на въпросния терен. На брифинг днес депутати и представители на ПП-ДБ от Пловдив изразиха острото си несъгласие с проекта за паркинг, определяйки го като "стратегическа грешка". Те призовават за прозрачност и обществено обсъждане, като предлагат алтернативно решение.
Според ПП-ДБ, проектът ще унищожи градска среда и ще закрие западната и северната фасади на едно от най- старите български училища - Хуманитарната гимназия – индивидуален паметник на културата с национално значение. Подчертава се, че европейските стандарти изискват визуален хоризонт от 400-500 метра около такива паметници, а не строителство на паркинг.
Съветниците твърдят, че съществуващият общински паркинг наблизо е полупразен, а по протежение на бул. "Марица Юг" и "Марица Север" има свободни места. Отбелязва се, че модерните урбанизационни тенденции призовават за извеждане на автомобилите от центъра, а не за "вкарване на коли", което би допринесло за вече мръсния въздух. Те остро критикуваха и методът на "инженеринг", по който ще се строи новия корпус на гимназията, (проектиране и строителство в едно), който не предвижда обществено обсъждане. Камарата на архитектите в Пловдив вече е осъждала общината за подобни практики.
Тезата на опозицията е, че теренът е единствената реална възможност за разширение на Хуманитарната гимназия, което би отворило възможност за преместване на ОУ "Княз Александър I" и избягване на застрояването на настоящия двор на гимназията, който е паметник на културата. На брифинга бе повдигнат въпроса и са разрушаването на старото турско училище, което е с лице към бул. "Цар Борис Трети". Проектът предвижда събаряне на историческа сграда от 30-те години, която също е училище, което се смята за недопустимо.
Бързата реакция на общината за промяна на предназначението на терена, веднага след като ПП-ДБ представи алтернатива, повдига въпроси за "апетити" и опасения, че паркингът е само "стръв", а истинското намерение е теренът да бъде продаден за частни интереси и изграждане на административна или офис сграда с голямо РЗП, коментира Веселина Александрова.
ПП-ДБ предлага изграждане на нов корпус към Хуманитарната гимназия на съседния терен, като се интегрира и парцелът на старото турско училище, което да бъде възстановено и свързано с топла връзка с гимназията. Предлагат се и буферни паркинги в периферията на центъра, свързани с удобен обществен транспорт.
Депутатите бяха категорични, че липсва преписка с Министерството на културата както за строителството в двора на гимназията, така и за самия паркинг. Приложената скица виза към документацията на обществената поръчка не е съгласувана с министерството. Това, според тях, поражда съмнения за частни интереси – бързата реакция на общината за промяна на предназначението на терена от образователно в паркинг. Те припомниха, че през 2019 г. бившият директор на гимназията е инициирал падписка с над 1300 подписа от живущи, учители срещу изграждането на паркинг.
Депутатите от ПП-ДБ заявявиха, че ще повдигнат въпроса на национално ниво и ще предприемат всички необходими мерки за разкриване на истината. Те ще изискат от министъра на образованието преписката, с която община Пловдив е поискала съгласие за промяна на предназначението на терена, тъй като към момента няма анализи или справки относно бъдещия паркинг. Ангажират се да проведат лични разговори с министрите на културата и на образованието, за да осигурят прозрачност и да изяснят намеренията на общината.
Те призоваха общинските съветници да не стават съучастници в това "престъпление спрямо пловдивчани" и да отхвърлят или поне отложат предложението, за да се намери по-добро решение. Те подчертават, че Пловдив страда от липса на назначен главен архитект чрез конкурс от десетилетия, което води до неадекватни урбанизационни решения.
Три пъти мери - един път режи
Дебатът около терена зад Баня Старинна в Пловдив е класически пример за сблъсък между различни визии за градско развитие. От една страна, кметската администрация вижда решение на проблема с паркирането в центъра, с аргументи за намаляване на хаотичния трафик и потенциални икономически ползи. Акцентът е върху улесняване на достъпа с автомобили и възможни подобрения в градската инфраструктура, като се набляга на практични решения за съществуващия проблем с паркирането.
От друга страна, опозицията и голяма част от гражданското общество изразяват сериозни опасения за дългосрочните последици. Техните аргументи се фокусират върху опазването на културното наследство, качеството на въздуха, въздействието върху образованието и общата градска среда. Критиката е насочена и към прозрачността на процеса.
Всяка от страните представя своите аргументи с конкретни факти и интерпретации. Въпросът за необходимостта от паркинг, за въздействието на автомобилния трафик върху здравето на учениците, за спазването на стандартите за опазване на паметниците на културата и за процедурната прозрачност са ключови точки, които изискват внимателно разглеждане. Липсата на ясен и всеобхватен анализ на въздействието (Оценка на въздействието върху околната среда, културното наследство и трафика) от страна на общината допълнително подхранва противопоставянето.
В крайна сметка, решението за терена ще бъде тест за способността на градската власт да балансира между краткосрочни нужди и дългосрочна визия за развитието на Пловдив, като вземе предвид мнението на всички заинтересовани страни и осигури максимална прозрачност в процеса.