Проектът за Форумите Изток и Юг е добър, но, колеги, бъдете по-лаконични в пространствената изява на нещо, за което имаме само графична представа. А ние знаем за две мраморни колони. Могат да се вдигнат и изкуствени, но не да е гора”.

С тези думи един от най-знаковите пловдивски архитекти, които работят по обекти недвижимо културно наследство, арх. Румяна Пройкова, се обърна към авторите на идейния проект за благоустрояването, консервацията, реставрацията и социализацията на Античния Форум на Филипопол - Изток и Юг. Археологическата зона е разположена между  Централна поща, хотел „Тримонциум” и бул.” Цар Борис III Обединител”.

Според представената концепция в зоната около Централна поща ще бъдат вдигнати четири колони – една в дорийски стил, две в коринтски и една в йонийски.

Арх. Венета Петкова, инж. Тошо Тодоров, реставратор Аглика Икономова и археологът  Иво Топалилов обявиха основните принципи, които са ги водили при разработването на проекта.

„Първата задача при проектирането бе да съхраним богатото наследство, което има Античният форум на Филипопол, втората – да има минимална намеса, като правим анастилоза със съществуващите архитектурни елементи.  Те са in sito и сме ги заснели подробно. Повдигаме елементи само на ключовите места – източните и южните пропилеи (входовете на Античния форум), югоизточния ъгъл на стилобата (основата на колоните) и южната инсула (пространството, където е имало помещения). Останалите точки се реставрират до котата от времето на проучванията през 90-те години. Нямаме повече намеса”, разказа арх. Венета Петкова.

Тя допълни, че на обекта ще има добавена реалност, която ще дава представа на посетителите как е изглеждал форумът чрез 3D възстановки. Това ще стане чрез прозрачни пана, върху които ще бъде изпринтена възстановката и посетителят - като застане на точното място, ще може да види как е изглеждало в древността. Ще има и на ниско, и на високо ниво такива възстановки.

Третият принцип, който следват проектантите, е да търсят естествено продължение на парковата среда, която има като Градска градина.

„Да не е само една суха каменна археология, но да има и приятна зелена среда за посетителите. Откъм площада ще бъде отворен вход със стълби, по които да се слиза. А другите два входа ще ги преработим с по-удобни стъпала и по-удобни рампи за достъпна среда”, разказа арх. Петкова и допълни: „Предвидили сме озеленяване на южната и източната инсула. Там където ни липсват архитектурни елементи, но знаем за тях, ги възстановяваме със зелени храсти или елементи, които после ще решим подробно. Там където ни липсват колони на кардото (улица в посока север-юг) и декуманоса (улица с посока изток-запад), поставяме кипариси в саксии без да нарушаваме археологията. Така човек ще усеща пространството на улицата от двете страни на колоните”.

Гърбът на археологията откъм пощата пък ще бъде със зелена стена от пълзяща растителност, чрез метална мрежа, по която ще се спуска. С друга зелена стена ще бъде изолиран шумът от булеварда – тя един път пада отгоре, на междинно ниво ще има саксии с растения, които също падат надолу и в шкартото също е предвидено озеленяване.

„Залагаме изключително на вечерното ползване на паметника. Предвиждаме ефектно художествено осветление на археологията и оживяване на фасадата на пощата чрез 3D мапинг. Ще се направят филми с възстановки на форума, с интересни презентации, така че да може вечерите да бъдат приятни и да се ползва мястото”, каза още арх. Петкова.

В зоната на подлеза на Тримонциум е предвидено пренареждане на стъпалата и изпълнението им от гранит. Ще бъдат оправени и рампите за лесен достъп.  В подлеза ще има информационен център, в който аниматори да могат да посрещат туристите. Ще има информационно обслужване и в самия археологически обект. На трите места за слизане ще има информационни табели на два езика.

„Предвиждаме да направим една алея с пасарелка, по която посетителите ще могат да слязат до стилобата и до анастилозата с колоните. Там ще направим лапидариум, където ще покажем архитектурните елементи, които няма да използваме при реконструкцията”, каза още арх. Петкова.

Археологът Иво Топалилов пък допълни, че са се водили от няколко основни принципа – абсолютна достоверност – археологическа и историческа, минимална намеса, обектът да бъде направен така, че да разказва. Идеята е и да бъдат представени всички исторически периоди, белязали историята на обекта.

Най-екзотична бе идеята на местата, където са се намирали древните жилища или офиси на магистрати да бъде вдигната лека конструкция, за да бъде показана в обем.

Срещу това реагираха археолозите, които подчертаха, че това няма да е автентично и не се препоръчва в толкова добре съхранени обекти с национална и дори световна значимост.

„Правим това обсъждане, точно за да съберем добрите идеи сега, когато има как те да бъдат използвани в проекта. Всеки, който пожелае, може да се запознае с проекта и всички детайли около него”, подчерта зам.-кметът по култура и археология Пламен Панов. Той припомни, че това е поредното доказателство, че местната власт се грижи за недвижимото културно наследство в града.

А районният кмет на „Централен” Георги Стаменов благодари за добре свършената работа от проектантския екип и подчерта, че с това центърът на града ще придобие завършен вид.

Оттук насетне предстои идейният проект да бъде съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство. Когато и това мине, ще се пристъпи към изготвянето на техническия проект.