През последните два месеца отново се наблюдава покачване на броя на новорегистрираните безработни в страната. В Пловдив, който държи второ място по най-пагубно въздействие на пандемията върху трудовия пазар от март насам, тази тенденция става все по-осезаема. 

По-съществено изменение е, че особено през ноември са наети все по-малко хора. За последните 4 седмици в Трудовата борса, обслужваща област Пловдив, са регистрирани нови 2097 безработни, а наетите са 1288, разликата от 809 души, останали без препитание, е притеснителна. Много по-смущаващ обаче е фактът, че това са само данните за хората в Бюрата. Напоследък обаче много по-малко хора се регистрират, макар и останали безработни, тъй като вече не подлежат на никакви социални помощи за безработица. Така изкуствено цифрите на официалната статистика се занижават, и то със сериозен процент. 

Междувременно е справедливо да се отбележи, че освобождаването на хората е далеч по-малко от колкото през пролетта. Друга причина за това е, че в момента производствата функционират що-годе нормално, хотелите и други, затворени преди това услуги, също. За последния месец Пловдив е надминат по брой освободени от работа хора от три области - Благоевград, Бургас и София. В столицата обаче наетите са много повече и съответно разликата между освободени и наети е по-малка, отколкото под тепетата. 

Пловдив обаче продължава да бъде най-потърпевш след столицата в общ план. В областта от 15 март насам на трудовата борса са отишли 27 154 нови безработни, а едва 15 хиляди са започнали работа, което означава, че над 12 хиляди души са останали на борсата. 

При строгите мерки, влезли в сила от миналата седмица, които ще важат до 21 декември, също се очаква още покачване на безработицата макар и с малко, тъй като повечето работодатели днес не освобождават персонала си, а го пускат в отпуск и имат възможност да се възползват от финансова помощ от държавата. 

Проблемите с трудовия пазар обаче не се изчерпват с броя наети и освободени. Истинският проблем е сериозното свиване на работните места в някои сектори, както и логично намаленото търсене на служители. 

Близо 40% е сривът в броя на обявите за работа през ноември 2020 спрямо 2019 показват данни от един от големите сайтове за предлагане и търсене на работа. 

Негативната тенденция вече засяга всички сектори. За първи път от началото на коронвирусната пандемия у нас се отчита спад на публикуваните обяви във всички отрасли, дори и в традиционно процъфтяващата ИТ-индустрия.

Кои са големите печеливши и големите губещи от COVID пандемията в сферата на услугите?Бизнесът с далекосъобщения, пратки и почистване - в разцвета си

По предварителни данни през третото тримесечие на 2020 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает намалява с 1.6% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Заетите лица в икономиката са 3 588.8 хил., а общият брой отработени часове е 1 441.7 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през третото тримесечие на 2020 г. спрямо съответното тримесечие на 2019 г. показва увеличение на относителния дял на аграрния сектор. На едно заето лице се падат 8 826.2 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 22.0 лв. БВП за един отработен час.

Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през третото тримесечие на 2020 г. намалява реално с 2.3%. БДС за един отработен човекочас също намалява реално с 2.3%. По предварителни данни за третото тримесечие на 2020 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 8 427.5 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 20.2 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 7 874.4 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 19.8 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 2 614.7 лв. БДС на един зает и 6.7 лв. за един отработен човекочас.