Баща и дете бяха блъснати вчера на пешеходна пътека в ЖР "Тракия". Зад волана на автомобила е била 44 -годишна жена. В първоначалните си показания пред полицаите тя е заявила, че пострадалите са пресичали на велосипедите си. Свидетели обаче са категорични, че нито мъжът, нито дете са били върху колелата, а са пресичали абсолютно изрядно, бутайки велосипедите.

По непотвърдени данни автомобилът не е имал никакъв спирачен път, което означава, че вниманието на водача е било отклонено. По информация на пострадалия мъж  - Деян Антов,  ударът е бил много силен - той е бил отляво и е поел първочалната сила. 4-годишният му син е излетял на 3-4 метра и е паднал на асфалта , удряйки главата си. В продължение на няколко минути малчуганът е бил неадекватен. 

"За щастие развръзката на този ужас е щастлива. Вече сме вкъщи, стресирани и ревящи, а малкото човече извади най-големия късмет - след преживения стрес и болка се оказа, че има само леки натъртвания, въпреки страховития полет. Таткото е с разпран до кокал крак, натъртвания, едвам сяда и става. Но е БЛАГОДАРЕН, че всички са вкъщи!

С детето ми днес можехме да станем част от най-черната статистика на безумно отнетите човешки животи по пътищата ни.

ХОРА!!! Когато сядате зад волана бъдете отговорни, бдителни и смирени, защото вашето поведение може да е причината един баща и едно дете никога да не се върнат вкъщи при любящата майка и жена!!!!! " написа пловдивчанинът във фейсбук - профила си. 

Според Антов, в момента на произшествието двамата не са били на велосипедите си, както е твърдяла шофьорката на лекия автомобил, а са слезли и ги бутали, пресичайки пешеходната пътека. Той уточнява, че е държал своето колело с едната ръка, а с другата – това на детето, което е вървяло до него.

„Слизаме и бутаме. На детето му е досадно цялото това нещо, но чинно изпълнява. […] От лявата си страна бутам моето голямо колело, с дясната ръка държа и бутам колелото на малчугана“, описва бащата в публикацията си.

Той допълва, че секунди преди инцидента е видял приближаващата бяла кола на около 30 метра, но е преценил, че могат безопасно да преминат. Миг по-късно последвал ударът, който по думите му „се е превърнал в смразяващ кошмар“.

Към момента мъжът е с навехнат крак множество кръвонасядания, а 4-годишното дете е с леки натъртвания и охлузвания. И двамата вече са изписани от болницата и се възстановяват у дома.

Междувременно очевидци на произшествието са потвърдили пред полицията, че бащата и детето са слизали и бутали велосипедите си, а не са преминавали върху пешеходната пътека, докато карат – каквато беше първоначалната версия на шофьорката.

Инцидентът стана вчера малко след 17:00 часа на кръстовището между улиците „Княз Борис I” и „Освобождение“. Колата е била управлявана от 44-годишна жена, чиято проба за алкохол и наркотици е отрицателна, съобщиха от полицията. Според проверка на TrafficNews автомобилът е служебен, води се собственост на фондация "ВМРО". Водачката  е била Нина Гьошева, бивш общински съветник от ВМРО. Във фейсбук профила й е отбелязано, че се занимава с арт терапия за деца и юноши. 

Ето и целия пост на Деян Антов, публикуван без редакторска намеса:

Четвъртък следобед.

Оставаш цяла седмица вкъщи заради някакви болежки и хиляди неразбории. 4-годишният ти син (малка черна нинджа) Тони също се разболява и остава вкъщи с баща си. Хапвате на обяд, играете и се мятате в леглото да прочетете две книжки преди сън. Дремвате час и нещо и сте готови за подвизи. Бърза следобедна закуска, обличане, по еднин топъл чай с мед и чертаене на план за каране на велосипеди. Потегляме. Първата пешеходна пътека е на невралгичното кръстовище пред вкъщи. Слизаме от колелета и бутаме, аз обяснявам защо е важно да се слиза от колелото, когато се пресича. След това малкото човече се движи по тротоарите, а баща му го направлява, карайки по улицата. Следва ново кръстовище, на което отново слизаме и бутаме. На детето му е досадно цялото това нещо, но чинно изпълнява. Светофар - отново познатата процедура : слизане и бутане. Достигаме така бленуваната широка велоалея, на която можем да се забавляваме. Караме, смеем се, спираме да разгледаме паднали дървета и някакви шумни птици. Продължаваме. Поредно препятствие в лицето на нов светофар и нищо, че има обособена велоалея за преминаване през кръстовището, която не задължава колоездачите да слизат от велосипедите, ние отново изпълняваме досадните упражнения слизане и бутане. Още малко каране. Следва преминаване през голямо кръгово движение отново с обособена алея за преминаване на велосипедисти. Ние, в името на личната сигурност, спираме, отново слизаме и се групираме стратегически за преминаването - от лявата си страна бутам моето голямо колело, с дясната ръка държа и бутам колелото на малчугана, а той се е хванал за ръкохватката на собственото си колело. Оглеждаме се внимателно, виждаме бяла кола, която е на около 30 метра и уверено крачим към средата на пешеходната пътека. Отнякъде се разнесе едно пронизващо “Лелееееее” и за стотни от секундата всичко се превърна в смразяващ кошмар.

Усетих тъпа, а след това пареща болка видях и как беззащитното ми дете изхвърча на 3-4 метра, забива глава в асфалта и остава така. Следващите няколко минути бяха белязани от вцепенение. Детето едва помръдваше, опитваше да повдигне треперещата си ръка, гледаше премрежено с неистов ужас в очичките. Преместих го внимателно на тротоара, легнах до него и зачакахме линейката. Пожела да пийне вода, измихме леко насиненото и ожулено лице и се освести малко. В рамите на 10 минути попита многократно с протегната ръчичка и блуждаещ поглед : “Тате, защо ни блъснаха на пешеходната пътека?????????” Какво можех да му отговоря?

За щастие развръзката на този ужас е щастлива. Вече сме вкъщи, стресирани и ревящи, а малкото човече извади най-големия късмет - след преживения стрес и болка се оказа, че има само леки натъртвания, въпреки страховития полет. Таткото е с разпран до кокал крак, натъртвания, едвам сяда и става. Но е БЛАГОДАРЕН, че всички са вкъщи!

С детето ми днес можехме да станем част от най-черната статистика на безумно отнетите човешки животи по пътищата ни.

ХОРА!!! Когато сядате зад волана бъдете отговорни, бдителни и смирени, защото вашето поведение може да е причината един баща и едно дете никога да не се върнат вкъщи при любящата майка и жена!!!!!

Искам да благодаря и на всички, които в този момент бяха до нас на тротоара сред отломките от колелетата - господинът с военната униформа, който беше неотлъчно до нас; дамата, която спря и се втурна да ме успокоява; двете момчета от близката сграда, които буквално прелетяха през булеварда; сигурно пропускам някого, но те си знаят, че бяха там в този труден момент.

Специални благодарности на отзовалия се екип на полицията и спешна помощ, която в най-големия трафик успя да пристигне за абсурдно кратко време.

Бъдете здрави! Благодаря!

Обичайте близките си, уважавайте себе си и хората и се пазете, защото всичко е толкова крехко и чупливо в този побъркан свят.

Блъснаха баща и дъщеря велосипедисти в Тракия, откарани са в болница