Решението за възстановяване на имоти от 16 дка на пловдивчанка, която е наследник на ниви в Прослав, е задължително за Община Пловдив. Това заяви адвокатът на жената Антоанета Ненова, която поиска право на отговор във връзка с публикацията.

Припомняме, че Общинският съвет отложи решение, с което трябва да се признае правото на възстановяване на собствеността на жената, която е имала земеделски земи до 1945 година с обща площ от 16 дка в землището на тогавашното село Прослав.   Поради обективна невъзможност имотите да бъдат възстановени в първоначалната им местност, Общинската служба – Земеделие е посочила имотите.

Предложението обхваща седем поземлени имота, разположени в районите „Западен“, „Южен“, „Северен“ и „Тракия“ на Пловдив. Имотите са с различна площ и категория,  като за част от тях по действащия Общ устройствен план са предвидени жилищни или смесени зони, а за други – земеделски територии с режим на превантивна защита.

Три от тях са жилищно строителство, като най-големият с площ 4,5 дка в район „Южен“ близо до квартал Беломорски. Там може да се изградят редица жилищни сгради до 10-метра, като в близост вече са построени такива.

Според юриста  влязлото в сила съдебно решение за възстановяване на земеделски земи подлежи на задължително изпълнение от общините и не допуска тълкуване или забавяне. Земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ не са свободна общинска собственост, а се стопанисват временно единствено с цел възстановяване правата на бившите собственици.

Кметът и Общинският съвет са длъжни да изпълнят процедурата при обвързана компетентност, а неизпълнението на съдебно решение е нарушение на закона и води до отговорност.

Дават 7 имота с площ от 16 дка на пловдивчанка, имала някога ниви в ПрославТри от парцелите са за жилищно застрояване в най-развиващите се райони на града

Ето и цялата позиция на пловдивчанката, което е изпратено от нейния адвокат:

Съдебното решение за земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ подлежи на задължително изпълнение от общината

Във връзка с публикацията на „Трафик нюз“ от 24.01.2026 г. със заглавие „Дават 7 имота с площ от 16 дка на пловдивчанка, имала някога ниви в Прослав“, бихме искали да изразим следната позиция:

Когато правото на възстановяване на собственост върху земеделска земя е признато с влязло в сила съдебно решение, то подлежи на задължително изпълнение от всички административни органи и общини. Съгласно чл. 297 от ГПК, влезлите в сила съдебни решения са задължителни за всички учреждения и не подлежат на преценка относно тяхното изпълнение.

Процедурата по възстановяване на собствеността се провежда от Общинската служба „Земеделие“ по местонахождение на земеделските земи, която е решаващият компетентен орган. Тя се произнася с решение за признаване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници и действа в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение.

Възстановяването на имоти се извършва върху земи, които са били частна собственост на физически лица, но не са били потърсени или са били пропуснати в законово установените срокове. След приключване на поземлената реституция тези земи са предоставени за временно стопанисване на общините, въз основа на протоколни решения и по списък, съставен по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, одобрен със заповед на директора на Областна дирекция „Земеделие“.

Земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ не представляват общинска собственост, с която общините могат свободно да се разпореждат. Те са предоставени единствено с цел възстановяване правата на бившите собственици, признати със съдебни решения. Общините нямат право да продават или по друг начин да се разпореждат с тези земи и ги стопанисват временно до предаването им на правоимащите лица.

Ролята на кмета и на Общинския съвет в тази процедура е ясно определена и се осъществява при условията на обвързана компетентност. Кметът има задължението да внесе в Общинския съвет искането за предаване на земите, заедно с решението за признаване правото на собственост и съответните скици. Общинският съвет е длъжен да се произнесе с решение за предаване на имотите, когато са налице законовите предпоставки, включително тези по § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, какъвто е настоящият случай – изпълнение на влязло в сила съдебно решение.

По отношение на част от определените имоти, включително този в кв. „Беломорски“, възникват основателни въпроси дали забавянето или оспорването на процедурата не се дължи на съображения, несвързани със закона като, например, дадени обещания на инвеститори. 

Следва да се има предвид, че неизпълнението на влезли в сила съдебни решения, независимо от мотивите за това, представлява нарушение на закона и води до отговорности, предвидени в действащото законодателство, включително и по Наказателния кодекс на Република България.